Животът е едно пътешествие

  • Животът е едно пътешествие

     

                                      (есе)

     

    Животът на човек е пътешествие още от самото му раждане,та чак до смъртта му.Това е едно пътешествие към света,към опознаване на хората,но и към търсене на самите себе си.Това е най-важната част от житейския ни път-пътуването към самите нас.Защото времето препуска на крилете на вятъра,животът минава бавно покрай нас,а ние дори не забелязваме това.

    Не се замисляме за истински стойностните и малки неща,които осмислят живота и носят радости,а се лутаме в безкрайността без да си даваме сметка,че всеки миг,час или ден може да бъде последен.

    Животът ни е съпроводен с хубави и лоши неща,има възходи и падения,радости и тревоги,но всичко това е част от самия живот,част от пъзела-и той не би бил истински пълноценен,ако някое от тези парченца липсва.

    Всичко,което ни се случва,всички изпитания,които Бог ни изпраща-нищо не е случайно.И нищо не е чак толкова трудно,че да не можем да се справим с него.Защото Бог ни дава точно толкова колкото можем да понесем-нито повече,нито по-малко.

    Има една поговорка:”Това,което не ни убива,ни прави по-силни!” и именно тя е доказателство за борбите,които водим в живота си и за препядствията,които преодоляваме.

    Пътувайки през своя живот ние грешим,учим се,падаме,ставаме и продължаваме напред.И не е важно никога да не паднем или да не сгрешим,важното е всеки път след това да можем да се изправим и да тръгнем отново.Същото е и с грешките-просто трябва да се учим от тях и да се стараем да не ги допускаме повече.

    Защото няма безгрешни и идеални хора,всеки би могъл в даден момент да сбърка и никой не е застрахован от това,но и всеки трябва да може да прости.”Човешко е да се греши,божествено е да се прощава”.

    Най-хубавото пътешествие е през детството на човека.Със своята искреност и чистота,със своето безгрижие и невинност детството е и най-хубавият период в живота на всеки.Тогава животът е простичък,изпълнен с радост,веселие и игри.Всичко изглежда прекрасно и спокойно-няма предателтва,няма лъжи и интриги,с две думи-няма го жестокия и суров живот-няма я все още жестоката действителност.Неслучайно хората казват,че децата са най-чистите и най-истинските,защото все още не са обременени с товарите на горчивата реалност.

    Истинският път на човека започва когато той навлезе в дълбините на живота и започне да се бори сам със себе си и за себе си,т.е просто се бори да съществува и оцелява.Тогава той се изправя пред различни изпитания-има такива,които преодолява,други спират жизнения му път за кратко,но всяко едно му носи някаква поука и му помага във взимането на решения и в равносметката на живота.

    Животът е един прекрасен дар пратен ни от Бога,който е твърде кратък и затова трябва да бъде използван пълноценно.Ние трябва да се стремим да оползотворяваме всеки миг,всяка минута и да извличаме максимално всичко хубаво от него.Трябва да живеем така,че нашето пътешествие да остави следа и да се помни не само от нас,но и от хората,които ни заобикалят.

    Има толкова много неща,които можем да направим,за да живеем по-добре-на първо място да бъдем себе си.Защото всеки един е индивидуален,оригинален и различен сам по себе си,и именно защото е такъв,е обичан истински.На второ място-да бъдем по-добри както със себе си,така и с хората около нас-да можем да прощаваме и да обичаме безусловно.Защото прошката отваря сърцата на хората,а любовта ги преобразява.Тя е най-чистото,светло,прекрасно,неповторимо и изпълнено с много оптимизъм чувство.

    Любовта между хората би направила света по-хубав и по-добър.

    В този свят наистина най-трудно е да запазим истинската си същност,ценностите и морала си,т.е да се съхраним като хора.Но именно главната цел на нашето пътешествие е точно тази-колкото и труден и жесток да е живота-да се опитаме да запазим поне частица от човешкото в себе си(от това,което сме в действителност).

    Нищо,което ни се случва в този живот,не е случайно,и не бива да се плашим,ако трябва да се сбогуваме,защото,за да срещнем някого отново,първо трябва да се сбогуваме с него.А щом е имало връзка между нас(било приятелство или нещо повече),непременно ще се срещнем било то след броени мигове или след няколко живота.Въпросът е никога да не губим надежда!

    И ако понякога ни се прииска да забравим,да изчезнем за миг или просто да се пренесем в един друг свят,нека си спомним,че в измисления свят никой не може да ни нарани,но и никой не би могъл да ни обича истински!И тогава да се замислим и да си направим една равносметка дали си заслужава и това ли искаме в действителност-да избягаме от реалността,да се скрием от болката и да водим един нищожен живот,или да приемем реалността,да се борим и да вървим напред с гордо вдигната глава,за да може един ден когато настъпи краят на живота ни да останем удовлетворени от себе си и от делата си!

    Всичко това е въпрос на личен избор и всеки един човек може да намери отговора в сърцето си.То е единствено,което ни води и ни помага винаги когато имаме нужда.Затова нека всеки човек,когато е застанал на кръстопът,да се вслуша в гласа на сърцето си-то ще му покаже вярната посока и никога няма да го предаде!

    Животът е неимоверно кратък,затова нека го изживеем пълноценно и нека пътешествието,на което сме поели,бъде такова,че да остави следа не само в нашите сърца,но и в сърцата на хората !!!