Институции в ранно средновековна България

  • Институции в средновековна България

     

    Въпросът за държавното устройство и институциите на Първата Българска държава е къде по-бегло,къде по задълбочено засегнато в трудовете на българските медиависти като В. Златарски,П.Ников,П.Мутафчиев.По-обстоен преглед на титлите и институциите на езическа България прави В.Бешевлиев в „Прабългарите.История”  и „ Прабългарите. Бит и Култура”. От предвоенния период съществуват и някои публикации,разглеждащи конкретно държавното устройство на Средновековна България. Такива са „ Хан Омуртаг и кавхан Исбул” на П.Ников,”Към Въпроса за старобългарското болярство” на Ю.Трифонов, „Върху държавното и военно устройство на старобългарската държава” на Г. Беласчев,някои статии на С.С. Бобчев и др. Обобщаващите съчинения по тематаса дело на историци от по-ново поколение.Г. Бакалов разглежда еволюциооното развитие на владетелската институция и съпровождащата я титулатура в „Средновековният български владетел.Титулатура и инсигнии”. В . Гюзелев в две отделни статии,образували по-късно монографията „Кавханите и ичиргубоилите в българското ханство/царство” разглежда  кавханската и ичиргубоилската институция в Първата Българска Държава.Военно-административното устройство на България през 9-10 в.  в едноименната книга на Ив.Венедиков,където авторът разглежда държавните механизми в неговата пълнота,доколкото това позволяват изворите.

    Първокласен извор за институциите на Първата Българска държава и титлите носени от висшите длъжностни лица са каменните надписи. Ценна информация дават Хамбарлийският надпис от 813г.,Сюлейманьойският надпис,Маламировата летопис от 836г.,Пресиановия надпис от Филипи от 837г.,Шуменския надпис на хан Маламир,Наръшкия надпис от 904г., надгробните и инвентарни надписи. Като извор по темата може да се ползва и „Шестоднев” на Йоан Екзарх.За периода след христианизацията преобладават византийските извори като в тях много често титлите на българските сановници са сметнати за лични имена и предадени в изопъчена форма.Като основни тук трябва да се споменат съчиненията на Константин Багренородни,Продължителя на Теофан,Симеон Логотет,Георги Мономах,Йоан Скилица.

    Някои латински извори също могат са помогнат при изясняване на определени аспекти от българското държавно устройство през 7-9 в., такива са съчиненията на Анастасий Библиотекар, Унгарският аноним от 11 в.,преписките към Чивидалското евангелие,като последните могат да се приемат  в известен смисъл и за домашни., отговорите на папа Николай по допитванията на българите,някои от писмата на папа Йоан 8 до българските първенци.                                                                                                            Изграждането на държавните институции и военно-администратленивната уредба на Ранно средновековна България е продължителен процес, чието начало се поставя с образуването на Българското ханство на Долни Дунав през 681г. Корените на този процес обаче могат да се проследят и преди това.Аспаруховите българи-унугондури се установяват на Балканите ,носейки със себе си един готов държавен модел на Кубратова Велика България.В най-стария летописен паметник на седновековна България (т.нар.” Именник на Българските ханове”) управлението на Аспарух е представено като естествено продължение на дългогодишна държавна традиция на север от Дунав и в същото време преминаването на реката се разглежда като вододел в Българската История. В тези данни могат да се открият етапите в генезиса на българската държавност, на първо място това е формирана на север от Дунав държавна традиция,съдържаща тюркски и ирански елементи,привнесена от Аспаруховите българи на Балканите и превърнала се във фундамент на Българското ханство.Вторият етап започва със създаването на българо-славянската конфедеративна държава през 681г.,след което под влияние на редица фактори като могъщия съсед Византия,приобщаването на славянските племена и други природо-географски реалности се изграждат държавният модел и институциите,които оформят облика на Средновековна България.                                         

    За устройството на държавните институции на Българското ханство през периода кр.на 7-нач.на 8 в.,поради оскъдните извори не може да се каже много,а само да се очертаят някои основни моменти.

    На първо място за централизирана държавна структура в този период не може да се говори,ханството представлява по-скоро една конфедеративна държава,господстващо положение в която има българската аристокрация, успяла да се наложи над по-слабо организираните политически славяни, които според Теофан плащали данък на хана.Славянските вождове запазили автономния си статут и управлявали полусамостоятелно големи области от държавата,наричани от византийските автори”славинии’, които не били част от ханската администрация.Всички главни органи на централната власт се намирали в ръцете на господстващия български род,а съсредоточие на военнта власт бил институтът на хана или кана,изявяващ се като върховен пълководец,а вероятно и като жрец макар изворите за това да са от по-късен период.Етимологията на титлата „кан” се свързва със сапкритското „къп”-„кръв” , т.е. предводител на кръвнородени .Някои изворови податки навеждат на мисълта за съществуването на съвладелски(кавкански) институт през 8 в. Според някои изследователи именно такава длъжност е споменвал споменатият от Теофан Изповедник и във втория надпис на Мадарския релеф Кормесий/ Крумесис,а пък в името на друг български вожд,който патриарх Никофор нарича Камнаган” ,може да се разпознае изопачена форма на титлата „кавхан” .

    Важна черта от държавната организация на ханството в този период родовия принцип в предаването на властта,безспорно засвидетелстван в „ Именника”.Враждата между известните родове Дуло,Вокил/Укил/ и Угаин, създавала предпоставки за вътрешна нестабилност,каквато наблюдаваме през втората половина на 8 в. От едно известие на Теофан научаваме за съществуването на институцията на народния събор,който явно имал големи прерогативи,за да детронира хан Сабин и се явявал ограничение на монархическата власт.

    Като държавна институция в този период може да се разглежда и българската войска,подчинена и командвана от хана (а може би понякога и от кавхана) тя се явявала оръдие в ръцете на господстващия български род и имала за задача изпълнението на външно и вътрешно политически функции.По време на военни походи ханът разчитал и на славянски отряди,командвани от техните вождове.

    В края на 8в. станало ясно,че при политическите реалности,в които се намирала България,най-вече преследваната от Византия цел за пълното й унищожение племенната общност не е сполучливият държавен модел. През първата половина на деветото столетие благодарение на промените извършени от първите владетели на Крумовата династия България се превърнала от военно-племенно обединение в централизирана средновековна монархия.Тогава се формират и институциите характерни за целия период на съществуване на Първата Българска държава.