Животът съвсем не е любопитство, а безмилостна игра на природата, дяволски кръг, в който всички се въртим

  • Животът съвсем не е любопитство, а безмилостна игра на природата, дяволски кръг, в който всички се въртим.

     

    “Преди да се родя” е пародия на автобиография, показана още в заглавието на произведението. Чак в последните страници на творбата се разказва за вече роденото еднодневно бебе. Автор на тази пародия е разказвача, връщащ се като свидетел в разбиранията му за случките преди неговото рождение. Със средствата на хумора, иронията и гротеската Ивайло Петров усмива един от най-големите недъзи на неговото време-необходимостта от доказване на социален прозиход и чисто политическо минало.

    В началото на разказа читателя се сблъсква с противоречието между желанието на младите и битовите ценности и традиции. Използвайки сатирично-иронични елементи авторът изгражда комичен образ на героите- пълна противопложност на идеала за съвършенство. Със постъпките си героите разкриват типично български нрави, където обикновенните чувства са се превърнали в силни емоции, несвързани помежду си, затварящи героите в кръг, от който нqма изход.

    В началото на разказа читателя се сблъсква с противоречието между желанието на младите и битовите ценности и традиции.

    Като текст в аз форма с биографични данни авторът споделя повода за написването и като противопоставяс селското семейство на богатата аристокрация. Селският бит е представен в отвратително неестетична форма- кални тесни улички, тъмни стаички, закопани в земята къщи, мухи, бълхи, говежда тор по двора. В тази обстановка растат деца, които с нищо не променят това. Точно такъв пример е и бащата на разказвача- нямайки никаква полза, живеейки бездейно, той трябва да бъде оженен. Лишен е от право на собствен избор, защото сам със държанието си определя, че ще играе таква роля. Засрамен без да продумва нито дума с мълчанието си той приема решението. В стремежа си за търсенето на “достойна съпруга” всичките герои в разказа показват най-лошите си черти, като по хумористичен начин карата читателя да се азмисли за тези проблеми по друг начин.  Използвайки сатирично иронични елементи  авторът изгражда комичен образ на героите- пълна противоположност на идеала за савършенство.   Първоначално авторът изгражда една картина, слъжеща акто фон върху която ще се изгражда повествованието по-късно: “иначе всичко бе хубаво и дори поетично” На цялото това нетипично за творбата описание образите на бащата и Патладжана -нравствената характеристика на Патладжана показва и определя точното му положение в обществото. Тй едиствено разчита да спечели доверието на хората с лъжи и хвалебствени думи. Славата му на сватовник показва, че той е маниполатор и по-интелигентните хора разбират неговата елементарност. За негов спътник би могъл да се причисли и бащата на автора. Той показва чрез речта си своята неграмотност и неемоционалност. За това авторът рядко предава пряка реч. Типичен пример за нея е разговора между двамата млади. “Какво има по вашето село?” “А, нищо”  

    На този продължителен диалог по време на сцената между младите, чрез който те сеопознават е предаден от автора-наблюдател контрастира ан вариантъ з аразговор предложен от разказвача-коментатор. Този диалог е пълно противоречие на разговорите между “съвременния елит”. “Той знаеше само стотина думи от родната реч” Усмиването на старите порядки и норми се усеща през цялото време от лаконичните и оригинални коментари ан автора”

    Сблъсака между двете семейства-на булката и на младоженеца създава противоположни образи. Техния спор за зестрата е ярък пример за характера на героите. Нито един от тях не се съобразява, а излага себе си над другите.Техният селски манталитет ги превръща в същества, подчинени на принципи, неспособни да изпитат удоволствия, като пример за това е дядо Георги. Напълно контрастно на това е държанието на другия дядо. Типично з анего е българската хитрост, приветливост и скъперничество.

    С образите нa основните героив текста се допълва представата за тяхната обърканост, несъстоятелности следователно предизвикват смях.

    Героите от “Преди а се родя” за анс са глупави и груби, живеят неестетично, но  в своята простота са морални и духовно чисти. Те са затворени и земни, но не от политическо изкривени многословия.

    Интересен сюжетен ход е размяата при кражбата ан двете моми . Майката на разказвача се оказва в уредена, чиста и богата къща, а в дома на бащата е доведена другата бера. Тя пък от богаташката фамилия- та той на два пъти изказва своето съжаление за “несправедливата поредица от случайности”, предопределила живота му.  Пародия на класическата комедийна ситуация на припознаването, случаят не е изкоментиран от разказвача наблюдател. Той сам го премълчава, но е  очевидна вероятността герят на втобиографията да попадне в “аристократично смейство”. Трагична за едняа гледна точка тази случайност е щастлива за друга и комична за нас.

    С постъпките си героите явно показват характера и напомнят основната идея на текста.

    В стремежа за търсенето на достойна съпруга всичките герои  в разказа показват най-лошите си черти, акто по хумористичен начин каарт читателя да с е замисли за тези проблеми по друг начин. Образците на основните персонажи в текста допълват представта за тяхната обърканост и несъстоятелност от взимането на решение и следователно предизвиква смях.