История на архитектурата

  • ТЕМА 1

    Неокласицизмът и неокласицизмите – най-системно кодирания език.Периодичните реинтерпретации през 30-40 години до наши дни.

     

    Епохата на историческите архитектурни стилове завършва към края на 18в. със стила класицизъм.През 18в. класицизмът е културен израз на своето време,а през следващия век се превръща в традиция с противоречива същност.

    Неокласицизмът задоволява конюнктурните изисквания със своята строгост,представителност и утвърдена семантична характеристика, включваща понятията „благородство” и „финансова мощ” и др.

    Интересът към антична Гърция и Рим е събуден в Европа от Винкелман.Гърция и нейните малоазийски колони са обект на пътувания и проучвания,които донасят точни археологически данни за тяхното архитектурно минало.Художествената цел на архитектурата е античната форма.Имитирането на действително съществуващ паметник образец понякога претендира за абсолютна достоверност.Архитектурния успех е пропорционален на точността при копирането на оригинала.

    Липсват качествено нови утилитарни типове сгради,чието проектиране би било невъзможно при предварително наложена композиционна схема.Утилитарност е механично прибавена функция на формата и не е формоконструиращ фактор.Новите материали и постижения на строителната наука все още липсват или не са достатъчно разпространени.Архитектите не се интересуват от първоначалното им приложение в строителството на съоръжения и производствени сгради,тъй като до края на века те не се числят към архитектурните обекти.Без влияние върху формоконструирането са и съоръженията от климатично-географски характер,националните особености,икономическите проблеми;всички те са безусловно подчинени на идейно-художествената цел,въплътена в ордера и системата на класицизма.Значителни сгради с подобна характеристика са: църквата „Мадлен” в Париж.Тя е започната твърде рано-нейната истинска строителна история датира от началото на 19в.Когато вече са изградени основите,се спори за бъдещото и предназначение: законодателна палата, библиотека, борса, търговски съд, национална банка.Наполеон решава да построи църква и възлага строежа на арх.Б.Виньон.Пет години преди завършването и сградата е предложена за железопътна гара на първата линея Париж-Сен Жермен,но бива спасена от подобна участ.

    Композицията на неокласицистичните сгради е задължително симетрична-израз на закономерност,която изключва случайността и произвола.Ако осите са повече от една,основната е подчертана недвусмислено.Спрямо оста се изгражда категорично установена йерархия на частите при композиране на цялото.Точката на най-доброто зрителско възприемане е регламентирана от същата ос.Главната структурна и художествена доминанта-най-често увенчаният с триъгълен фронтон портик,се възприема цялостно и отведнъж.Подобни качества притежава и ордерът,който в случая е подсистема,относително самостоятелна и необвързана с планово решение,с конструкцията и строителния материал.

    Първостепенната цел на архитекта за църквата „Мадлен” е била екстериорното въздействие създава с новопостроената сграда крайния завършващ акцент на ансамбъла,чиято ос започва от съседния площад „Конкорд”.Класицизмът на двата двореца от 18в.,които оформят площада и фланкират същата ос,е едно от обясненията на неокласицистичното решение,тъй като чрез него е постигнато екстериорното стилово единство на ансамбъла.

    Цялото възпроизвеждане на избрана антична сграда постепенно се заменя с догматично прилагане само на класическата композиционна система и копиране на ордерната форма с нейния детайл,пропорции и т.н.Примери са:лондонските „Честър Терас” и „Кресчънт Парк” от Джон Неш; „Сейнт Джордж Хол” в Ливърпул от Харви Елмс-сграда упражнила силно влияние върху общественото строителство.

    Борсата в Петербург е най-близо до съществуващ античен образ-ранен дорийски храм в Пестум.Обемът е изключително пластичен,но пластичния обем и насочен извън сградата със задача да организира околното пространство.Отнася се не за влияние между единия и другия паметник,а за типична черта на неокласицизма,който преодолява първоначалната си затвореност в единствен организъм-сградата.Челната фасада на Борсата е подчертана с монументална стълба.

    Особено ревностни стилизатори са немските архитекти.В Мюнхен работи Л.Клинце-автор на глиптотека,пинакотека, пропилеи и други сгради.От същото време(19в) са и най-сполучливите произведения на Шинкел:Драматичният театър,Музеят на древността,Дворцовият мост.Шинкел е съвършен познавач на античната форма.

     

     

     

     

     

     

    ТЕМА 2

    Романтизъм и еклектика.Значението на първия за „националните романтизми” на новите държави през 19в.Романтизъм и кич на масова култура.Значение на еклектичния историцизъм за някои от идеите на постмодернизма.

    Първата стъпка в архитектурата е движението на романтизма.В архитектурата романтизмът е разновидност на стилизаторството ;разликата е в замяната на античния образец за имитиране със средновековен.Очертават се и някои особености:Разрушава се канонизираната система,отслабва значението на главната ос,а от там и зна4ението на симетрията като композиционен похват,които вече не е категорично изтъкнат и при жилищните сгради дори не е задължителен.

    За архитектурата е от значение способността на романтиците да се отличат от настоящето и да интерпретират миналото.Именно те отхвърлят утвърдения шаблонен възглед.На преден план излизат чувството и свободата на въображението.

    Романтизмът не е хомогенно течение.Не се постига чрез задължителен канон.Сградите,които го илюстрират,показват различна вярност към средновековната форма-само детайлът(интерпретиран) говори за стилова принадлежност.Такива обекти са едновременно и предмети на еклектичното течение.

    Готическата форма е използвана повече за култови и представителни обществени сгради.Най-значимите паметници в готически дух са парламентите в Будапеща и Лондон.Авторът на първата сграда е Имре Щейндъл.Огромната по размери композиция е ориентирана двустранно-към прилежащия площад и към река Дунав,откъдето се осъществява най-цялостното и зрително възприемане(типично неоготически белег).Сградата е симетрична,главната ос се чувства най-вече благодарение на маркирането и с централен купол.Парламента в Лондон-строежа преминава през два етапа: в първия проект автор е Чарлс Бари,сградата е замислена като ренесансова;готическите фасади са проектирани и изпълнени от Огъстъс Пюджийн.

    В пряка връзка с архитектурното трактуване на романтизма са идеите на английския художник,критик и общественик Ъилям Морис.Той съсредоточава вниманието си върху приложното изкуство.През 1861г. той организира ателие за ръчно изработени художествени предмети.Продукцията на неговото и на други подобни ателиета е скъпа и недостъпна за масовия потребител.

    Творческия живот на френския архитект Виоле льо Дюк е подчинен на друга цел.Той е свързан с романтизма и е автор на многотомния „Тълковен речник на френската архитектура от 11 до 16в.”.Там той показва изключителните си познания в областта на средновековното строителство.Тях той показва и чрез практическата си работа като главен архитект на Службата за исторически паметници.Следващата му книга-„Беседи за архитектурата” съдържа всестранен анализ на историческата форма-от античността до 19в.,включително и анализ на качествата на строителните материали и влиянието им върху формата.Ценното в книгата „Беседи за архитектурата” е съпоставянето на строителната техника от миналото със съвременните на автора технически постижения,включително индустрията и нейната продукция.