Изкуството да си различен

  • Изкуството да си различен

    Всъщност... всички ние сме част на едно нещо и това нещо е животът, всички ние сме част от живота на тази земя. Но всички сме различни по собствен начин, който ни прави уникални. Цветът на кожата, формата на очите, цветът на косата.. всичко това е направено от природата за да се отличаваме един от друг. Често се чудя какъв ли щеше да е светът ако всички бяхме еднакви- както по филмите за бъдещето, където всичко е толкова роботизирано и хората толкова са забравили за чувствата си докато се трудят за нещо, което всъщност не им доставя удоволствието, което са очаквали, че ще имат. Като например- пари, или добра кариера...

    Днес, всеки втори човек иска да изгради добра кариера и прави всичко възможно за това, но не се замисля, че всъщност ако няма с кого да сподели успеха си и ако не се чувства на място, ако не се чувства различен от тези,които работят на това място-то това всъщност не е успех,а точно обратното.

    Аз се чувствам малко по-различна от другите,защото все още се наслаждавам на най-малките неща и им се отдавам. Пример може да бъде чашата кафе,която пия сутрин, или начинът, по който усещам капките вода по лицето си,когато взимам душ.. просто се отдавам на усещането,че съм жива.

    Често когато сме деца мечтаем.. мечтаем да станем астронафти- да откриваме нови светове, да станем доктори-да помагаме на човечеството, да станем полицаи- да даваме правосъдие на хората по света, аз мечтаех да имам страст към живота,да изпитвам наслада от това,че живея, че имам крака, ръце и възможността да изживея един пълноценен и щастлив живот. Но както децата забравят мечтите си след време.. така и аз започнах да забравям моята, когато живота ми показа,че не е толкова лесно да си щастлив, или поне аз си мислех,че не е лесно.

    Проблем след проблем аз започнах да забравям за малките неща,които ми доставят  удовоствие и се отдадох на проблемите си, които ми бяха отнели цялата свобода. Бяха ме поставили в една клетка, в която ми беше позволено да мисля само как да изляза зад решетките, т.е. как да си разреша проблемите. Но всъщност как бих могла да ги разреша като съм затворена. Трябваше да съм отворена към света, трябваше да не се самозабравя, а спокойно да премислям и да се радвам на това,че всъщност моите проблеми все пак са разрешими. Всеки човек има много трудности в живота си. Животът ни е даден за да му се наслаждаваме дори и като сме останали без приятели, без работа, без приятелка, без родители и без апартамент примерно. Понякога точно трудните моменти са историята, която разказваме на внучетата за лека нощ  и се усмихваме на това,че сме били глупави да отдадем толкова голямо значение на момент, който е разрешим и ще отмине.Понякога тези моменти са решаващи за бъдещето ни и точно поради тази причина вътрешният ни глас започва да се обажда- ще успееш ли? Може би не си достатъчно зряла за такава връзка. Ами ако те нарани? Няма да те вземат на работата,защото нямаш нужния стаж и работно ниво. Ами ако дадат повишението на Ал вместо на мен? И т.н.

    Човек е много подвластен на чувствата си и най-вече на страховете си и точно тези неща му пречат да постигне успех в живота. Защо се страхуваме да сме различни? Може би страха да не останем сами ни кара да се сливаме с другите.. защото има случаи,в които точно когато човек не мисли за какво мислят другите успява най-много. Пример могат да бъдат многото учени,които са открили толкова много,но винаги са били наричани луди за това им държание,че са вярвали в себе си... или също така художниците, които понякога имат толкова странен вкус,че никой от нас не разбира и още много други.

    Докато преди хората са били длъжни да са част от стадото, сега все повече и повече търсим хора,които да се отличават. Търсим хора, които все още ценят света около нас не само заради красотата, която може да ни дарят парите и властта, а тези малките неща, които повечето от нас винаги сме имали. Няма човек, който да не харесва слънчевия ден според мен... но малко хора се наслаждават на сутринта, когато тъкмо е изгряло и леко ни затопля рамото през прозореца. Малко хора се замислят, че днес благодарение на това слънчево време деня им ще бъде прекрасен, защото са прекалено заети с отговорностите и постигането на целите си..

    Според мен човек в детството си знае,че е богат тогава, когато се научи да оценява нещата,които не е купил с пари, но повечето от нас го забравяме. Не знам защо, но просто го забравяме след време. Когато искаме да спечелим уважението на другите, с новата кола, новите дънки, новото гадже, което е супер секси ,всъщност забравяме какво точно сме искали ние... забравяме кои сме всъщност. Точно за това мисля, че да си различен в днешно време е изкуство. Защото малко хора искат да са различни. Малко хора са готови да покажат истинското „аз” , което се крие в тях. Все повече хора се страхуват да покажат мислите си за да не се налага да се борят с общоприетите норми.