Жизнен и творчески път на Д.Талев

  • ДИМИТЪР   ТАЛЕВ

    1898 – 1966

    І. Жизнен и творчески път

    ДТ е роден на 01.09.1898 в гр. Прилеп. Образованието си получав в различни училища в Прилеп, Солун, Битоля, Скопие. Следва известно време в Загреб и Виена. завършва славянска филология в СУ през 1925. Работи като коректор и редактор в разл.издания. След ІІ св.в. е подложен на политически репресии, арестуван е и е изпратен в лагер. От 50-те години е писател на свободна практика.

    Първата му публикация е през 1917 – разказът “В очакване”.

    Талев е автор на обемно лит. творчество – разкази, повести, романи.

    Още приживе получава огромно читателско признание. Най-голяма известност му донася романовата тетралогия за съдбата на Македония. Умира през 1966 в София.

    ІІ. Родолюбецът

    И ДТ има своята устойчива критическа идентификация. Тя се основава преди всичко на неговото отношение към рода и родината. Затова и ообщихме това отношение с определението “родолюбец”. Железният светилник на неговите произведения “осветява” цяла галерия от образи – въплъщение на най-разнообразни черти на нац.х-р. Обръщайки се към миналото, писателят търси онези устойчиви начала и изпитани ценности, без които пътят на общността към бъдещето е невъзможен.

    У Т родовият свят е мислен преди всичко през идеята за УСТОЙЧИВОСТ. Сред преходността на нещата в света родът оцелява, защото събира в себе си основополагащите ценности. Всеки човек може да се оляга на тях, да търси подкрепата им в часовете на изпитанието. Романите и разказите на Т ни дават редица примери в тази насока. Родината е осмислена в сходен план – тя е по-голямата “родово” общност, в която индивидът се докосва до устойчивите значение. Следователно понятието устойчивост означава  поне 2 смислово близки неща – оцеляване, траене във времето и възможност за “облягане”, подкрепа, сигурност. родът прекосява изпитанията на времето и е опара за човека.

    Родината и родовият свят са осмислени и през идеята за СВЪРЗВАНЕ. Според писателя именно общността е мяра за живота, тя очертава смисловия хоризонт на битието. Извън общността човекът губи своите опори, става бродник, смъртник. Свързан чрез “връзките” на общностният свят, той ев състояние да оцелява. това свързване има ЕМОЦИОНАЛНИ И НРАВСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ. В редица творби писателят е изградил картини на дома, който излъчва уют, сигурност и топлина. Такъв е по принцип роддовия свят в разбирането на Талев, той е убежище, съкровеност. Само тук индивидът може да преживее и светлите страни на своята емоционалност – да познае радостните страни на живота. Родовият свят е и общуване, споделяне. домът, в който властва мълчанието, не е истински дом, това е пространство на смъртта. Разказите на писателя от 30-те години изграждат образа на този мъртъв дом, който очаква мига на своето емоционално преображение.

    Нравствените измерения на връзката също са акцентно изведени. Осланяйки се на топлината на дома, човекът е и отговорен за нея. Той трябва да полага усилия, за да съхрани и опази домашния модус на битието. Вспектъра на нравствените отговорности влизат различни неща. Преди всичко това е отговорност към паметта. Именно паметта удържа общността, тя е “механизъм” за свързване, доколкото “припомня” голямото време напредците и на традицията. Да помниш, означава и да пазиш. Нравствено отговорният човек е и действен, той е готов да отстроява основанията на родовия свят и дори да се жертва за тях. По сходен начин се утвърждава и саможертвеното отношение към родината. Родината, както казахме, е другият, по-големият дом на човека, и неговото разрушаване или липса се изживява като криза на цялото битие. Затова и спасяването на родината дом се превръща в проблемен център на най-значимите творби на писателя. Да се бориш за свободата на родината, означава да се грижиш за смислеността на самия живот. Талев наследява и мъдро продължава тази мисловна и изобразителна линия, завещана още от литературата на Възраждането.

    Т е родолюбец, защото схваща родината като свято място.

    Т. е родолюбец, цащото схваща любовта като свято чувство.

    ІІІ. “Железният светилник”

    Романът “Жс” е книгата, която в най-голяма степен привлича вниманието и адмирациите на б.критика. В нея тя вижда значимо завоевание на ЕПИЧЕСКИЯ РОМАН, худ.въплъщение на НАЦИОНАЛНИЯ ХАРАКТЕР И НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ. От този ъгъл сравненията с “Под игото” изглеждат съвсем уместни – и двата романа поставят в центъра на своето внимание ГОЛЕМИТЕ ВЪПРОСИ ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА УЧАСТ НА НАРОДА И ЗА ЗНАЧИМОСТТА НА СВОБОДАТА.

    Този първи роман от тетралогията за Македония е написан в драматичен за Телев и за немалка част от б.интелигенция  исторически период. замисълът датира още от началото на 40-те години – откъси от първите части на романа се появяват през 1944 във в.”Зора”. Според Талев личният интерес към проблематиката не е достатъчен, за да се изгради худ.въздействено и правдиво произведение. В статията си “Бележки върху историческия роман” той излага схващането си за пътищата, водещи към истинския успех. Първият е пътят на знанието - романистът, който се обръща към миналото, трябва добре да го познава, да се ориентира в лабиринтите на историческите събития. В това знание влиза и споменът, той откроява миналото чрез съкровеното емоционално отношение, чрез “багрите” на личния и родовия опит. Вторият път е пътят на въображението. Именно чрез него романистът възсъдзава историческата реалност, той подчертава онези х-ристики, които най-добре отговарят на неговата концепция. Третия е пътят на анализа. Ние винаги “имаме” миналото през призмата на някакво тълкуване, на приложени схеми за обяснение. Според Талев анализът е най-същественото условие за силата на естетическите внушения. Това означава да се вникне в същината на историческото събитие, да се видят и изтълкуват силите в него, които дават облик на епохата и тласък на “общото развитие”. Тъкмо аналитична прозорливост според писателя не му е достигнала в ранния роман “Усилни години” и го е отвела по несигурните пътища на лесните решения и еднозначната конфликтност.

    “Железният светилник” е творба, която се основава на епическите традиции в б.л-ра. Националните борби и социалните сблъсъци са в центъра на нейното изображение – те определят х-ра на героите и спецификата на конфликтността. В този роман, а и в тетралогията като цяло, художникът е изправен пред необходимостта да решава сложните въпроси за спецификата на историческото време, за мястото на личността в историята, за трагизма на кръстопътните епохи, когато надеждите на отделния човек и изпитанията на времето драматично се преплитат.

    1.      Родовото време – завързване на “нишката”

    Романът полага в основата на своя сюжет историята на един род – Глаушевия. До голяма степен той споделя някои от особеностите на родовата хроника, на семейната сага. С разгъващата се във времето “нишка” на рода са свързани и големите исторически събития, които са обект на изображение. Така се създава една продуктивна обратимост между частните светове и историческите светове. ИСторическото време се оглежда в личното време така, както и итделната личност проектира себе си на фона на социалните и културните промени. Именно времето е дълбинният обект на изображение в тетралогията. Тя трябва да даде отговори на въпроси от типа – как се движи времето; кой го движи; какъв е х-рът на промените; как те засягат хората и пр.

    В романа негласно си дават среща две осн.концепции за времето. Едната е свързана с гл.т. на мита – според нея времето е циклечно, възвратимо, нещата се повтарят и в този смисъл те са “вечни”. Другата гл.т. е тази на историята – историческото време е линейно, то тече “напред” и не може да се “връща”. В него нещата са подложени на необратими трансформации и са въвлечени в сюжетите на смъртта и забравата. Романът на Т трябва да избере своя “образ” на времето и тук ни предстои да обсъдим посоката и последиците от направения (или ненапревения) избор.