Югозападен регион

  •  

    Югозападен регион

     

     

    І. Географско положение, граници и големина
     

    Югозападният регион обхваща земите, разположени в югозападните части на България.

    На запад и на юг границите на региона съвпадат с държавните граници със Сърбия, Македония и Гърция. На север – граничи със Северозападния регион и Северния Централен регион, а на изток – със Западно-Тракийско-Родопския регион.

    Административните области, които се включват в региона са: София-град, София, Перник, Кюстендил и Благоевград. Площта на Югозападния регион 20 330 км² и заема 18.3% от територията на България.

    Важни международни ЖП пътища, които преминават през Югозападния регион са:

    -          София – Сливница – Драгоман – за Пирот

    -          София – Перник – Земен – Гюешево

    -          София – Перник – Дупница – Благоевград – Кресна – Сандански – за Солун

    Автомобилни пътища:

    -          София - Сливница – Драгоман – за Пирот

    -          София – Перник – Земен – Гюешево – за Скопие

    -          София – Перник – Дупница – Благоевград – Кресна – Сандански – за Солун

    -          София – Дупница – Благоевград – Кресна – Сандански – Петрич – за Струмица

    -          София – Своге – за Мездра

    -          София – за Пловдив

    ГКПП-та: Калотина, Стрезимировци, Олтоманци, Гюешево, Станке Лисичково, Златарево, Кулата, Илинден
     

    ІІ. Характеристика на природно-ресурсния потенциал
     

    1. Релеф – релефът е разнообразен, като представлява мозайка от котловини, които заемат около 25% от територията на региона. По-големите от тях са Софийската, Радомирска, Трънска, Разложка, Габерска, Дивлянска, Самоковска, Кюстендилска. Котловинните дъна са заети от плодородни почви, благоприятни за отглеждането на топлолюбиви култури.

    Планинският релеф е представен от ниски, средни и високи планини - Рила, Пирин, Осогово, Огражден, Малашевска планина, Влахина планина. В региона се намират най-високите върхове в България - Мусала (2925м), Вихрен (2914м) и Черни връх (2290м). Планинският релеф дава възможност за развитие на туризма, дърводобива и дървообработването, водоснабдяването и др., но затруднява развитието на жп транспорта.
     

    1. Полезни изкопаеми

    - горивни: кафяви въглища (Бобов дол, Пернишки басейн, Разлог); лигнитни въглища (между Димитровград, Драгоман и Годеч);

    - рудни: желязна и манганова руда (край Бухово); медна руда (Етрополе, Пирдоп, Златица); оловно-цинкова руда (край Кюстендил);

    - нерудни: варовик (край Сливница, Земен и Радомир); барит (Трън, Бухово и Етрополе); мрамор (край Гоце Делчев и Кресна); слюда (край Благоевград и Симитли);
     

    1. Климат – Югозападният район попада в 4 климатични области: северните части попадат в умереноконтиненталната климатична област, а южните части имат преходноконтинентален и континентално-средиземноморски климат. Във високите части на Витоша, Осогово, Рила и Пирин, климатът е планински.

    Средногодишните температури нарастват от север на юг. В Трънската котловина средногодишната температура е 2,9оС, за разлика от тази в района на Сандански, Петрич и Гоце Делчев, където стойностите й достигат 14оС.

    От запад на изток и с нарастването на надморската височина нарастват и валежните количества от 600мм/м2 до около 1000мм/м2 във високите части на планините.

    Климатичните условия в региона са благоприятни за отглеждането на разнообразни плодови, зеленчукови, технически и зърнени култури.
     

    1. Води - Югозападният регион включва в територията си 22% от речните и 24% от подпочвените хидроресурси в България.

    - Реки: Искър, Ерма, Струма, Марица, Джерман, Рилска река, Бистрица, Тополница, Места. Най-големите реки в България - Искър, Марица, Струма, Места, са главните водоизточници в района. Водите им се използват за добиване на електроенергия, водоснабдяване и изкуствено напояване.

    - Езера: В Рила има 140, а в Пирин - 119 високопланински  ледникови езера. Сред тях по-известни са: Седемте рилски езера, Рибни, Ропалишки, Маричини, Манастирски, Скалишки, Попови, Кременски, Чаирски, Самодивски, Брезнишки и др.

    Минерални извори: Овча купел, Княжево, Горна Баня, Сандански, Огняново, Сапарева баня, Рупите, в Кюстендил, с. Баня и др.
     

    1. Почви:

    - Алувиално-ливадните почви са най-разпространени по долините на реките. В съчетание с климатичните условия, те са най-благоприятни за отглеждането на зеленчуци и овощни култури.

    - Главно канелени са почвите по котловинните склонове. Върху тях се отглеждат лозя и други плодови култури.

    - Смолници са почвите в подножията на планинските склонове. Те са благоприятни за отглеждането на зърнени култури.

    - Делувиално-ливадни почви се срещат по наносните конуси на реките.

    - Кафявите горски почви са разпространени до 1800м надморска височина, като върху тях се развиват широколистни и иглолистни гори.

    - Почвите по високите части на планините - над 1800м височина са планинско-ливадни и върху тях се развива естествена тревна растителност.

    Почвеното разнообразие на Югозападния регион определя възможност за отглеждане на разнообразни култури като: лозя, фъстъци, бадеми, киви, картофи, зеленчуци и др.
     

    1. Растителен и животински свят:

    - Горите са представени от иглолистната горска растителност в Пирин и Рила и от широколистните гори в Беласица и Стара планина.

    На територията на Югозападния регион се намират основна част от защитените територии в страната:

    - резервати: Църна река, Габра, Ореляк, Парангалица;

    - природни паркове: Витоша, Национален парк Рила, Пирин;
     

    ІІІ. Население и селища

    1.      Население – брой: 2.1 млн. души; 25% от населението на страната; средна гъстота: 103 души/кв.км; естествен прираст: (-4.8%), раждаемост (8.3%), смъртност (13.1%); социално-икономическа характеристика – трудови ресурси 29%; безработица 8%;