Книга на страшния съд, като извор за укрепване на английското кралство в края на XI век

  •  

    Книга на Страшния съд като извор за укрепване на Английското          кралство прeз  втората половина на XI век-аспекти на процеса на централизация на кралството

     

    В периода 1066-1088год. ранносредновековна Англя е белязана от събития, които представляват преломен момент в нейната историческа еволюция-нормандското завоевание.Френски рицари,водени от Уилям I, установяват нова по своята същност, централзирана военно-феодална обществена система” (й.николов,история на сердновековния свят,т.II,стр. 404,С.1994).Тя се основава на  преразпределение на поземления фонд в държавата.Целта на това изследване е да покаже механизмът, чрез който Уилям създава нужните условия за укрепване на централната власт.Той е ясно очертан в сборника от поземлени описи, известен като „Книга на Страшния съд”- основният източник на иформация за икономически живот, политическаат система и аграрните отношения в Англия от края на XI в.

    Уилям конфискува владенията на англосаксонската аристокрация,включвайки значителна част от тях в собствения си домен,а останалата земя той презапределя между духовенството, военнат - нормандска по своя характер, аристокрация и роднините си. Централизацията, установена посредством системата на поземлената собственост е причината за невъзможността да се получи и изгради феодален имунитет.С други думи така характерният за повечето ранносредновековни европейски страни принцип „васалът на моя васал,не е мой васал”, не могъл да се наложи и да бъде приложен в английската действителност.Дори и привилегиите, с които се сдобиват висшите духовни лица и аристократи, са изключително ограничени в своя обхват от страна на централния апарат. Идеята на Уилям е, посредством точното описание на поземления фонд в кралството, да се определи нивото на данъчни вземания за всеки един имот.В зависимост от размера на именията (манори) той взема решение за размера на  данъците, с които да облага населението там.

    АРИСТОКРАЦИЯ,ЗАМЪЦИ И ЦЪРКВИ!!!!!!

    Манорите, така описани в „Книга на Страшния Съд” са различни по своите размери – компактно разположнеи и гравитиращи околодедана църква и разделени от свободни земи (неусвоени). Междувременно голяма част от селищата в Англия от късния единасети век  следват т.нар. „античен модел” на изолирани ферми,а именно множество селца пръснати по полетата или около обработваеми площи. И подобно на селищата през Желяната епоха, те постепенно променят своя характер и съществуване : или из4езват, или биват доразработени  прераствайки в по-големи поселища.Междувпрочем това е и моделът,който е съхранен до днес и може да се наблюдава в района на Корнуол.

    Системата на земевладение такава, каквато е описана в „Книга на Страшния Съд” се основава на устойчива социална йерархия, получила названието „феодална система” и наложена вследствие на успешното военна кампания  на Уилям I през 1066 г. в саксонска Англия. Земята  апрактика е собственост на представителите на висшите социални слоеве в йерархията. На върха на тази социална пирамида стои крал Уилям,който разпределя/дава земята на съответните собственици  (tenants-in-chief)- обикновено това са лордовете или висшите членове на цъкрвата,в отоговор или като благодарност на тяхната помощ при Нормандското завоевание. Следващият социален елемент надолу по стълбицата са арендаторите (under-tenants), които владеят земята от фактическите собствениции,а в дъното на социланата йерархия са селяните –вилани,бордъри и  котъри, които имат възможността да притежават малко количество обработваема земя,работейки в условията на подчинение на лорда. Последното звено в социалната пирамида се заема от робите,коитосалишени от правото да притежават земя. Както вече беше спонато,основната единица очертана в „Книга на Страшния Съд” е манорът.Манорът може да е по-обширен или по-ограничен в границите си (т.е. да е съставен от едно илиповече селища), но всички тези владения са ссътавени преди всичко от обработваема земя и са под върховната юрисдикция на централната власт.Разбира се това е само част от цялостното разпределение на земяата,наречено „стотици” (hundreds), което включва няколко манора, притежава собствено събрание от нотабили и представители на местните селища. Крайната стойност на земята ,съгласно изворът който разглеждаме, се оценявана около 73,000 лири на година. Най-популярнаат форма на земевладеене била под аренда, където „държателите” на тези парцели са задължени с военна служба спрямо своите лордове съответно и към краля. Друга разпространена форма също така е била наемането ан земя, но срещу голяма сума. Таксите събирани в Есекс са възлизали на стойност 30 лири през 1066 г. и 60 лири през 1086 г., като държателят на тази земя я дава под наем на „англичанин” за годнишната сума от 60 лири. Наемателят нямал възможност да плаща ,а неустойката му възлизала на 10 лири за година. Стойността на парцел земя и неговите ресурси се калкулира в зависимост от размера на земята и стойността на всеки ресурс с който разполага.

    Книга на Страшния съд показва  до голяма степен ценаат на Завоеванието по отношение на стойността на земята и нейното овладяване: то има особено унищожителен характер в северна  Англия, където голяма част от малките селища са напълно унищожени или със нанесени сериозни щети. Именно тези цената и стойността на тезитеритории пада с близо четвърт от първоначалната им оценка през 1066 г.Впоследстие крал Уилям обвинява за това безкрупулността на своите подчинени,както и преминаването на нашественици от Ирландия през Девоншир- което неминуемо рфлектира върху ценаат на земята.

    Правосъдието е безценно занимание в епохата на Средните векове. Както свидетелстват отново записите на „Книга на Страшния съд”, добивитеот обработката на земите в рамките на „стотиците” постъпват в хазната на държателя на съответния манор. Докато благородникът  (граф,лорд)  едва една трета от събираните такси, то кралят взема две трети.