Качества на питейните води, методи и съоражения за пречистване

  •  

    Качества на питейните води, методи и съоражения за пречистване.

     

    Качества на питейната вода

    В зависимост от предназначението си водата трябва да притежава определени качества,които са регламентирани от БДС (Български държавен стандарт). Всички тези качества са зададени в Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Качествата на водата се раделят на физични и химични показатели.


    Физични показатели

     

    1. Температура
    Температурата на повърхностните води варира от 0.1 до 25-30°C.Подземните води на дълбочина 20÷25 m имат постоянна температура, която отговаря приблизително на средно-годишнататемпература на съответната територия. От там надолу на всеки 33m. температурата се увеличава с 1°C наречен геотермичен градус. Вода с температура по-висока от 11°C не е приятна за пиене, а вода с температура по-ниска от 7 °C е вредна за организма. Същите изисквания се предявяват и към водата за животновъдство. За промишлеността – зависи от характера на производството.

     

    2. Мътност
    Характеризира наличието на пясък, глина, хумус, планктон, водорасли и др във водата. Мътноста е различна през различните сезони и се измяна в ралични диапазони според вида водоем ( 10-15mg/l за езера, планински реки или язовири и 100-600mg/lза реки в долното и средното течение. Водата за пиене по Наредба №9 трябва да има мътност под 1 NTU( 1mg/l разтворен Si = 1 NTU). Мътностанаводатасеизмервачрезмътномери или с еталонни проби.


     

     

    3. Прозрачност
    Водата има прозрачност, която се определя от количеството на съдържащите се във водата органични и минерални вещества. Измерва се със стандартна стъкленица с деления през 1см и диск с гравиран кръст. За питейна вода видимоста трябва да е до 110см.

     


     

     

    4. Цвят
    Цвета на водата се придава от разтворените в нея соли и органични съединения. При малки дълбочини водата е безцветна ,а при по-големи синъо-зеленикава. Цвета на водата е показател за замърсяването й. Измерва се чрез сравняване със стандартни разтвори. Питейната вода трябва да е безцветна.

     

    5. Мирис и вкус
    Вкусът на природните води може да бъде солен, горчив, сладък, кисел и т.н. Мирисът на водата може да бъде от естествен или изкуствен произход. Естествения произход се дължи на растения или животни, които измират във водата, изгниват и се утаяват. Изкуствения произход се дължи от външни фактори.
    За преценка на мириса се използва петобална скала.

    0 - няма мирис
    1 -мнаго слаб неосезаем за потребителите, но откриваем при лаб. усл.
    2 - слаб осезаем за потребителите мирис, ако се обърне внимание;
    3 - забележим леко осезаем мирис, предизвиква подозрения относно чистотата;
    4 - силен мирисът се усеща от потребителите и прави водата не вкусна;
    5 - много силен мирисът е толкова силен, че прави водата непригодна за пиене.
    За питейно-битови нужди водата трябва да е с бал под 2.
     

    Химични показатели

     

    1. Твърдост
    Твърдоста на водата се дължи на калциевите и магнезиеви соли в нея.
    Различни видове твърдост на водата:
    1. Временна или карбонатна твърдост. Отстранява се чрез загряване и утаяване.
    2. Постоянна – Caи Мg
    3. Общавременна+постоянна – всички Caи Мg соли във водата
    Различаваме:
    - много меки води Т0 ≤4 Нº
    - меки води Т0 = 8÷12 Нº
    - почти твърди води Т0 = 12÷18 Нº
    - твърди води Т0 = 18÷25 Нº
    - многотвърдиводи Т0 = 25÷50 Нº
    - извънреднотвърдиводи Т0 > 50 Нº
    Речните и езернитеводисаобикновеномеки. По-голяматвърдостиматподземнитеводи, особенодълбоките.Запитейно-битовинуждиобщататвърдост трябва да едо 30Нº.
    * Нº - Немски градус