Живот и дейност на Софроний Врачански

  •  

     

    К У Р С О В А   Р А Б О Т А

    на тема

     

    Живот и дейност на Софроний Врачанскив периода от 1739 до 1803 г.

     

    Рожденото име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Роден е през 1739 г. в Котеледно от онези малки балкански селища с дервентджийски статут, които през вековете на османското владичество запазват подчертано българския си облик и в които църковната и книжовна традиция се поддържа на едно завидно за времето си ниво. Софроний произхождал от заможно джелепско семейство. Баща му търгувал с добитък в Цариград, обаче, той имал нерадостно детство майка му умира, когато той бил на три години, а след десет години умира и баща му. Така Софроний Врачански остава сираче твърде малък. С неговото отглеждане се заели чичо му и стринка му, които нямали деца, но скоро и те умират. Върху него се стоварили тежки задължения бащините сметки и чичовите дългове, които трябвало да урежда. Макар и късно да постъпва на училище, едва деветгодишен, Стойко проявява способностите си и прилежанието си. Софроний посещавал четири години килийно училище, което по това време се смятало за сериозно образование. Котленските първенци оценяват необикновената дарба на този човек, който само със занаята си не би могъл да разплати наследените дългове и му помагат като внасят необходимия подкуп на владиката Гедеон за да бъде избран за свещеник. На 01.09.1762 г. Стойко Владиславов бива ръкоположен за свещеник в Котел, където започва книжовната си дейност. Той става известен с умението си да преписва български книги, с голямо изкуство да ги украсява подвързва. Тази слава на младия котленски свещеник достига до Паисий Хилендарски и той посещава Котел през януари 1765 г. Паисиевото слово намира възторжен прием не само от младия котленски свещеник, но и от будните котленци. Преписаният от поп Стойко екземпляр на “История славянобългарска” бива поставен в олтара на църквата.

    През 1775 г. поп Стойко посещава Света гора и остава там шестмесеца, да усъвършенства изкуството си на проповедник, учител и преводач от гръцки на говорим български език. Доброто познаване на гръцкия му помогнало да опознае гръцката литература това личи и от по-късната му книжовна дейност. Писателските опити на Софроний се проявили в дейност, която била типична за българските книжовници от епохата преписване на ръкописи. Освен Паисиевата история Софроний преписал един дамаскин, три часослова, един молитвеник, един сборник и др. Преписите които направил, говорят, че книжовната традиция е трябвало да се продължи. Преписите на Паисиевата история го свързали с националното движение, началото на което сложил хилендарският монах. По този начин Софроний в своето книжовно дело обединил традицията с неговите идейни и литературни търсения.

    Като врачански епископ Софроний значително разширил книжовните си интереси, но в неблагоприятната обстановка, която намерил в Северозападна България, за спокойна книжовна работа не е могло да става и дума. В епархията си той прекъснал околошест години. Обаче трудностите се появяват веднага. Епархията била съвсем обедняла, селата били разорени, ставали непрекъснати сблъсъци между редовните войски и войските на Осман Пазвантоглу, и нападенията на разбунтувани войници и кърджалии. Софроний правел напразни опити да събере владишкия данък във Врачанско и Плевенско. През 1794 г. Стойко Владиславов се преселва при децата си в Арбанаси. Два месеца пребивава в манастир, където се замонашва и приема името Серафим. Служи като игумен на манастира. На 14.09.1794 г. бива избран за Врачански епископ и приема името Софроний.От 1794-1804 г. Софроний Врачански носи на раменете си задължението на епископ. Полага усилия да въведе говорим български език в църковните си проповеди, да създаде училища, да привлече подготвени учители. Но тази му дейност му донася само страдания и изпитания, поради пълното безвластие и анархия, залели цялата Османска империя.По-късно Софроний отново се запътил за Плевен, но там върлува чума. Той никъде не могъл да се чувства в безопасност. През 1797 г. войските на Осман Пазвантоглу и кърджалиите нападнали Враца. Софроний избягал в Оряхово. На следващата година трябвало да се крие в Тетевен. Попаднал за кратко време във Враца, скоро трябвалода търси убежище в Черепишкия манастир и в манастира “Седем престола”, по-късно в Карлуковкия манастир, Тетевен и Плевен.

    През 1798 г. от кърджалийсконападение пострадало и семейството му в Арбанаси, като му разграбили и неговите книжа. През 1800 г. Софроний бил привлечен във Видин, с хитрост от калугера Калиник, който се стремял с помощта на Пазвантоглу да не стане  видински митрополит. Но докато пристигне разрешение от Цариградската патриаршия, Софроний трябвало да извършва всички владишки служби, като нямал право да напуска града. Калиник се отнасял зле със Софроний без да уважава сана му или да се съобразява с разклатеното му здраве. Това са години, когато Видин на три пъти бива обсаждан от султански войски стотици хиляди пехота, артилерия, конница и моряци. Срещу крепостта се водят тежки, разорителни сражения. В непрекъснат страх и лишен от контакт с християнското население, Софроний имал възможността да отдели повече време за книжовната работа. Във Видин намира гръцки и сръбски книги, които разширяват неговата философка и литературна култура.Тук се формирали окончателно неговите просвещенски идеи, а също и възгледите му за езика. От преписване на книги минал превеждане и побългаряване – дейност, която стояла близо до оригиналното творчество. Може би още като свещеник той започнал да съчинява слова, които произнасял в черква, а като учител е използвал Езоповите басни. Проповедническата му дейност се развива, когато станал епископ. Идеологията на Софроний има просветителско-рационалистичен характер. Софроний разкрил своите възгледи в произведенията които написал във Видин – два обемисти сборника. И в двата сборника той отбелязва: „Приведох их от словенского язика на болгарский краткий и простий язик и к народу”. Първия Видински сборник „Поучение и словосказания на празников господних” е от 1802 г. Съдържа 79 слова, едно просвещение и едно послесловие. Софроний искал да даде преди всичко помагало на свещениците, да им помогне при съставяне на техните неделни и празнични проповеди. Той написал словата си на прост български език, защото много свещеници, монаси и четци не разбирали руските печатни книги, написани на черковнославянски език. Софроний отбелязва, че книгата му може да бъде четена направо в черква, защото е написана на простонароден език. В сборника били вмъкнати и откъси от старобългарски произведения (от Презвитер Козма и Константин Преславски).