Животът - ад и рай

  • Животът-Ад и Рай

    Животът е съвкупност от трудности, разочарования, радост и хубави моменти. По някога тъгата надделява над радостта, но след всеки дъжд има дъга. След всяка несполука или труден период идва низът от прекрасни моменти и после всичко се повтаря пак, и пак, и пак до края на живота ни.

       Адът символизира злото, а Райът доброто, спокойствието. Когато сме в лош период се питаме: "Кога ли ще свърши този Ад?" и в същото време осъзнаваме трудността, в която сме затънали и си отговаряме: "Няма да е скоро". Когато сме във вихъра си и не знаем реалност ли е това, което ти ни случва си мислим: "Боже, не искам да свършва" и точно тогава се появява в съзнанието ни  въздишката "Де да можеше".

       Всичко в живота си има анти- частица. Както материята си има анти-материя, така и Райът си има Анти-Рай, но всяко лошо си има своя добра страна. Ако не бяха трудните моменти в живота ни, нямаше да натрупаме опита, който имаме до момента. Ако не бяха те, нямаше да сме това, което сме изградили. След всяка несполука човек си прави равносметка, но ние се учим до края на живота си.Човекът е създаден,за да прави грешки. Така той изгражда характера си. Когато направим една грешка, ние си вадим поука, за да не я допускаме повече, а ако я допуснем втори път -това вече е твърдоглавие, поддаване към изкушението, към съблазънта, а много добре знаем, че това, което се повтори, непременно ще се потрети.

    Доброто, което правим за другите не винаги е добро за нас. Много често даваме съвети и успокояваме дори и не толкова близките хора за нас и очакваме елементарно уважение от тяхна страна, а те не ни го дават, защото са неблагодарни. Да, хора, за съжаление ги има такива екземпляри, но без тях може би нямаше да е интересен света, нямаше да има на чия простащина да се изсмеем. А може би щеше да е по-добре, ако ги няма. Хората нямаше да се мразят и да се подминават по улицата, но това е в света на хората с розови очила. Сега нека се върнем в света на реалистите.

    Има реалисти-оптимисти и реалисти-песимисти. Аз съм от първия тип и смятам, че живота с неговите трудности целенасочено е такъв и вярвам, че след всичко негативно идва позитивното. Песимистичните хора според мен са опасни за себе си и дори за обществото. Те могат да навредят най-напред на бъдещето си без да го осъзнават, защото не си позволяват да видят сладката страна на нещата, не се поддават на грешки и рискове, а само мислят колко скучен и глупав е животът. Всички го мислим по някога, всички изпадаме в състояние на депресия и си мислим: "Колко съм ядосан, способен съм да убия някого". Да, това е приемливо, но да си го мислиш постоянно -това е стряскащо. И колкото повече тези хора се затварят в ада на трудностите и тъмните мисли, толкова повече те затаяват тази ярост вътре в себе си и може да я изхвърлят върху другите, както змията плюе насъбралата отрова.

    Райът е свещено, светно и спокойно място, където всеки може да има своето лично пространство. В живота не е така, защото си постоянно заобиколен от "доброжелатели" и хора, които постоянно нарушават спокойствието ти. Райът на живота се намира в тези незабравими  мигове със скъпите ни хора, които и милиони да ни дават не бихме заменили. Аз мисля, че каквото и да става, колкото и да скърбим по дадено нещо, макар спомена за него да е вечен, времето лекува всичко.Любовта е една от причините, които могат да направят  живота ни Ад, но и Рай. Хубаво е докато обичаш, но има голяма вероятност човекът до теб да те предаде и тогава животът ти се превръща в нещо повече от Ад. Животът е една игра без правила, всеки сам ги създава за себе си и когато ни смачка трябва пак да се изправим на крака. Защото оцеляват само силните, а силните са тези, които не се страхуват да паднат, изтръсват коленете и продължават. Te са тези, които осъзнават, че падат и предприемат бързо мерки, а не тези, които се заблуждават, че летят.
    В Рай могат да превърнат живота ни приятелите, които винаги ще бъдат на среща да ни окажат подкрепа или просто за прегръдка, ако имаме нужда. Понякога само фактът,че има някой, на когото можем да се обадим по всяко време утешава. Има проблеми, които идват, други изчезват с възрастта. Някои деца не се разбират с родителите си, мъжете с тъщите си, снахите със свекървите си, което също допринася до вгорчаването на нечий живот.

       Не можем да кажем дали животът е Ад или Рай. Всичко зависи от това, кой как се е постарал да го направи. Една мъничка, грешна стъпка и винаги може да "излезеш от играта", но и доброто няма да забрави да дойде. Както след много слънце идва дъждът, така и след него пак има слънце. Животът е един кръг с поучения, в който се въртим до края на живота си. Правилни или грешни са действията ни може да каже само времето, но живей така, че утрешния ден ти да се радваш на тях.