Изложението, като метод на обучение и неговите разновидности

  •  

    Курсова работа по „Училищен курс по информатика с методика на обучението по информатика”

     

    ТЕМА:

    Изложението ,като метод за обучение и неговите разновидности-разказ,обяснение,лекция,изложение с опонент

     

    I Теоретична част

    Една от науките занимаваща се с изучаване и подпомагане на процеса на обучение това е дидактиката.Така е и при обучението по Информатика и ИТ.Катонаука и дидактиката притежава свои специфични методи на изследване.Методите на обучение зависят пряко и съществено от други важни категории в този сложен и отговорен процес-целите и задачите.Например за решаване на теоретични задачи се използват теоретични методи, а за решаването на прилжни задачи-експериментални методи.

    Сложността и трудността при дидактическите езследвания се състои в многобразните и често случаини връзки между голям брой фактори (подготовка,интерес, психично състояние,метод на работа, отношение учител-ученик).Поради това голяма част от дидактическите законамерности се проявяват не във всяко отделно отношение меду действие и резултат, некато динамическа,а като статистическа законамерност,като ръководеща тенденция в голям брой повтарящи се явления, при което ролята на случайните факторисе преодолява и изравнява.Установено, е че при многократно използване на даден метод на обучение , че в 70 % от случаите се постига добър резултат.Това е закономерност.

    Но имайки предвид спецификата на процеса на обучение и наличието на двете страни в него- субекта(учител) и обекта(ученик)трябва да се отбележи, че тези дидактически могат да бъдат класифицирани по различни критерии. Такива класификации са правени от много педагози през годините откакто съществува науката дидактика.Една такава класификация е тази на руския учен Бабански (виж приложение 1).В нея автора е класифицирал методите на обучение основно по три признака-според начина на организация на процеса на обучение, според мотивацията и според вида на контрола на този процес.

    Тъй като темата на настоящата курсова работа е методът изложение и неговите разновидности(т.е. по Бабански- словесен метод, с който оперира учителя).

    1.Беседа

    1.1 Същност- беседата е диалог на учителят с ученическият колектив, чрез който стъпка по стъпка се решава поставената познавателна задача. Учителят направлява търсенето на решение. Всички ученици трябва да участват в решаването на проблема.Беседата на учителя с учениците също като всички други методи се провежда по определен план, следващ определена цели провеждането му е чрез предварително набелязани точни, ясни и конкретни въпроси. Важно изискване при нея е да се създаде непринудено взаимоотношение между беседващите, за да се получи обективна представа за равнището на знанията, мнението и отношението към дадена тема или проблем на този с когото се беседва. Беседата е най-често използваният методна обучение въобще за активно изучаване на учебното съдържание. Различават се основно два вида беседа- обучаваща и евристична.

    1.2. Условия за ефективност на беседата:

    - много добра предварителна подготовка на учителя (отлично познаване на учебното съдържание; варианти за неговото изложение и предположение за евентуални затруднения на учениците);

    - умение на учителя да формулира и преформулира въпросите си кратко и точно;

                 - въпросите да бъдат в строга последователност следваща определена логика;

                 - правилно да се определи мястото и обема на беседата в структурата на урока.

    В зависимост от нивото на обученост на учениците и способността им лесно да се обучават , беседата може да бъде по-обширна или по-свита. До това решение стига учителят, когато познава способностите на учениците. За всичко това може да допринесе диагностиката.

             2. Разказ

                2.1. Същност- разказът е монологично изложение от страна на учителя. Главно това е разказ за историческият произходна дадено понятие или техническо средство използвано в процеса на обучение. Целта на един такъв разказ е изостряне на вниманието и любознателността на учениците.

                2.2. Изисквания- да бъде кратък във времето и увлекателен. Да съдържа основно любопитни исторически факти.

             3.Обяснение- отново е монологично изложениена малки части от учебния материал, което трае не повече от 3-4 минути . Много често този метод не се планува, а се прилага когато възникне нужда от него, а за това носи отговорност учителя. Той трябва да усети нуждата на учениците от него. Използва се в почти всички видове уроци.

    4. Лекция- това е монологично изложение от учителя на част от учебното съдържание. Тя има по-голяма продължителност във времето.Този метод може да бъде приложим в часовете в извънкласна форма, т.е. при по-напреднали ученици или по-големи на възраст.

    От многократни наблюдения е установено, че по-висок резултат от прилагането на метода лекция се постига ако изложението е с проблемен характер.При това учителят поставя проблема и се стреми по време на своето изложение да покаже процеса на намиране на решението.

    5. Изложение с опонент- това е изложение, което в началото е монологично, а в последствие може да премине в диалог или дискусия. Този преход от монолог в диалог или дискусия може да стане спонтанно, неочаквано, но може да бъде предварително планувано от учителя. По предварителна подготовка на такава ситуация най-често е с цел да бъде проверен и оценен даден ученик или група от ученици работили преди това по даден проблем. Опонент в този метод на обучение е един или повече ученици. Най-важния въпрос стоящ пред приложението на този метод е дали и в каква степен ще успее учителя чрез него да осъществи поставените си цели. Този метод почти се припокрива като съдържание и ресурс със дискусията. Основната разлика в двата вида словесни методи е това, че дискусията е предварително планувана, а приизложението с опонент това не е задължително.