Католическа книжнина

  •  

    Католическа книжнинa

    В историята на българската книжовна култура католическата книжнина е едно доста интересно явление.Тя е в тясна връзка с католическата пропаганда в България през XVIIв.Създадена е от автори,получили образование в западните страни.Католическата книжнина няма голям обществен резонанс,но предизвиква голям интерес от историко-литературна гледна точка.

        Католическата пропаганда в България се активизира в края на XVIвек,но своя апогей получава през XVIIвек.Чипровци става средище на първия български католически епископ-босненеца Петър Солинат.Освен в Чипровци и в други селища на България са открити католически училища,в които се преподават светски науки и образованието е по-солидно, отколкото в килийните.Училището в Чипровци е наречено училище по граматика.Учениците се подготвят за духовни лица.Използват се хърватски учебници.След Чипровското въстание българите католици се изселват в чужбина,където продължават своя книжовен живот.

        Най-изтъкнатите български католически книжовници в България през XVIIвек са Петър Богдан и Филип Станиславов.

       Петър Богдан Бакшич е роден в Чипровци.Учи във Францисканския манастир,а след това продължава образованието си в Клементинския колегиум в Рим.През 1642 г. е ръкоположен в Рим за Софийски архиепископ-първият български католически архиепископ.

        На „илирийски”език (изкуствен език използван от българските католици, създаден  въз основата на хърватския език) Петър Богдан издава два труда: „Размишления на бележития францискански светец Бонавентура за страстите господни” и „Благонравие небесно”.И двете книги са превод от латински.

        Най-голям интерес предизвикват оригиналните творби на Петър Богдан.Докладите,които той изпраща до Конгрецията в Рим съдържат толкова много исторически,географски,демографски,стопански и културни вести,че придобиват стойност на пътеписи и на исторически описания.Тези доклади днес са много важни документи за разпространението на католицизма в България през XVII век.

        Като католик Петър Богдан се изказва доста негативно за „схизматиците”.Той дава сведения за поведението на гръцките епископи и архиепископи в България.

         Вторият доклад,който изпраща до Конгрегацията през 1647 г. е допълнение към първия.В него П.Богдан дава повече информация за духовническата дейност.

        В своите послания-доклади до Конгрегацията Петър Богдан се интересува от градовете и селата,от България не само като католик,но и като историк и българин.Докладите му имат черти на пътеписи,но в тях се открива и духа и съдържанието на нов тип литература,която ще изкристализира в българския книжовен живот по-късно.

        През 1667г. Петър Богдан решава да напише историографски труд.”История на България” е написана на латински език,но до смъртта му през 1674 г. творбата не излиза от печат.Независимо,че се е обърнал за помощ към Конгрегацията.

        От намерените ръкописи във Ватикана от Б.Димитров проличава,че Петър Богдан си поставя задачата да напише цялостна история на българския народ.Той иска да бъде обективен в своята творба-справедливо да се отнесе към писаното и да не допуска неговият патриотизъм да го води към преувеличение.Запазените глави показват историческата осведоменост.

        Петър Богдан оценява погледа към историческото минало като опора на настоящето.

        Никополският епископ Филип Станиславов също заслужава внимание.Той е роден в с.Ореше(Никополско).Завършва в Лорето,Италия.През 1648 г.е ръкоположен за никополски католически епоскоп.Книгата му „Абагар” е една от първите български печатни книги.Молитвеникът е издаден в Рим и е под формата на свитък.По патриотични причини Филип Станиславов е освободен от длъжността епископ.Умира през 1674 г.,но преди това е реабилитиран.

       „Абагар” е написан и отпечатан с кирилица на „ирилийски”език,който използва и Петър Богдан.Новобългарските елементи в книгата дават основание на някои учени да я нарекат „първата новобългарска печатна книга”.Книгата съдържа много живи форми и по този наичн се сближава с дамаскинската традиция.Най-интересният момент е предисловието.

        Друга интересна личност измежду българските католици е Петър Парчевич.Роден е в Чипровци,учи в Лорето и Рим.Работи в България като мисионер,след това е ръкоположен за марцианополски архиепископ.Той храни надежди за освобождение на отечеството си.Затова,че се занимава повече с политическа дейност е освободен от длъжността архиепископ. Умира в Рим през 1674г.

        Петър Парчевич няма печатана книга.Като общественик е оставил доста писма,които имат и литературно значение.Те са образци на епистоларна литература.Едно от посланията е изцяло автобиографично.То е написано на 29.IX.1673г. и от историко-литературна гледна точка се смята за първата автобиографична творба в южнославянските литератури.Това е писмо,в което авторът излага много важни моменти от живота си.

         Сред българите католици,които работят през първите десетилетия на XVIIвек,внимание заслужават Кръстю Пейкич,Яков и Франц Пеячевич.

         Кръстю Пейкич издава богословският труд „Огледало на истината”,който е издаден и на илирийски,и на латински език.Авторът разглежда отношенията между Източната и Западната църква.Кръстю Пейкич мечтае за освобождението на българските християни и за обединението им с католическата църква.Двата му труда „Мохамеданска догматика” и „Конкордия” са написани на латински,в тях той се проявява и като полемист.

         Братята Пеячевич са потомци на ръководителя на Чипровското въстание Георги Пеячевич.Яков е географ,а Франц богослов.Яков се занимава с географията на Европа,Азия,Африка и Америка,а Франц с българската история,с делото на Кирил и Методий.

        Нов етап от развитието на католическата българска книжнина е литературната дейност на емиграндите в Бант,в Седмоградско.Друг момент представлява книжнината на католиците павликяни в България през XVIIIвек.

         Литературата на образованите католици през XVII-XVIIIвек. се ограничава  в богословско-философската, популярнодидактическата, епистоларна и историческа литература.Засилвасе интересът към художествените произведения.Много важно място заемат поезията, драматическите диалози,художествената проза.В по-голямата си част тези произведения са превод от хърватски,има и оригинални творби,но са силно повлияни от хърватското творчество.

        Като активен павликянски книжовник в България се очертава Павел Дуванлията.Той завършва илирийския колеж в Лорето и висшето си образование в Рим.Ръкоположен е за никополски епископ,но умира през 1804 г. в Букорещ.