Комичното изображение в 'Криворазбраната цивилизация' от Добри Войников

  •  

    Името на Добри Войников се свързва както с авторството на драматични творби, така и с изграждането и популяризирането на театъра в България през Възраждането. Съвремието на автора обаче също привлича вниманието му със значими морални и етични теми. Тук вече драматургът се насочва към жанра на комедията като през 1871г. създава една от най-сполучливите си творби, а именно „Криворазбраната цивилизация”.

    В своята комедия Добри Войников осмива увлечението на българите по една фалшива европейска цивилизация. „Криворазбраната цивилизация” разглежда въпросите за истинските и фалшивите стойности в личния и социалния живот, разкрива необходимостта от уважение към национално специфичното и нуждата от духовен подем на народа. Сред пъстротата на разнопосочни емоционални внушения, излъчвани от пиесата, надделяват развеселяващите насмешки от комични стълкновения в битов план и сатиричните характеристики на нрави и сцени. Пародираната показност, невежество и снобизъм уплътняват променливата картина на човешкото битие, съвместило в единно цяло грозното и красивото, ниското и възвишеното.

    Сред обектите на смешното през Възраждането често попада именно облеклото, защото дрехата е знак, с който сам се определяш. Интерпретациите на облеклото във възрожденската словесност открояват преплитането на модерни и немодерни аспекти на социално поведение. Тема и обект на интерпретации във възрожденската словесност става именно модната дреха. Изявяваща се преди всичко като чрез дрехата, модата е друго фалшиво лице на цивилизацията. Войников внушава, че модната дреха е нещо външно спрямо цивилизацията. Комичното в неговата творба е предизвикано ( освен от употребата на думите ) от „маскирането” на персонажите, от напъните им да се представят за „други”, от несъответствието между претенции и същност. Чрез модната дреха тук е представен сблъсъкът на различни идентификационни образци и на различни ценности, чиято среда именно е източник на смешното. Изобличението на пороците, заблудите, подражанието чрез пречистваща сила на смеха е в основата на комедията „Криворазбраната цивилизация”. Поведението на чуждите поклонници е сведено до сляпо подражание. Но тъкмо тази външна подражателност – в облеклото, в маниерите, в езика – прави тези герои комични. С други думи – тук е налице пълно и „смешно” разминаване между видимото и същностното. Претенцията, която не се покрива от никакви способности и разумни основания, винаги е била един от най-важните източници на комизма – Войников добре се е възползвал от неговата сила. Самият език на героите е странна смес от български, турски и комично произнасяни френски думи. Ако го кажем образно – тези герои искат чрез дрехите и езика да „напуснат” българския свят и да се „преселят” в престижния „френски” свят – този жадуван център на модната „цивилизация”. Но както ни показва комедията, подобни напускания са смешни, жалки и невъзможни. Затова и конфликтът има подчертано комичен характер. Подражанието на цивилизацията, увлечението по модни дрехи и прически, смехотворните усилия да се играят непознати танци – всичко това разсмива зрителя.

    Нейният създател в силата на т.нар. комедия на характерите, която „като представя на живо образи от слаби и смешни характери, както: глупешки постъпки, несумесани наемания, съзети умове с хвърчащи идеи, фанатически предразсъдъци и прочие, има за цел да поправи погрешките и недостатъците...като под един весел и смешен начин оставя да говори само поучението...”.

    Попаднал на изключителна по своята актуалност и непреходност тема за българския живот, Добри Войников я разгръща в жанра на битова комедия на характерите. „Смешното – пише по този повод историкът на българския театър Стефан Каракостов – идва от поведението, от намеренията, от външните подбуди... и мирогледа на героя”.

    Конфликтът, в който са заплетени съдбите на героите, произтича от качествата на техните характери, макар привидно да е внесен отвън – от появата в дома на хаджи Коста на доктор Маргариди. Маргариди има своите користни цели и твърде лесно подчинява на тях „слабите умове” на Анка, майка й, както и на Димитраки, благодарение на тяхната глупост и лековерие, както сам признава. Явно е, че Маргариди няма нищо общо с истински цивилизования европеец. За него модата и френският език са само средства към набелязаната цел. Прекомерната употреба на френски изрази от него създава силен комичен ефект. Тази поява обаче и последиците от нея са улеснени от лекомисленото поведение на мадам Злата, която мечтае да омъжи дъщеря си за някой „същ европеец”, защото българите...не знаят френски. „Врацушкий знаи ли?” – пита тя победоносно сватовницата баба Стойна и това е един от многото чудесни епизоди в комедията, разкриващи глупостта и будещи смях.

    Важно място в изграждането на пиесата заемат образите на Злата, хаджи Коста и баба Стойна. Тези персонажи са характеризирани чрез контрастни реплики и действия, което помага на автора по-релефно да открои комичното в поведението и на тримата. В представянето на Злата той стига до гротесково изображение,като превръща героинята си в карикатура на изпълнена с лекомислие и глупави фантазии възрастна жена. В изобличението й Войников е постигнал най-силните комични ефекти. Проста и неподатлива на нищо разумно, неспособна да произнесе и една чужда дума правилно, Злата се чувства най-цивилизована. Нейният образ е ярък, смешен и съдържа голяма изобличителна сила.Заслепеното й самочувствие става и нейна трагична вина. Като цяло Злата е комичен персонаж – опитва се да подражава на младите, държи се надменно, опитва се да заучи френските думи, за да изглежда модерна, но ги изговаря погрешно и с това буди смях при всяка нейна поява на сцената. „Мадам Злата е убедена, че е най-цивилизована, особено сред хората от своето поколение, но всъщност тя е невъзприемчива към разумното и неспособна да прецени кое е добро и полезно за децата й. Тя става и явен съюзник на д-р Маргариди в неговите коварни замисли, тъй като му се доверява изцяло, без дори да подозира докъде може да доведе нейната наивност и липсата на здражи морални критерии. Сляпо вярва в изисканата външност, но не прави никакви усилия да проникне зад лустрото, зад добре подредената фасада. Може би Злата олицетворява най-точно криворазбраната цивилизация и нейното разрушително въздействие.

    Най-много смях предизвикват нечовешките усилия на баба Злата да се приспособи към европейското. Ученият син, хубавата дъщеря и вниманието на Маргариди я изпълват с високо самочувствие и тя забравя традиционната майчина бдителност. Няма нищо лошо в намерението й да омъжи дъщеря си на добро място, но е странна преценката й кое място е добро. Предпочита Маргариди пред Митьо, защото е носител начуждото, което я привлича като нещо по-ценно от българското. Смешното й увлечение по модите е излекувано от хаджи Коста по един традиционно български начин – бой, но твърде късно. Глупостта и мързелът на Злата са нейни отличителни черти, които първоначално разсмиват. Необоснованите претенции на героинята да бъде поставена над останалите жени влизат в комичен контраст със същността й на нехайна стопанка, отдадена на хайлазуване, и на необразована, ограничена личност. Речникът на жената, парадираща със своята различност от останалите, е беден, еднообразен, а малкото чужди думи, които е научила от сина си и доктора, тя произнася погрешно.

    Весел смях пораждат образните съставки: „...дуварът  ако чуй, и ти же чуш”, колоритните определения: „...па ний не же станем маймуни...”, както и умалително-гальовните назовавания: „зетченце”, „Димитракито”, употребени в репликите нагероите. Зад забавния комичен диалог, изпъстрен с живописни сравнения, прозират значими проблеми на времето, белязано с разпада на патриархалния тип взаимоотношения в семейството, и проникване на нов тип идеи в ценностната парадигма на личността. Твърде далеч от реалния живот на широките народни маси и от традиционното издигане в култ на трудолюбието звучат приказките на Злата, че девойката не бива да се докосва до домакинската работа, за да опази съвършенството на красотата си. Същевременно в речта й неволно се изплъзва фразата: „...по-скъпо да я продадем”. Контрастът между новаторските позиции и анахроничните обичаи традиционно е в основата на комичното, като в произведението на Добри Войников Сблъсъкът е усложнен и чрез нееднозначно изградената характеристика на застъпниците на старото и респективно на новото.

    Сблъсъкът между различни култури, естествено е зареден с комични ситуации, основаващи се най-вече на неразбирането, което се проявява на почти всички равнища на общуването. Напрежението, пораждащо се между социалния и културния контекст, и употребяването на словото са основният източник на комедийна енергия.

    Авторът не е скрил недостатъците и в поведението на баба Стойна и хаджи Коста, техният предизвикващ усмивка консерватизъм и дребни пороци. Наред с това обаче, Добри Войников вижда в тяхно лице носители на онази родова устойчивост, която е съхранила българина през трудните векове на неговата история. В погледа на писателя прозира добродушният смях, който можем да открием и в отношението на Л. Каравелов към неговите „българи от старо време” или на И. Вазов към „чичовците”.