Жизнен и творчески път на Атанас Славов

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

    ДИСЦИПЛИНА – БЪЛГАРСКА ЕМИГРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА

    ТЕМА

    Жизнен и творчески път на Атанас Славов

     

     

     

    СЪДЪРЖАНИЕ

     

    Увод

    3

    1. Емиграция на запад

    4

    2. Емигрантските книги на Атанас Славов "С точността на прилепи" и “Оловното кълбо”

    5

    3. Разочарованията на Атанас Славов

    8

    4. „Българска литература на размразяването"

    10

    4.1. Изследване за смъртоносното влияние на сталинизма върху българската  култура

    11

    4.2. Крайностите на пълното отрицание на създадената по времето на тоталитаризма култура и носталгията по „тоталитарния уют"

    11

    4.3. Терминът „размразяване"

    13

    4.4.Основни подходи при определяне  границите на „размразяването"

    14

    Заключение

    17

    Литература

    18

     

     

    Увод

    (Жизнен и творчески път на Атанас Славов)

    Атанас Василев Славов е български писател и поет. До 1941 г. учи в Американското училище в София. По време на Втората световна война семейството му е евакуирано в Сливен. В края на 1944 г. се завръща в София, където завършва гимназия и английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1953 г. От 1961 г. до 1971 г. е преподавател по английска литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Защитава дисертация на тема “Функции на ритъма в художествената стихова реч” през 1965 г. В периода 1966-1976 г. работи в Института за изкуствознание при БАН. Атанас Славов е изпълнителен секретар на научния проект “Основни насоки на световната култура до 2000” към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-1976 г.). Във връзка с този проект заминава за САЩ, където работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975-1976 г.). Работи на свободна практика и като диктор към радио “Свободна Европа” (1978 г.) и Би Би Си (Лондон) през 1978 г. Изследва проблемите на източноевропейските култури към центъра “Уудроу Уилсън” във Вашингтон през 1979 г. Инструктор е по български език в Държавния департамент във Вашингтон (1980-1983 г.) и в Центъра за езикови и научни изследвания в Мериленд (1983 г.). Радиосценарист, редактор и диктор в радиостанция “Гласът на Америка” за периода 1980-1990 г. Пише стихове, научнофантастична проза, мемоари, съчинения по литературна теория, история и етнография, книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми, сценарии за радиопредавания, превежда от английски език. След като напуска България през 1976 г., започва да пише мемоари, на които дължи своята известност на Запад. Съпредседател е на Американската асоциация за развитие на славистичните изследвания, Американския ПЕН-клуб и на американския клон на ПЕН-клуба на писателите в изгнание. Превежда произведения на Ч. Дикенс, Гр. Грийн, Ш. О’Кейси, У. Сароян, К. Сандбърг, Ъ. Колдуел и др. Негови съчинения са: “Стихове” (1962 г.), “Сливен. Градът на сукното и барута” (1962 г.), “В сянката на Фордовия мит” (1963 г.), “Жеравна” (1965 г.), “По голямата спирала” (1965 г.), “Факторът “Х” (1965 г.), “Прочее, нека моето слово” (1966 г.), “Плюшеният мечо” (1967 г.), “Сивушко и Пънчушко” (1967 г.), “Порнографска поема” (1968 г.), “Дърворезбите на Роженския манастир” (1968 г.), “От камък и дърво” (1968 г.), “Добри Желязков - Фабрикаджията” (1969 г.), “ZarusWersyfikacjiBulgarskiej” (1974 г.), “Медни съдове” (1975 г), “Традиции и перспективи в българското приложно изкуство” (1975 г.), ““TheThawinBulgarianLiterature” (1981 г.), “Mr. LampedusaHasVanished” (1982 г.), “С трева обрасли” (1983 г.), “TheDoughofAmericaisRisinginMe” (1986 г.), “WiththePrecisionofBats” (1986 г.), “HandlingVegetables” (1988 г.), “Оловното кълбо” (1991 г.), “Пак заедно. Яворови до Елхови” (1991 г.), “С точността на прилепи” (1992 г.).