Живот и дело на Константин-Кирил Философ

  •  

    Живот и дело на Константин-Кирил Философ.

    Приносът на Кирил за културното развитие на средновековна България

     

     

        Най-забележителното културно завоевание на славяните през средните векове е създаването на славянска писменост и книжнина. Прабългарските рунически надписи са кратки и са ползвани за ежедневни нужди , но в последствие това писмо не се е доразвило. Прабългарите са използвали също така и скитското, аварското и хазарското писмо , но след като стават съседи на Византия започват да използват и гръцката азбука.  Необходимостта от писменост у славяните се появила твърде отдавна. Първоначално те си служели с “черти и резки” , които са се примесили, в последствие,  с руните на прабългарите .

     

        След образуването на българската и другите славянски държави в тях били използвани гръцката и латинската писменост за нуждите на българската държавна канцелария. Свидетелство за това многобройните каменни надписи от VІІІ- ІХ в. Правени били дори опити за предаване на прабългарска и славянска реч чрез гръцки букви. Нуждата от писменост се почувствала особено остро сред християнизацията на българския и другите славянски народи. Извършването на богослужението на чужди и неразбираеми от населението езици (гръцки или латински) криело опасността от пълно отчуждение от църквата и свързаната с нея духовна култура.

     

        С приобщаването на България към християнството в страната започнало масово строителство  на църкви. В столицата и на други места били изградени множество манастири, някои от които по-късно се превърнали във важни просветени и книжовни средища.

     

        В богослужението, ритуала и църковните обреди българската църква следвала изцяло цариградската. Също така и в църковно –канонично отношение тя била изградена по нейно подобие. Във взаимоотношенията между държава и църква имало привидна хармония, която отдавна съществувала във Византийската империя:светската власт доминирала над църковната, а самата църква била послушно оръдие в ръцетe на владетеля. Нарушаването на тази хармония било изключение и водело до сблъсък между двете власти , които били призвани да управляват обществото. 

     

        Писменост на славянски език била необходима и с оглед на деловата дейност на славянските държави (управлението и връзката с техните поданици, търговията и т.н.) Въз основа на съществуващите графични системи в България и някои други славянски страни били отправени опити за създаване на славянска азбука, които се оказали несполучливи.

     

        Старобългарският език  е книжовен , писмен , оцелелите текстове са исторически паметници. Наричан е писмен и книжовен, защото е литературен език , създадени са произведения на почти всички средновековни жанрове от 862г.

     

    Създаването на книжовна литература е дълъг и бавен процес и може да трае векове наред.

    Имало е просветни византийски дейци, които лесно са могли да  се справят с тази задача в тази епоха . Има добро съчетание между обществено-политически условия и на личностни фактори, двамата братята били от Солун и всички в Солун знаели славянската реч и били много просветени.  

     

       Изнамирането, приложението и първоначалното разпространение на славянската  азбука и книжнина е дело на братята Константин – Кирил Философ и Методий.  Животът и на двамата братя е слабо документиран поради  спецификата на епохата, в която са живели.

    Има изобилие от извори поради авторитета и на двамата братя. По характер те се делят на исторически и литературни. Към историческите са причислени няколко папски писма и едно писмо на папския секретар Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерик Валетрийски по повод създаването на сборник за римския светец папа Климент. Литературните извори са по-многобройни това са житията, похвалните слова, службите, помените и легендите. А в езиково отношение паметниците , в които се споменава за Кирил се делят на три групи: латински, гръцки и славянски.

     

       В гръцките източници името на двамата просветители е споменато от житието на охридския архиепископ Теофилакт от ХІв за Климент Охридски, който е заимствано от старобългарското житие на Климент от негов пряк ученик. Това житие датира от Х в. и съдържа разкази на Климент  за мисията им в Моравия и дейността му по-късно в България.

     

        Латинските извори съдържат информация относно дейността на братята, архиепископската и просветителската дейност на Методий . Но най-важно е писмото на Анастасий Библиотекар от 876г за дейността на Кирил тъй като той се е познавал лично с него и също така е научила за откриването на мощите на Климент Римски в Херсон .Също към тези източници се отнасят и някои папски писма едно от които е съхранено в  Пространното житие на Методий и “Италианската легенда”относно мощите на Климент Римски от епископ Гаудерик Велетрийски.

     

       Славянските извори на паметници, писани на кирилица, хърватски , глаголически и моравски писани на латински. От особено значение са житията на двамата братя и прославните слова. Безспорно е че Пространното житие на Константин-Кирил Философ е и исторически и литературен извор и дава богата представа за живота и дейността на “наставника на българското племе”.

     

       По времето,  в което се ражда  Константин, Солун е бил византийско владение със смесено гръцко-славянско население и от тук възниква въпросът за националността му.Има няколко спорни тези: че семейството му е било гръцко, славянско, прабългарско или смесено , но най-подкрепяната е че той е грък. За съжаление това не е уточнено в житията.

     

       Животът на Константин се дели на три етапа. Безспорно първият етап е до изнамиране на славянската писменост . И двамата братя са  били родени в Солун, а баща им е бил “благороден и богат  мъж на име Лъв, който заема друнгарска длъжност под властта на стратег” . По-възрастният от тях Методий (?-885) ,отрано се отдал на военноадминистративна служба и бил назначен за управител на една славянска област във Византийската империя.Според някои изследователи от житието става ясно , че баща му е починал когато той е бил непълнолетен на 14г и с опекунството се заема логотетът Теоктист,за който се смята , че е негов чичо и  го изпраща в царската школа.  Константин-Кирил (827-869)  получил блестящо образование във висше училище , което по-късно става Магнаурската школа в Цариград, като “за три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки : изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия- диалектиката и всички философски науки ,а освен тях и риториката , и аритметика, и астрономия , и музика и всички други елински изкуства”.  

     

        Тук той проявил изключителни дарби и привлякъл вниманието на византийските управници, преминава през две степени на обучение тривиум и квадриум и завършва с титла философ. Назначен е за секретар на патриарха, но след смъртта на чичо си  се оттеглил  в манастир в Босфора, “за да се занимава с любимите си книги”.

     

        Фактът , че е любознателен, е безспорен, но възможността за точно и детайлно възпроизвеждане на цитати от библията , на стари преводи на библията , на свещени книги на други религии и бързото усвояване на чужди езици е поразително представена в житието му за годините на които е бил. Службата учител по философия вероятно е изпълнявал в школата, която е завършил, бил е мисионер на много места и е могъл да работи в слабо просветена славянска страна като учител. На една от многото мисии, на които е изпратен от Византийският император Михаил ІІІ за защита на християнството, той отива в Херсон , където ”той изучи еврейският език и книжнина и преведи осемте части на граматиката, от което придоби по-голямо познание”.

     

        Тук  се случва едно особено важно събитие в живота на Философът , което ще има значение в по-късната му просветна дейност за славяните и това е намирането мощите на папа Климент Римски. Това е  третият папа и  един от светците на римската църква, който е смятан за ученик на апостол Павел и е бил удавен 101г. с привързана около шията котва край бреговете на Черно море.Константин си бил поставил за цел да открие мощите и успял , и бил толкова вдъхновен,  че посветил  три произведения на светеца: разказ, похвално слово и химн .