Кой чете книги днес

  • Кой чете книги днес (есе)

     

      Ние живеем във век на техническо израстване и духовен упадък. Повечето хора не чуват стоновете на забравените, прашасали книги по тъжните библиотечни рафтове. Никой не усеща липсата на онзи омаен аромат от страниците.Никой не чувства необходимост да плъзне жаден поглед между редовете, откривайки нови факти и нови измерения на света и човешката душа.

    В наши дни много по-примамливо изглежда на младите интернет пространството.Повечето хора са забравили от къде са тръгнали – а именно от книгите! Все по трудно е да откъснеш едно дете от екрана на компютъра да седне и да си напише домашната работа, а не дай си Боже да чете книга било от списъка за през лятото или просто за удоволствие.

         Днес компютърните мишки имат нова роля – дясна ръка на човека, първи съветник, първи приятел. Станали са ного по-важни от книжките, чието място са заели. И никой не може да оспори тяхната значимост. С тях чертаем електронни таблици, форматираме документи, рисуваме, изработваме сложни схеми, пресичаме земното кълбо, общуваме с когото си искаме. Почти като в приказките – кликваме два пъти  и откриваме несметни богатства. Откриваме знания, информация за всеки и всичко.

    А Книгите? – Горките....Те подсмърчат прашни и забравени. Мъката им чак огъва прогнилите етажерки. Молят се тайно да отместим поглед от монитора и ръка от мишката, за да ги видим и вземем. Молят се умореният и учуден родител да ги препоръча на децата си. Молят се учителят добре да си свърши работата и децата да ги вземат и прелистят. Но, уви.... Колко по-интересно и по-бързо е с мишката! Те са тъй безпомощни в битката с хилядите мишки. Кога ли и те за последен път са си купували книжка, която да прочетат с удоволствие през свободното си време?!

     

    Аз смятам, че книгите са най-голямото богатство. Те са съществували преди хиляди години и ще продължават да съществуват въпреки новите технологии, които все –повече ги изместват.Книгите развиват мисленето ти, показват ти света от много различни гледни точки. Те ти представят толкова много знания…
     

        За жалост много от младите хора вече са се отказали от книгата, а за някои е дори срамно да четат. Нашето поколение все по-рядко се докосва до книги. Задължителна литература-нещо за обща култура, нещо, наложено от училище- дори тя се пропуска. И какво се оказва? Че никой не може да ни накара да четем, ако ние самите не го пожелаем. Днес не е модерно да си умен, да се интересуваш, да си стоиш в къщи, потънал в някой приятен роман…не. Затова отиваме все по-надолу…Жалко е. Глупаво е! Факт.

     


        Истинският проблем с четенето на литература е при младото поколение. Има видима тенденция те да се откъсват от книгата, да не си създават навици за четене, да не изпитват такава интелектуална и духовна потребност.. Една от най-значимите опасности е, че по този начин повечето хора се откъсват от българския език и нашата азбука, от мелодията на литературната ни реч, от огромното синонимно, глаголно и граматическо богатство на българския език. Това всъщност е начин да се загубва народността и културната българска идентичност.

     


     

    Книгата е огромно богатство което трябва да се съхранява независимо в кой век живеем! Книгата ни прави живи,мислещи, чувстващи. Тя е мечта, идеал, стремление, корен, традиция. Всеки знае, че книгата е прозорец към света. В момента той е просто открехнат и ние виждаме една малка част от великолепието на заобикалящия ни свят. Но заедно ще се събудим за това великолепие и ще отворим окончателно прозореца на познанието.

     

        Нека да докажем, че в нашия 21-ви век има много любознателни млади хора, които ще спасят книгата, а от там и себе си от гибел.Нека да намерим красотата в писменото слово. И да докажем, че я има сега, имало я е преди, ще е жива и в далечното бъдеще.
        

    Рано или късно светът, обезумял сега, ще потърси и поиска пак книгите, осъзнал че хармоничното битие е там някъде между мишките и книжките.