Източен Тракийско-Родопски регион

  •  

    Източен Тракийско-Родопски регион

     

     

     

    1.      Географско положение, граници и големина

     

    Географско положение и големина - Източният тракийско-родопски регион обхваща южните склонове на Стара планина, Казанлъшкото поле, Сърнена Средна гора, Хасковското и Старозагорско полета, Източни Родопи, катов него се включват областите Стара Загора, Хасково и Кърджали. Площта му възлиза на 13886,9 кв. км, което представлява 12,5 % от територията на България.

    Граници - Северната граница на региона със Северен централен регион е пресечена от автомобилни пътища през Шипченския проход и Хаинбоаз и ж.п. линията Русе – Подкова. На изток Източен тракийско-родопски регион граничи с областите Сливен и Ямбол, включени в Югоизточния регион. През тази граница минават автомобилни и ж.п. линии от София към Черноморието: задбалканската ж.п. линия, трасето на автомагистрала “Тракия”, задбалканският автомобилен път, шосейният път от Тополовград за Елхово-Средец-Бургас. На юг границата на региона съвпада с част от държавните граници на РБ с Турция и Гърция. Все още трафикът на товари и пътници към Турция и Гърция минава основно през ГКПП „Капитан Андреево” и ГКПП „Орменион”, но въпреки това възможностите на тези граници не са напълно изчерпани. Откриване на ГКПП с прохода „Маказа”, Гърция,  би възстановило връзките на Източни Родопи с Егейско море (по проект – през 2010г.) . Западната граница на Източен тракийско-родопски регион с административните области Пловдив и Смолян (Западен тракийско-родопски регион) се явява като най-значима за населението и стопанството на региона.

     

    2. Характеристика на природната среда

     

    Релеф – Релефът е разнообразен, със сравнително ниска надморска височина, което предразполага развитие на селското стопанство, на селищната и транспортна мрежа.

    От север на юг се редуват:

    а/ Стара планина – южните склонове на Шипченски, Тревненски, и Елено-Твърдишки дялове

    б/ Казанлъшко поле – значителна част от полето е заета от селища; условия за развитие на механизирано селско стопанство

    в/ Сърнена Средна гора – средновисоки части с най-висока точка вр. Братан (1236 м)

    г/ Старозагорско и Хасковско полета – низинен релеф; през тях преминават важни транспортни връзки между Западна и Източна България, както и някои трансевропейски транспортни коридори

    д/ Източни Родопи – малка надморска височина и голяма разчлененост, които благоприятстват климатичното влияние от Средиземноморието

    Полезни изкопаеми

    а/ горивни – с най-голямо значение са находищата на лигнитни въглища в „Марица-Изток” и „Марбас”, които съставляват 87 % от добива на лигнитни въглища в страната. Кафяви въглища с високо качество се добиват край гр. Николаево, но количеството им е ограничено.

    б/ рудни оловно-цинкови и полиметални руди се добиват край Ардино и Еньовче, а хромови руди - в Крумовградско

    в/ нерудни – добивът им е с по-голямо разнообразие и икономическо значение за региона. Известни са находища на перлит и трас (Кърджали), зеолит (Джебел), варовици (с. Братя Кунчеви), мрамори (Тополовградско, Ивайловградско), обикновени глини (Любимец, Гълъбово, Подкова). Гипс, използван за производство на медицински гипс и на цимент се добива край Раднево и с. Ковачево.

     

    Климат

    В региона преобладава преходноконтинентален климат, като на юг преминава в континентално-средиземноморски, най-изявен в поречието на р. Арда и в Хасковското поле. Средиземноморското климатично влияние е и причина за високата средна годишна температура: 13оС. В тези земи се наблюдават чести засушавания, които оказват неблагоприятно влияние върху развитието на селскостопанските култури, но в същото време благоприятстват отглеждането на тютюн.