Инфекция и инфекциозен процес

  • Инфекция и инфекциозен процес.

    Infectio (лат.) – внасям отвън. Инфекцията е взаимотношение, създадено проникване, разпространяване и размножаване на патогенния микроорганизъм в макроорганизма.

    Фактори за възникване на инфекциозен процес – микроорганизмът, макрооорганизмът, околната среда.

     

    Роля на микроорганизма за възникване на инфекциозен процес.

    Патогенност(болестотворност) – способността на микроорганизма да нарушава целостта на вътрешната среда и нормалните физиологични функции на макроорганизма, като предизвиква различни патологични изменения.

    При нормални условия даден макроорганизъм може да не е възприемчив към патогенния причинител, но при промяна на условичта на средата, при намаляване на защитните сили, може да настъпи инфекция.

    Вирулентност – количествен израз на патогенността, който може да се изменя при различни условия, в които е поставен микроорганизма. Значение има и наличието на капсула. Безкапсулните микроорганизми имат по-слаба вирулентност. Най-често вирулентността се измерва с определяне на минимална смъртоносна доза (dosis letalis minima – DLM), сигурна смъртоносна доза (dosis certa letalisDCL) и  50% смъртоносна доза (dosis letalis mediaLD 50). За целта се провеждат много опити с животни. Факторите, които влияят върху вирулентността са физични (топлина), химични и биологични.

    Инфекциозност – способността на патогенните микроорганизми да предизвикват инфекциозни процеси, т.е. да проникват, да се разпространяват и да се размножават в него, без значение дали ще се прояви заболяване.

    Инфекциозността е свързана със заразителността на микроорганизма и не винаги с вирулентността. Количествено степента на инфекциозност се измерва с инфекциозна доза (ID) – мин.количество инфекциозен агент, който може да предизвика експериментално инфекциозно заболяване в опитно животно.

    Инвазивност – способността на микроорганизма да прониква в макроорганизма. Инвазивността е свързана с промени, които настъпват в тъканите от ензимите, произвеждани в микроорганизма.

    Агресивност – способността на микроорганизмите да произвеждат вещества, които улесняват появата на инфекциозния процес.

    Токсичност – свойството на някои микроорганизми да произвеждат токсични за макроорганизма вещества, с които се подпомага инфекцията. Веществата се наричат токсини (екзотоксини и ендотоксини).

    Специфичност – всеки микроорганизъм предизвиква определен тип инфекция.

     

    Роля на макроорганизма за възникване на инфекциозен процес.

    Реактивност – За макроорганизма е характерно относително постоянство на вътрешната среда, както и равновесие между вътрешна и външна околна среда, посредством нервната система. При попадане на патогенен микроорганизъм се променя това постоянство и макроорганизмът реагира на него с различни защитни реакции. Характерът на тези реакции определя вида на реактивността на макроорганизма – имунологична или алергична.

    Възраст – Най-чувствителни към заболявания са индивиди в най-млада и старческа възраст.

    Пол – по време на бременнот, раждане и менструация организмът на жената е по-предразположен към инфекции. От заболяването мононуклеоза по-често беледуват момчета и мъже.

    Умора – уморения организъм е предразположен към заболявания.

     

    Развитие на инфекциозния процес

    При проникване на микроорганизма в макроорганизма може да се възникнат различни взаимодействия:

    1.      Не се предизвиква инфекция, когато защитните сили на макроорганизма са добре защитени, а микроорганизма не е достатъчно агресивен;

    2.      Микроорганизмите предизвикват незначителни клинично недоловинми признаци, като макроорганизма реагира със защитни реакции; тези форми на инфекции са известни като скрити, латентни или заразоносителство;

    3.      Причиняват незначителни паталогични изменения и нарушения на физиолог.функции, които са клинично трудно доловими; нетипични  са за заболяването, кл.картина е неясна и това са т.нар.амбулаторни форми на заболяването; имат голямо  епидемиологично значение, защото разпространяват инфекцията;

    4.      Микроорганизмите предизвикват невъзвратими промени в макроорганизма; тежко протичащшо заболяване, завършващо със смърт; това са т.нар. фудроаянтни форми;

    5.      Микроорганизмите намират благоприятни условия за развитие; появяват се типични прояви на инф.болест; заболяването протича със съответните симптоми

     

    Характерни особености

    Обикновено инфекциозната болест протича в няколко периода:

    -инкубационен – времето от проникване на микроорганизма до първите прояви на болестта;

    -продромален – неспецифични болестни прояви, но някои могат да имат диагностично значение;

    -период на изявени клинични прояви – изразени типични симптоми, които следват определен ред на поява и изчезване;

    -период на рековалесценция – наблюдава се при благо приятен изход на заболяването – това е периода на възстановяване; възможно е обаче след оздравяването да настъпи заразоносителство и тогава дълго време в телесни течности се откриват патогенните микроорганизми; възможен е смъртен изход или непълно оздравяване с дефект в организма;

     

    Основни механизми за предаване на инфекцията

    -въздушно-капков – чрез дихателните пътища
    -по храносмилателния тракт – чрез водата и храната

    -чрез кожа, лигавици особено при нараняване

    -трансфузионен механизъм – при трансфузии или чрез кръвосмучещи насекоми

    -контактно-битов механизъм – от болния директно или от негови вещи

     

    Входна врата – мястото на проникване на микроорганизма в макроорганизма. Някои микроорганизми остават и се размножават на вх.врата,а др се разпространяват в организма чрез кръвта и лимфата. Разпространението на бактериите по кръвтта е бактериемия, на вирусите – виремия, на токсини – токсинемия.

     

    Форми на инф.процес

    Остра форма на инфекция – възниква след кратък инкубационен период и приключва за кратко (напр.грип)

    Хронична форма на инфекция – протича дълго време с периоди на подобрение и влошаване (напр.сифилис)

    Смесена инфекция – при попадане в организма на пове              че от 1 патогенен причинител и едновременно възникват 2 или повече заболявания

    Вторична инфекция – заболяване, което се проявява след преболедуване от 1 инфекциозна болест в резултат на отслабени защитни сили на организма (напр.след грип може да се развие бактериална бронхопневмония)

    Рецидив – повторно заболяване в резултат на активиране на съ6хранилия се микроорганизъм в макроорганизма поради неспазване на лечение, режим и др.

    Фокална (огнищна) инфекция – клинично не дава никакви симптоми; от огнището  (възпалени сливици, зъби и др.) периодично преминават токсини или микроорганизми по лимфен или кръвен път и предизвикват поражения в др орагни или автоалергични заболявания.

     

    ИМУНИТЕТ

     

     

    Имунитет (от immunitas – освобождавам от задължение) – всички процеси и механизми , които се извършват в организма за неговата защита от инфекции или др чуждородни агенти за запазване на постоянната вътрешна среда.

     

    Основоположник на имунологията е И.Мечников, който през  1883г създава теорията за кл.имунитет и участието на фагозитозата в защитата на организма.

     

    При попадане на чужди вещества, носещи чужда ген.информация, организмът реагира с различни реакции – имунен отговор.