Коментар върху фрагмент от Бел Ами

  • — До скоро, госпожо.’’ Плътската страст и задоволяването на първичния инстинкт никога не изчезват при него. Независимо от многобройните пъти, през които Жорж я е наранявал, Клотилд все още го обича и може би се надява и той някога да я обикне така, но за него това е невъзможно и вече го е осъзнал. За да бъде най-силният не трябва да позволява на никого да му влияе и трябва да разчита единствено на себе си, иначе би бил заслепен от чувствата си, макар да има някакви чувства към нея. ,, Церемонията вървеше към своя край.’’; Той никого не виждаше. Мислеше само за себе си.’’ Любовта и приятелството са безценен дар, без който не можем да живеем истински. Жорж няма нито приятели, нито обича другиго освен себе си. Неговият живот е изпълнен с една единствена цел, да е на върха, над всички и никога повече да не е беден. В ,,Бел ами’’ има само един образ, който достига до тези истини на живота. Норбер дьо Варен, сътрудник на „Ла ви франсез” , се опитва да обясни на Дюроа, че амбициите на човека за обществено издигане и благосъстояние са суетни и че смъртта обезсмисля всички усилия и жертви. Той казва: Животът е хълм.Докато се изчакваш, гледаш върха и се чувстваш щастлив.Но стигнеш ли горе, изведнаж виждаш нанадолнище и края, а краят е смъртта.  Но единственото, което успява да постигне е само едно леко неприято усещане у главния герой, който  незабавно забравя за казаното от Варен. За Жорж това са безсмислени размисли върху човешкия живот, а това което през цялото произведение го вълнува е единствено мисълта за върха. ,,После вдигна очите си и, нататък някъде, зад площада на Съгласието, видя камарата на депутатите. И му се стори, че оттук с един скок ще се намери пред вратите на Бурбонския дворец. ,, -неутолимата жажда за напредък и завоевание.

         Париж в края на XIXв. е град, в който егоизмът, лицемерието, продажността и парите царуват. Който ги притежава и е готов да се откаже от моралните си ценности, то той може от бедността и мизерията да достигне най-високите върхове в парижкото общество. Мопасан ни показва този социален възход като път на нравствено падение и низост, а безсмислието на живота без истински ценности е само път към смъртта.