Информационен мениджмънт

  •  

    Следвайки теорията на управлението можем да обвържем процеса на вземане на решение с информационния процес. Тук възлов момент е използването на информацията за нуждите на вземането на решение и възможностите на личността да вземе това решение в условията на ограничения.

    Информационният мениджмънт (ИМ) е област от знанието за организацията на външната среда за повишаване на качеството на информационното осигуряване на всички участници в бизнес-процесите за постигане на поставените пред фирмата цели планиране, организиране, ръководене, контролиране и използване на информацията като стратегически ресурс на организационната единица, за „информиране” на хората и постигане на организационната мисия.

    Като основни причини за появата на информационният мениджмънт могат да се посочат: развитието на информационните и комуникационните технологии, развитието на пазара на информационните продукти и услуги и необходимостта от научен подход към информационните системи.

       Основните съставни части на информационният мениджмънт са:

            Предметна област на ИМ – информацията (освен нея, още информационни и комуникационни технологии, ползватели, обект на управлението и обкръжаващата среда) като най-важния икономически ресурс за агробизнеса.

            Цел на ИМ - осигуряване на ефективно развитие на икономическия обект на управление чрез регулиране на различните видове информационни дейности.

            Задачи на ИМ - свързани са с информационното осигуряване на процесите на управление, с използване на информационни ресурси и процеси на обработка на информация

       Обхват на информационния мениджмънт:

    • Формиране на технологична среда на информационната система.

    • Развитие на информационната система и осигуряване на нейното обслужване.

    • Планиране в средата на информационната система. Формиране на организационна структура в областта на аграрния бизнес.

    • Използване и експлоатация на информацията.

    • Управление на персонала в аграрната сферата

    • Управление на капиталовложенията в  аграрната сферата.

    • Формиране и осигуряване на комплексна защита на информационните ресурси.

    • Връзка на информационния мениджмънт с другите дисциплини

     

    Научна област на информационния мениджмънт:

                Обект на ИМ: социално-икономическата система

                Предмет на ИМ: информационно осигуряване на участниците в аграрните взаимоотношения

                Цел: оптимизиране на информационното осигуряване в аграрната сфера

                Методи: информационни технологии, системен подход

                Средства: информационни системи, технически средства за информационно осигуряване на агробизнеса.

       Принципи на информационния мениджмънт:

         Повишаване качеството на информационното осигуряване

         Използване на отворени системи

         Управление на всички потоци от информация (вътрешна, външна среда)

         Дълбока интеграция със стратегическите цели на фирмата в агробизнеса

         Икономическа ефективност

     

                                              Цикъл на информационния мениджмънт

     

     

     

     

     

     

     

    Информационният мениджмънт обхваща следните функции:

    1. Разработване на стратегии за развитието на аграрния бизнес- определят сестратегическите приложения, които следва да отговарят настратегическите цели на фирмата; стратегическият проект за развитиетона аграрния бизнес дава възможност за комплексно решаване на проблемите винформационното осигуряване, позволява насочване, не къмконкретни ситуационни задачи, а към разкриване на нови възможностипред фирмата. Чрез разработването на стратегически проект зааграрния бизнес се избягват случайни, разпокъсани задачи, които често стават причина за загуба навреме за координационните и комуникационните дейности; дублирането наинформацията, което се дължи на най-разнообразни, различни по форма итрудни за комплектоване формуляри, за получаване и предаване наразлични сведения; прекъсванията във веригата поради многократнообобщаване на сведения между отделните работни звена;заради което актуализирането и съгласуването им изисква продължителновреме и създава възможност за допускане на грешки; преплетенитеинформационни потоци като резултат на една нецелесъобразна структурнаорганизация; бавното предаване на информацията; голямото разнообразиена технически средства и др.