Климат на България

  •  

                     Климат на България

     

    Климатът е един от най-важните компоненти на природната среда. Той представлява многогодишен режим на времето  на дадено място и е важна географска характеристика на това място. Освен това, климатът може да се разглежда и като природно условие, и като природен ресурс.

    Така например, почакването на температурите и увеличаването на валежите през пролетта са благоприятно условие за вегетацията на растенията, а късните пролетни и ранните есенни слани се отразяват неблагоприятно на селскостопанските култури. Климатът се явява като ресурс от гледна точка на брой  часове слънчево греене, дебелина на снежната покривка, ветрова енергия и др.

    Факторите, които определят формирането на климата на дадена територия са: географски /географско положение, постилаща повърхност/, радиационни /слънчева радиация, радиационен и топлинен баланс/, циркулационни / въздушни маси, атмосферни фронтове, циклони и антициклони/ и антропогенни.

    Основен определящ фактор е географското положение. Последното обуславя количеството слънчева радиация – главен източник на енергия за целия природен комплекс.

    Астрономическото географско положение на България определя по-голямата й близост до екватора, отколкото до полюсите, което определя по - малък ъгъл на падане на слънчевите лъчи, а това води до значителен приход на топлинна енергия.

    Изследванията показват, че в течение на годината над България преминават три основни вида въздушни маси: на умерените ширини, тропични и арктични.

    Обикновено океанските въздушни маси на умерените ширини нахлуват в България от сектора, северозапад – югозапад, а континенталните – от сектора североизток-югоизток. По-рядко се наблюдава нахлуване на въздушни маси по директните посоки север или юг.

    В някои случаи океанският въздух може да нахлуе в България и от североизток /когато част от такъв въздух обтече Карпатите от изток/, а континентален – от северозапад.

    Нахлуването на арктични въздушни маси е характерно за студеното полугодие. Обратно, през топлото полугодие нахлуването на такива въздушни маси е рядко и се отнася за май и септември, но не всяка година.

    Въздушните маси на умерените ширини /океански или континентални/ нахлуват в България през всички годишни времена. Изключение прави само топлият континентален въздух на умерените ширини, който се формира само през летните дни на топлото полугодие. През лятото океанският въздух на умерените ширини се проявява като относително студен. Въздушните маси на умерените ширини винаги са топли спрямо арктичния въздух и студени по отношение на тропичния въздух.

    Тропичните въздушни маси нахлуват над територията на България през цялата година, но със значително по-малка честота и повтаряемост с умерените географски ширини. Като по-топли през зимата и по-горещи през лятото тропичните въздушни маси допринасят за повишаване на термичното ниво в страната с течение на годината.

    В България нахлуват както океански, така и континентални въздушни маси. По-голяма част от тях нахлуват от района на Средиземно море. Тропичният въздух, идващ от този район се формира в района около Азорските острови в Атлантическият океан, Северна Африка или Мала Азия. Преди да нахлуе в България обаче, този въздух преминава над Средиземно море, където в приземната си част добива по-нови свойства.

    През лятото континентални тропични въздушни маси могат да нахлуят в България и от североизток. Това е тропичен въздух, образуван над Средна Азия. В някои случаи тропическият въздух през летните месеци може да се образува и на Балканския полуостров.

    Въпреки непосредствената близост до Черно море, влиянието му върхи климата на страната е ограничено поради преобладаващия западно-източен атмосферен пренос. Неговото влияние се чувства само в източната част на страната до 30-40 км навътре в сушата.

    Континенталното влияние върху климата на България е в известна степен доминиращо. Това се дължи на отвореността на страната към Североизточна и Източна Европа, както и географското положение на Динарските планини и Карпатите в близост до нашата страна.

    Характерът на постилащата повърхнина, като един от основните климатични фактори, играе значителна роля при формирането на климата. Това произтича от обстоятелството, че нейните основни компоненти, релеф, водни площи и растителност оказват влияние върху останалите климатични фактори – радиационни и циркулационни.

    Положението на Стара планина и относително голямата й височина служат като преграда на атмосферния пренос от североизток и северозапад. От север прегражда пътя на студените въздушни маси, а от юг, при югозападния пренос на по-топъл въздух, създава условия за възникване на фьонов ефект по северните склонове.

    Освен това, по северните склонове на планината падат повече валежи, тъй като последните се явяват неветрени, а южните се намират във валежна сянка /подветрени/.

    С височината и с по-голямото си разпространение Родопите създават условия за фьонов ефект в северното им подножие и за задържане на студен въздух в Горнотракийската низина.

    Голямата надморска височина и масивност на Рила създават условия за типичен планински климат. Планината прегражда пътя на студения въздух от североизток към долината на река Струма и създава условия за валежна сянка в западната част на Горнотракийската низина при нахлуването на западните и югозападните въздушни маси.

    Пирин намалява ефективността на Средиземноморското климатично влияние.

    Билото на Беласица е сериозна пречка за по-топлите въздушни маси от юг, югозапад и Средиземноморското климатично влияние.

    Плоският релеф на Дунавската равнина и отвореността й към Източна Европа позволява нахлуването и временното задържане на студени въздушни маси през зимата. През лятото се създават условия за задържане на по-хладни и влажни въздушни маси, които носят валежи, а също и условия за нахлуване на горещи въздушни маси, при които температурата се повишава над  400 С.

    Затворените котловинни полета са удобно място за образуването на термични инверсии.

    Климатичното влияние на река Дунав, на езерата и язовирите е локално и се изразява само върху някои отделни елементи на климата – повишават се влажността на въздуха и честотата на мъглите. Черно море оказва влияние върху влажността на въздуха, облачността и създава условия за формиране на местния вятър бриз.

    Растителността има повсеместно влияние върху скоростта на вятъра и местните хидроклиматични условия.

    Астрономическото географско положение на България я поставя на прехода между умереноконтиненталния климат и субтропичния в неговия средиземноморски вариант. Доказателство за това е изменението на климатичните елементи – температура на въздуха, влажност на въздуха, облачност, валежи, снежна покривка, атмосферно налягане, ветрове и други атмосферни явления.

    Температурата на въздуха е величина, която характеризира степента на неговата загрятост. Термичните отклонения в България се отличават с добре изразен сезонен характер и голямо разнообразие, което се дължи на географската ширина и особеностите на атмосферната циркулация.

    Средната годишна температура за страната е 10-130 С, като се увеличава от север на юг. Преобладаващи средни стойности на годишните температури са между 11-12 0 С.

    За особеностите в териториалното разпределение на температурите на въздуха и главно на ниските температури значителен дял се пада на Стара планина, която в случая играе ролята на орографска преграда  за нахливащите от север студени въздушни маси. По отношение на проникващите над страната топли въздушни маси от юг, значението на орографската преграда на Рило-Родопския масив и Стара планина се изразява във вазникването на адиабатни процени, резултат от които е по-нататъшното динамично загряване на спускащия се по подветрените склонове и без това топъл въздух. Високите максимални температури, отбелязани през зимата в земите, разположени на север от планините, до голяма степен се дължат на адиабатните процеси, които са особено добре изразени при наличието на типични фьонови ветрове.

    Особено място в полето на температурата заемат екстремните стойности / най-високите и най-ниските температури/. Най-ниските температури се отчитат през зимата, след нахлуването на арктични въздушни маси, които допълнително изстиват радиационно през ясните и тихи нощи в условията на температурни инверсии. Последните имат добри условия за развитие в затворените котловинни полета. При такива условия у нас е измерена най-ниската температура на въздуха -38,50 С в град Трън /07.01.1949г/. Най-ниските стойности на средногодишна температура има на връх Мусала. Абсолютният минимум там е -31,20 С.

    Условия за високи екстремни температури се създават, когато в гребена на азорски максимум нахлуят тропични въздушни маси. При такива условия температурите на въздуха надхвърлят 400 С. Абсолютният максимум принадлежи на град Садово/Пловдивско/ 45,2 0С /05.03.1916г/.