Из дебрите на непознатия Сакар

  •  

    КУРСОВ ПРОЕКТ ЗА КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИ МАРШРУТ

     

    Тема: „ Из дебрите на непознатия Сакар”

     

    СЪДЪРЖАНИЕ

     

    Увод

    Природо-географска характеристика на маршрута……………………….3

    Културно-историческа характеристика на региона………………………..5

    Защо избираме точно този маршрут?.......................................................7

    Организация на пътуването…………………………………………………..8

    Маршрут………………………………………………………………………….8

    Съдържание на програмата…………………………………………………..9

    Ценова листа…………………………………………………………………..16

    Условия на пътуването……………………………………………………... 16

    Заключение…………………………………………………………………….18

    Приложение – анкета…………………………………………………………19

     


    УВОД

     

    Сакар планина е сякаш непозната и далечна за туриста, решил да предприеме планинска разходка. Ето защо маршрутът, който планираме е свързан именно с тази загадъчна българска планина. Някога тя е била наричана Мастейра, което в превод значи Свещенна.Приемаме това като предизвикателство – да я пребродим, да я опознаем и да разберем от къде идва това прозвище.

     

    І Природо-географска характеристика на маршрута

     

    Сакар е една от малките и сравнително ниски планини в България. Разположена е в Югоизточна България, между 4 живописни реки – Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка. Сакар планина има форма на купол, а най-високия й връх е Вишеград,  достигащ скромните 856 м. Билата са заоблени, доловете са полегати и сравнително лесно проходими.

     

    Връх Вишеград -856мЗалез над Сакар планина

     

    Климатът е мек, континенталносредиземноморски, с малко валежи.  Ниските части на Сакар са заети от селскостопански площи с лозя, бадеми и др., а в по-високите части - гори от космат и виргилиев дъб. Сред тях, на около 15% от общата площ, са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина, черна садина и др. Храсталаците от драка, смин и ксеротермните тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на дивия заек и лалугера. Край много от деретата и реките в Сакар все още растат стари дървета от бяла топола, върби и др., включително хибридна топола, които представляват гнездова база за грабливите птици.

    В района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел , малкия креслив орел , белоопашатия мишелов, малкия орел и черната каня. Сакар е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за видовете, споменати по-горе, както и за късопръстия ястреб, полската бъбрица, дебелоклюната чучулига, късопръстата чучулига, белочелата сврачка, совоокия дъждосвирец, ливадния блатар, сирийския пъстър кълвач и големия маслинов присмехулник. Черният щъркел, сивият кълвач  и червеногърбата сврачка също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации, в Сакар гнездят още два световно застрашени вида, освен царският орел – ливадният дърдавец и ловният сокол.

    Царски орел – ливаден дърдавецЛовен сокол

     

    В Сакар има 7 защитени територии за опазване на ландшафти, скални образувания или редки растителни видове. Стопанската дейност, включително и туристическата, трябва да бъдат съобразени с особеностите на крехката екосистема на ксеротермните територии.