Информационни технологии

  •  

    Информационни технологий

    Компютърна информационна система

    Същност

    Хардуер (Hardware) - комбинация от електронни и електромеханични елементи.

    Софтуер (Software) - инструкции, които указват на хардуера как да изпълни дадена задача.

    Системен софтуер - програмите, предназначени за управление на ресурсите на компютъра. Изпълнява основните функции в компютъра. Не решава специфични потребителски проблеми.

    Операционна система(OC) - всяка програма или пакет от програми предназначени да задоволяват неспецифични потребителски нужди.

    Човек - работи с компютърния хардуер, създава компютърния софтуер и е отговорен за процедурите , които изпълнява компютъра.

    Информация

    Йерарахия на компютърната система

     

                         Хардуер – най-ниско ниво в системната йерархия, използват се команди разчетени само в машинен код;

                         Вътрешно програмно осигуряване (Firmware, ROM BIOS) - комуникира директно с хардуера, ползвайки машинен код;

                         BIOS - приема и интегрира команди, зареждани  от програмите над него в системната йерархия и ги превежда в команди в машинен код, които се изпълняват от процесора. Командите на това ниво са известни като прекъсвания или услуги. Често се описва като “слепване” между хардуера и операционната система;

                        Операционна система - продължение на BIOS, осигуряващо прекъсвания и услуги за приложни програми. Комуникационен носител между приложните програми  и BIOS чрез стандартно задаване на функции чрез програмиране. Среда в която останалите програми могат да бъдат заредени и изпълнени;

                        Приложен софтуер(софтуер използван от потребителя) - текстов редактор, електронни таблици, среди за програмиране и др.

    Апаратна част

    Входни устройства - предназначени са да събират данни и да ги преобразуват във вид използваеми за компютъра:

    1.      клавиатура;

    2.      мишка;

    1. таблет;
    2. джойстик;
    3. микрофон;
    4. камера;
    5. скенер и др.

    Устройства за обработка на данни - извикват, интерпретират и управляват изпълнението на софтуерните инструкции на компютъра.

    Централен процесор - чете и интерпретира софтуерните инструкции, координира процесите, които трябва да извърши компютърът. Типът на процесора определя скоростта на компютъра, както и количеството памет, която може да се използва ефективно.

    Оперативна памет (RAM- Random Access Memory) - определя какви програми могат да работят на компютъра и какъв обем от данни могат да се обработват едновременно

    Изходни устройства - извеждат обработената от компютъра информация във вид удобен за потребителя. Има два вида изход:

    1. Временен - това , което виждаме на екрана, чуваме от високоговорителя на компютъра;
    2. Постоянен - извежда информацията във вид, който може да се използва дълго време след това - принтер и плотер.

    Устройства за съхранение на данни - Външна памет. Съхраняват данни и компютърни инструкции за дълъг период от време върху външен носител на информация.

    Комуникационен хардуер - специален входно-изходен хардуер, предназначен за обмен на данни в системата компютър - компютър (мрежова карта, модем и др.)

    Блокова схема на персонален компютър

     

    Системен блок

    Същност - съвкупност от устройства, затворени в една кутия - захранващ блок, системна платка, устройства за съхранение на данни, допълнителни платки (контролери) за управление на периферните устройства;

    Захранващ блок - стабилизира електрическото захранване на компютъра. Компютърът работи с напрежение 220 V, но някой негови компоненти изискват постоянно напрежение от 10 или 5 V;

    Системна платка (дънна платка - System Board, Main Board, Motherboard) - На нея са разположени микропроцесорът, оперативната памет и още няколко чипа с оперативни функции.

    Централен процесор

    Central Processing Unit – CPU - изпълнява инструкциите и борави с данните. Малка капсулирана силициева пластина с вградени микроелектронни елементи (транзистори). Основен определящ фактор за бързодействието на компютъра.

    Основни характеристики:

    1. Тип на процесора;
    2. Скорост с която работи;
    3. Размер и тип на включената в него кеш памет - специален тип бързодействаща памет;
    4. Размер на шината за данни (битове);
    5. Допълнителни процесорни инструкции, които поддържа;
    6. Тип на физическото свързване, което поддържа;

    Тактова честота на процесора - Определя броя работни цикли, които процесорът може да извърши за една секунда. Работният цикъл е най-малкият интервал от време, съществуващ в работата на процесора. Тактовата честота е важна характеристика за определяне бързодействието на компютъра, защото всяко действие на процесора продължава най-малко един цикъл. Обикновено тя се измерва в Мегахерци (MHz). 1 MHz означава, че процесорът може да извърши 1 милион работни цикъла в секунда. Съвременните процесори имат тактова честота над 1,5 GHz (1 GHz=1000 MHz).

    Видове процесори

    Производител

    Модели

    Intel

    8088 & 8086XT

    80286, 80386, 80486- AT

    Pentium, Pentium MMX, Pentium Pro

    Celeron, Celeron A

    Pentium II, Pentium III, Pentium IV

    AMD

    K5, K6, K6-2, K6-3, K7

    Cyrix

    5x86, 6x86, 6x86MX, MediaGX, MII, MXi

    Centaur/IDT

    WinChip, WinChip2, WinChip 3

    Rise Technology

    MP6

    IBM/Motorola

    PowerPC 603, 603e, PowerPC 604, 604e, PowerPC 750 (G3), G4

    Digital/Compaq

    Alpha