Колонатна система

  •  

     

     

     

    Курсова работа

    по Средновековна обща История

    на тема:Колонатна система

     

    Колоните били свободни, а не роби, но правоспособността им била ограничена от зависимостта им от земевладелеца, на когото обработвали земята. По времето на Принципата колонът бил просто наемател на поземлен участък. Той бил свързан със земевладелеца единствено с наемния договор. Но постепенно изпаднал в икономическа и юридическа зависимост от него. Първоначално едрите земевладелци разделялиземите си на малки парцели, които отдавали за обработване от дребните арендатори, които ги обработвали със своя труд. По-късно вместо да заробват населението от покорените земи , почнали да превръщат населението в колони. Покорените били разпределяни между собствениците на големите имения. Част от именията се давали за обработване и от роби, които били в положение близко до колоните. Тъй като колоните били най-бедните жители, те започвали да изпадат в икономическа зависимост от земевладелците – при закъсняване на вноските вземали заеми. Тази зависимост водела до заробването им. Тази зависимост пречела и на държавата. Затова императорите започнали за вземат мерки против колоните , които напускат земята  и да установят юридическа зависимост на колоната от земята. В 332 г. от н.е. била издадена конституция с която се приписвало принудително връщане на  колоната, самоволно напуснал земята, която е наел 25 години по-късно е издаден закон, който забранява да се продава земя без живеещите на нея колони. Така се оформила нова категория зависими хора, правоспособни в частноправно отношение. Могат да сключват правни сделки,да водят искове в съдилищата могат и да придобият собственост върху имот.Можело да сключва брак със жена от същия социален ранг.Въпреки всички тези права, той зависи от господаря си с негово разрешение можел да извършва правни сделки за имота.

    Малко по късно през 356г. излиза закон който забранявал да се продава земята,без живеещите на нея колони.Колоните не можели да отчуждават земята си без съгласието на господаря;последния пък можел да разменя колона за друг,да го прехвърля от едно имение в друго.

    Възникване на колонатни отношения ставало:

    -         по рождение

    -         по договор

    -         чрез 30 годишна давност –когато едно лице живее като колон в продължение на 30 г. става такъв.

     

    Освобождаване от колонатни отношения ставало:

    -         чрез освобождаване от собственика на земя (като се отказва и от земята)

    -         колонът е въведен в епископски сан или постъпи в манастир (с разрешение на собственика)

    -         чрез 30 год.давност –когато живее необвързан от колонатна зависимост  30 години

     

    Още в Древна Гърция е бил разработен класическия статус на роба.Той бил говорещо оръдие на труда и нямал никакви права,можел да се възпроизвежда само по желание на господаря си,живеел благодарение на това,че можел да се труди.Робът се намирал в състояние на т.нар. „извън икономическа принуда”.Робският труд намирал приложение във всички форми  на стопанството,най-широко приложение имал в земеделието,на кораби и в мините.Другият социален полюс били робовладелцитекоито се формирали в средите на аристокрацията.

    Този вид отношения се разпространили и развили в Римската империя.

     

    След разпадането на Римската империя ,за да запазят своите позиции римските аристократи масово освобождавали своите роби и им давали земи под аренда.Тази система била известна като колонатна система в историята.Робите ставали свободни хора,но били зависими икономически.Те имали право на семейство,наблюдава се по висока производственост на колонатния труд.Тази система е преходен тип от робовладелско към феодално стопанство.Римската държава се разделя на две-западна и източна.В западната се е издигнал Рим-с теократичен модел на управление, върховенство на папската власт и подчиненост на светската.Източната развила патримонален модел на управление-силна светска власт,при която преобладавала държавната собственост.

    Считано от 4 век във Византия както и в Рим,започнало бавно развитие на феодалните отношения.Робството още се отдържало.

    Изразител на феодализма в източна Европа била Византия.Нейното управление нямало типична форма,защото преобладаващата част на собствеността била държавна,което довело до силна централизирана власт,която имала божествен произход.Радикална религиозна реформа се провела с приемането на християнството, с цел консолидация на народа и предпоставка за силно стопанство.Основна движеща сила в стопанството било свободното селячество,което подсигурявало прехраната, войската и  плащало данъци.

    Аристокрацията не била формирана като самостоятелна класа,защото нямала реална икономическа основа-не притежавала земя.

    Развили се търговията и занаятите,градското строителство,висока била степента на бит и култура,урбанизирали се градовете-публични институции,канализация.

    Византия станала център на световната търговия.