Южнославянски езици

  •  

     Южнославянски езици-Южният праславянски макродиалект,който се оформя в епохата на второто разчленяване на праславянската езикова територия,протекло в посока север-юг,се отличава със сравнително динамичен характер.Тази склонност към ускорен развой от праславянски продължава и по-късно в епохата на самостоятелното съществуване на южнославянските езици.Съвременните южнославянски книжовни езици възникват в епохата на Възраждането успоредно с формирането на нациите.В процеса на изграждане и на установяване на трите книжовни езика (български,сърбо-хърватски(хърватско-сръбски)и словенски) има някои общи особености,но и редица специфични моменти.Общото освен в генетичната близост на езиците,които се издигат до равнището на съвременни културни книжовни езици,се открива в историческите условия,при които се осъществява тяхното формиране.Процесът на Възраждането при всички южни славяни се извършва почти навсякъде в условия на(макар и различно по характер и степен)национално потисничество,при липса на собствена държавна организация.Тези неблагоприятни условия се преодоляват по различен начин, като борбата за изграждане на свой национален език се преплита с борбите за национално и културно освобождение.Не представяме отделно писмената норма в РепубликаМакедония.Българският,сърбо-хърватският(хърватско-сръбският)и словенският съвременен книжовен език са висша форма на трите реално съществуващи и структурно различни южнославянски езика.Те са възникнали и са се развили по естествен път,като национални езици,едновременно с формирането на нациите.Писмената норма в Република Македония,създадена с декрет през 1945 г. и развивана изкуствено,почива върху югозападни български говори,които споделят всички структурни белези на българския език.Независимо от умишленото сърбизиране на лексикалната система на македонския език през последните 40-50 години,тази норма в същността си е българска регионална писмена норма. Процесът на нейното изграждане,затруднен от съзнателния отказ от историческата връзка с българския език,вероятно все още не е завършил.Наблюдава се тенденция към изместване на българските книжовни езикови елементи и замяната им със сърбизми или с новообразувания по сръбски модел(за повече подробности виж Величкова,1992).Поради тези причини въпросите на писмено-регионалната норма в Република Македония и на аналогичната и форма в областта Банат в Румъния се разглеждат от българската диалектология.Независимо от близкото родство на южнославянските езици техните фонологични системи са напълно обособени.Те притежават ясно разграничени типологични характеристики,които се изразяват както в различния фонемен инвентар,така и в разпределението му в отделните езици.Особен отпечатък върху отношенията в тези системи дават силно диференцираните прозодични особености.Техните отношения в типологичен план са твърде сложни и не са в пряка зависимост от близкото им географско разположение и по-конкретно-сърбо-хърватският език,въпреки средищното си териториално разположение, не представлява свързващо звено между останалите езици.Както се предполага в последно време,заселването на Балканския полуостров от славяни става на две главни вълни.Една голяма вълна се е придвижила от задкарпатската родина направо на юг,през Трансилвания и Дунавската равнина,като пресича Дунава и достига до областите Епир и Тесалия в Гърция.Първите заселвания по този път се появяват още през V в.,но особено интензивно преселенията стават през VI в.,когато славяните се появяват като компактна маса.Именно за тази вълна е характерен признакът*tj > st, *dj > zd, широко застъпен в старинната славянска топонимия в Гърция.Друга вълна на по-малки групи през Карпатите,Бескидите и Судетите заема територията на днешната чешка и моравска област в Чехия и достига до източните Алпи,откъдето се спуска на юг към Балканския полуостров,където се смесва с племена,идващи откъм Черно море.Общите черти,които се наблюдават между източнославянските и южнославянските езици,показват,че в новите си поселища южните славяни идват вече,след като в късния праславянски са били осъществени редица процеси.Между общите черти на източния и южния праславянски макродиалект ще отбележим следните:1.Опростяването на групите *tl, *dl. 2.Промяна на *x > s по втора и трета палатализация.3.Развитие на епентетично /l/. Днес то е широко застъпено в словенски и сърбо-хърватски.4.Развитие на праславянските групи *kv, *gv + e (2), i (2) > cv, zv: бълг. цвят,звезда, цъвтя; срхрв. цвйет, цвjетати, звезда; слов. cvet, cvesti, zvezda.5.Развитие на праславянското начално съчетание *jь > i.Някои явления са били общи в източния и южния праславянски макродиалект само в началния период на техния развой(т.е.в рамките на стария източен праславянски макродиалект).Такъв характер в началния си стадий са имали праславянските групи *tj, *dj, *ktь, *kti.Наред с тези черти южният праславянски макродиалект притежава особености, които го сближават с отделни области на западния праславянски макродиалект (прачешко-словашката област).Най-характерната от тях е общото развитие на ликвидната метатеза: *gordъ, *storna, *borda > чеш. hrad,strana, brada; словаш. hrad, strana, brada; стб. ГРАДЪ, СТРАNА, БРАДА; бълг. град, страна, брада; срхрв. град, страна, брада; словен. grad, strana, brada.Отделни особености го свързват само с горнодунавската област на западния праславянски макродиалект. Това са преди всичко:1.Развитието на праславянските групи *ort-, *olt- > rat-, lat- (при циркумфлексна интонация).2.Развитието на сонантични *r, *l. По всяка вероятност тази черта не се е развила равномерно по цялата южнославянска територия, а е застъпена, макар и по-непоследователно, и в чешки. Сравни стб. ВЛЪКЪ, ДЛЪГЪ; бълг. вълк, дълг; срхрв. вук, дуг (*l > u); словен. volk, dolg; словаш. vlk, dlh; чеш. vlk, dluh.Наред с тези особености, които имат паралел в едни или други области, южният славянски макродиалект притежава някои свои типични черти. Между тях можем да посочим:1.Окончание /e/ при стари *ja и *jo основи срещу /e/ в западния и източния макродиалект:стб.duse (род. п. ед. ч.), konje (вин. п. множ. ч.).2.Окончание /y/ в именителен падеж единствено число мъжки род на сегашните деятелни причастия (срещу /a/ в западния и източния). Сравни стб. NЕСÛ, ВЕДÛ;струс. NЕСА, ВЕДА (подобни форми са налице в старочешки и в старополски).3.Окончание /-омь, -емь/ срещу /-ъмь, -ьмь/ в източния и западния: стб. РАБОМЬ, КРАIªМЬ, струс. РАБЪМЬ, КОNЬМЬ.Между VII - IX в. в южния праславянски макродиалект се очертават постепенно три области със свои специфични езикови особености. Тези области се превръщат в основа, върху която с по-голяма или по-малка интинзивност протича консолидацията на южнославянските езици. Покрай старите черти, най-вече различията в рефлексите на *tj, *dj, *ktь се добавят и нови, например различията в развоя на носовките - праслав. *dcbъ, *kctja,*mcka > бълг. дъб, къща, мъка; срхрв. dub, kuca, muka; словен. dob, koca,moka.Но този (а и редица други процеси) протичат вече в периода на самостоятелния развой на южнославянските езици.