Информирано съгласие - същност, правно регулиране, валидиране

  •  

    РЕФЕРАТ

    ПО

    МЕДИЦИНСКА ЕТИКА

     

     

    ТЕМА

     

    ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ – СЪЩНОСТ, ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ, ВАЛИДИРАНЕ

     

     

     

    Информираното съгласие е една от централните концепции на лекарската етика в нашето съвремие. Правото на пациентите да вземат решения, свързани с грижата за тяхното здраве, е нещо свято в законовите и етичните разпоредби в целия свят.  В Декларацията за правата на пациентите на Световната медицинска асоциация се казва:

    Пациентът има право на свободен избор;да взема свободно касаещи го решения.Лекарят трябва да информира пациента за последиците от неговото решение.Умствено способният пълнолетен пациентима право да даде съгласие или да откаже всяка диагностична процедура или терапия. Пациентът има право да получи необходимата информация, за да вземе решение.Пациентът трябва ясно да разбере каква е целта на всяко изследване или лечение, какви могат да са резултатите и какви биха били последиците, ако откаже лечение.

    Информираното съгласие като термин навлиза в медицината едва през втората половина на 20-ти век във връзка сотхвърлянето на традиционния патерналистичен модел на взаимоотношения и признаването на правото на пациента на самоопределение и собствени решения.

    Под информирано съгласие се разбира процедурата, при която един напълно информиран пациент може да вземе участие в избора на възможните алтернативи, касаещи неговото здраве.

    Автономността на пациента и уважението към неговата личност са етичните принципи, върху които се основава задължението лекарят да получава съгласието на пациента за лечение.

    Автономността отразява правото на пациента да взема свободни решения относно оказваната здравна помощ /т.е. способността на една личност да взема самостоятелно своите разумни решения/.

    Уважението към личността изисква здравните професионалисти да се въздържат от провеждане на нежелани от пациента интервенции и да подпомагат пациентите  в контрола на техния собствен живот.

    Информираното съгласие е процес на последователно информиране на пациента от лекаря и последващо получаване на съгласие от пациента за определено клинично действие, което ще се предприеме.  Целта е пациентът да има възможност да бъде информиран участник в решението, определящо неговото здравно обслужване.

    От това определение следва, че получаването на съгласие е процес, който се проявява във взаимовръзката „лекар – пациент”.

    Разграничават се пет основни елемента на информираното съгласие, кореспондиращи си с определени действия от двете въвлечени страни – лекаря и пациента:
    1. Предоставяне на необходимата информация.
    2. Разбиране на информацията.
    3. Осъзнаване на информацията.
    4. Придобиване на компетентност у пациента.
    5. Даване на съгласие.

    За да се приеме решението взето от пациента за валидно, трябва да са налице три условия:
    1. Пациентът да е компетентен.
    2. Предварително да е предоставена информация.
    3. Решението да е взето доброволно.

    Информиранот съгласие произтича от основното право на пациента да разполага с телесната си неприкосновеност. Въпреки, че терминът „съгласие” означава възприемане на лечението, понятието се отнася и до отказа от лечение. Често медицинските намеси навлизат дълбоко в телесния и психичен свят на индивида и са придружени от сериозни рискове и дори смърт.Тези обстоятелства правят изискването да се осигури съгласието на пациента очевидно и безспорно. Пациентите имат право да откажат лечение и да им бъде предоставена цялата налична информация, съответстваща на отказа.

    Трябва да се подчертае обаче, че съгласието на пациента, дори желанието му за извършване на дадена медицинска манипулация или операция, не я прави задължителна за лекаря.

    От друга страна, принципът на информираното съгласие в медицината позволява на пациента да вземе активно участие в системата на медицинските грижи.

    Аргументи в полза на информираното съгласие са:

    1.     Уважение към автономността на индивида.

    2.     Лекарят, прикривайки част от истината, поема върху себе си материални и духовни последици, които са извън правата и служебния му дълг /например лишава болния от възможността да уреди своите житейски и материални проблеми/