История на българския книжовен език

  • 1. Предмет и  задачи на изучаване на историята на българския език.

    Курсът по история на български език проследява и обяснява развоя на нашия език от времето на първоначалното заселване на нашите предци през VI в. до наши дни. Акцентът пада върху историческата фонетика и морфология.

    Историята на БЕ се обяснява на фона на останалите славянски езици, като се търсят общите моменти на развой между българския език и нетовите диалекти и останалите славянски наречия.

    Историята  на българския език изследва и разкрива развоя на българския език в  неговите форми — устна и писмена — от обособяването му като  самостоятелен език в източната половина на Балкан­ския полуостров до  най-ново време. Тя проследява вековните книжовни традиции на нашия  народ и неговия при­нос в европейската културна история.

    Изучаването на историческия раз­вой на българския език дава възмож­ност  да се разбере днешното му със­тояние и неговите оригинални  особености.Опознаването на диалектното му състояние спомага за  правилното раз­биране на единството на българския език в миналото и  днес.

    Като предмет на история на кн. ез. е повече или помалко свързан с други езици и езикови дисциплини: исторична граматика (проследява процесите които водят към постепените изграждания на тези норми), диалектология (диалекти е основа на кн. език за влияние на народни говори); теоритичната граматика (занимава с вече изгражданите езикови норми); теория на литература (худ. лит е една от най-важните съствики от кн. език); история развитие на общество.

    Важна роля в изучаването играят териториални диалекти, изучаване на родствените езици, с какви езици контактувал.

    Важна роля играят езиковите факторикато

    -икономическа и политическата обстановка

    -културно равнище на народа и неговите авторитетни представители

    -наличието на държавата

    -грижи на държава за развоя на езика.

     

    2. Възникване на бълг народностен език. Тракийският субстрат, тюрското влияние.

    Предписмен период 4-5 век. Този период е свързан със създаването на българската наридности формирането на б-я народностен език. Процеса се свързва и със създаването на б-та държава 681 г.

    Тогава може да се говори вече за наличието на един оформен народ със свой език, със специфична материална и духовна култура, с ясно изразено народностно самосъзнание и със здраво установено и единно народностно име.

    Най-старата етническа група в днешните български земи, са били траките. Тракийското население е живяло в продължение на хилядолетия на юг и на север от Стара планина, главно в източната половина на Балканския полуостров, като негов основен субстрат.

    Георгиев счита едно от най-характерните за нашия език, според произношението на “е” (от ие, е или ау, ау, еу). Има сигурни данни, че ятовата граница в общи черти е наследена от мизите, нашите говорими две области ­ якова е екова е възникнала върху мизийски (тракийски) субстрат.

    -редукция и изпадане на гласни от думите в тракийския език, както в в източнобългарските диалекти: зилен = зелен, пуло = поле, нашта = нашата.

    -полугласни, преминаване на и = у, като в българския език, ягода = агода, ябълка = абълка.

    -умалителни съставки ­ произведени от одушевени предмети, като от дете ­ отроче, коза ­ козле, вълк ­ вълче. същото е и при личните имена: Петре ­ Петър, Петрете, от Стоян ­ Стойне, Стойнете, Миле ­ Милети и др. Този начин на образуване налични имена има точни съответствия в тракийския език.

    -своеобразието на лични имена, произлизащи от прилагателни, е тракийско като ­ Светльо, Светла, Светлен, добър ­ Добри, Златан, Златко, Сребрьо, Сребра, черен ­ Черньо, също имена от съществителни и глаголи: Вълчан, Вълчо, Вълко, Въко, Вълчин от вълк, от цвете ­ Цвета, Цветан, Цветко, Цветка, Цеца и др., от стоя ­ Стоян, Стойо, Стоянка и др. подобни.

    -наставката -ал за образуване притегателни.

    -звателен падеж ­ също като в тракийския език и днес от боже ­ боко, божке, или тракийското ­ О, богове, в нас ­ о, боже; о, господи, както и от майка ­ майко, мале, майке, мачице, като възклицание за изразяване на учудване, възхищение, а в действителност са звателен падеж, както в българския език от баща ­ татко, тате, тати, тато.

    -старобългарското МИР, съответства на тракийското ­ велик, голям, могъщ.

    Прабългарите са били напъл­но претопени в  славянското етническо море. Те са имали с тюркски тип, който днес е  изчезнал. От него са оста­нали едва няколко десетки думи, като: болярин,  бисер, белег, бъбрек, тояга и наименованието българин, което  старите са заели като свое народностно име. Оттук започва да се променя и  названието на езика — след IX в. той все по-често започва да се нарича  български. От трите южнославянски езика на Балканския полуостров —  български, сърбохърватски и словенски — езикът на българските славяни  заема източ­ната половина на южнославянския свят, а другите два —  нейната западна част. Голяма част от българските славя­ни, останали  извън границите на Пър­вата и Втората българска държава, по­степенно са  изчезнали.

     

    3. Мястото на българкия език в генеалогична класификация. Балкански езиков съюз.

    Б.език спада към индоевропейската група, към славянски езици а по-точно към южнославянски. Б.е. изживява толково сериозни проблеми, които също му правят абсолютно екзотичен между останалите славянски езици.

     

    Балканският езиков съюз обединява група езици от различни клонове на индоевропейските езици, които споделят значително сходство във фонетико-фонологичен, морфосинтактичен, синтактичен, лексикален, словообразувателен и фразеологичен план.

    Балкански езиков съюз - термин въвежда в 20ст Трубецкой. Български език обединява с други, говорени на балкани. Слагат - румънския, гръцкия, албанския, македонския, диалекти от сръбския.

    Черти:

    -форма за общ падеж дателен и родителен.

    - аналитично изразяван на степен на прилагателни (по-, най- )

    -загубя на инфинитива (конструкции с да)

    -същите фразеологизми

    -наличие на задноставена членна форма от показателно местоимение

    -аналитичние глаголи (щях, искам)

    -кратки форми на личните местоимения

    -кратки форми на дателен падеж

    -особенности при образуването на числителните от 10 до 100;

    най-силно "балканизиращо" влияние върху останалите балкански езици има българския език. посочените по-горе най-важни особености на БЕС са характерни единствено или главно за него! Именно в българския език трябва да се търсят причините за появата на БЕС.

     

    4. Периодизации на българска езикова история. Критерии.

    В зависимост от епохата, и от особености на неговия строеж ще раздели историята на 4 периода: дописмен, старобълг, среднобълг, новобълг.

    1. дописмен (праславянски) (до 9 век) – обхваща периода между славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя Св. св. Кирил и Методий, в Великоморавия през 60-те години на 9 век.

    2. старобългарски (9–11 век) – обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.

    3. среднобългарски (12–14 век) – приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османско владичество. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.

    4. новобългарски (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната — Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският — Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др.

     

    5. История на книжовния и говоримия език.

    История на кн.език има три процеси:

    -установяване на диалектния кн. език

    -изграждане на системата от норми

    -обогатяване и обработка на книж език.

    В кн. език има многовековен  ист. развой (старобълг, среднобълг, новобълг).

    Като предмет на история на кн. ез. е повече или помалко свързан с други езици и езикови дисциплини: исторична граматика (проследява процесите които водят към постепените изграждания на тези норми), диалектология (диалекти е основа на кн. език за влияние на народни говори); теоритичната граматика (занимава с вече изгражданите езикови норми); теория на литература (худ. лит е една от най-важните съствики от кн. език); история развитие на общество.

    Същноста на книжовния език

    Исторически създадена върху основа на народни говори информация, която съдържа кодифицирани норми. Тази формация служи във всичкм слоеваета на обществото. Кн.ез. - език на худ. лит. и разговор на образовани хора. ЗАдача - език трябва да бъде разбираем нт всички. Опора върху говоримия.