Консерватизмът в идеологията и действията на добродетелната дружина

  •  

     

    Курсова работа

     

    Консерватизмът в идеологията и действията на Добродетелната дружина

     

     

     

     

    В историческата литература Добродетелната дружина е асоциирана като представител на консерватизма в България от епохата на Възраждането. Преобладава разделението на „млади” и „стари”. Добродетелната дружина е конструирана форма на средоточното българско попечителство „Епитропия”. Основаването ѝ става през 1862г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви (карловци, интелектуалци, индустриалци, дарители), Георги Атанасович (свищовец, лекар и политик), И. Бакалоглу и др. Тя като наследник на „Епитропия” наследява и консервативния начин на мислене  в идеологията и в действията  си и е пропита с консерватизъм.

     

    В основата на консерватизма като идейно течение стои запазването, съхранението на статуквото. От етимологическото му значение произлиза необходимостта от признаването на значимостта и защитата  на основни за едно общество ценности и механизми, които гарантират неговото съществуване и наложили се с неговото историческо развитие. И в този ред на мисли консерватизъм без традиционализъм е невъзможен. По отношение на държавата консерватизмът е патерналистичен т.е. държавата трябва да има бащинско отношение към своите граждани, но намесата ѝ в обществото е ограничена. В това отношение можем да търсим проява на патернализъм в действията на Добродетелната дружина, тъй като тя подпомага финансово български граждани. Дори в основите си възниква като благотворително дружество.

     

    За благотворителната дейност на Добродетелната дружина  свидетелства едно писмо на Христо Ботев до д-р Георги Атанасович, член на Добродетелната дружина, което гласи:

    „ Като следвах образованието си в Одеса, лани всред зима получавам писмо от застарелия си без време баща Ботя Петкова, който с двадесет и пет годишното си учителствуване в Калофер едвам могъл да прехраня до сега семейството си, писмо, което, като прочетох, принудих се да се уволня, та като първороден син да отида да чуя последната воля бащина, а главното да подържа изпадналото ни семейство. Но като отидох и поех учителската длъжност на баща си, той с божия воля полека-лека се пооправи и готов беше да захване длъжността си пак ... с родителска благословия и с надежда реших  да отида да довърша започнатото в университета. Но като нямам  средства за това, дори и за пътни разноски и като малцина в Букурещ  познавам, които да ми помогнат, то приемам чест да се обърна с молба към вас, като член на „Добродетелната дружина” , да благоволите  да се помогне на един беден ученик, който ще бъде както вам, тъй и на Добродетелната дружина твърде признателен.