Идеи и проблеми в 'Приключенията на Лукчо' на Джани Родари

  •  

    ТЕМА:

    ИДЕИ И ПРОБЛЕМИ В „ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО” НА ДЖАНИ РОДАРИ

     

    „Един ден всички ще бъдем приятели”

     

    В световната детска литературна съкровищница могат да се открият редица имена на автори от различни страни и периоди, създали безсмъртни произведения за деца.Сред творците, посветили своя писателски талант на децата, е и италианският писател Джани Родари. От много десетилетия неговите книги са сред най-любимите на децата по света.Повече от половин век световноизвестният италиански писател Джани Родари раздава на своите малки читатели надежда, ведро настроение и вяра в победата на доброта. Жизнерадостни и изпълнени с много фантазия, произведенията му вдъхват увереност в собствените възможности, насърчават към дръзки мечти, предизвикван искрен радостен смях, защото писателят е убеден, че „на света няма нищо по-прекрасно от детската усмивка”.

    Джани Родари е роден на 22 ноември 1920 г. в малкото италианско градче Оменя край Новара. Израснал в работническо семейство. Едва на 17 години, той започва да преподава италиански език в семейството на богати евреи, а по-късно става начален учител. На 19 години започва да следва в Католическия университет в Милано, но след няколко семестъра прекъсва образованието си. Когато започва Втората световна война, много младежи са мобилизирани, но Джани Родари е освободен от военна служба по здравословни причини. Двама от най-добрите му приятели загиват във войната, а брат му е изпратен в концентрационен лагер. Бъдещият писател разбира какво голямо зло е войната и се включва в съпротивителното движение.

    От 1948 г. той става литературен сътрудник на миланското издание на вестник „Унита”, орган на италианската комунистическа партия. В един от всекидневниците води рубриката ”Неделята на малките”. През 1950 г. се премества да живее в Рим, където започва да издава младежки вестник, който излиза до 1962г. С една от своите педагогически книги си навлича гнева на католическата църква. Стига се дори до там, че книгите му са забранени и изгорени.

    През 1953г. Джани Родари се жени за Мария Тереза Ферети. През същата година започва да издава собственото ѝ списание „Авангардия”. От 1954г. до 1969г. пише предимно за деца, като сътрудничи на множество италиански издания. През 1973г. издава своята „Граматика на фантазията: изкуството да се разказват истории”. За своето творчество писателят е удостоен през 1970г. с най-престижната награда за детска литература „Ханс Кристиян Андерсен”.

    Поетът умира на 14 април 1980г. на 60-годишна възраст, но завещава на поколенията не само своите безсмъртни творби. С тях той обогатява и обновява световната детска литература. Единствената цел на известния писател е да накара със своите книги децата да четат, да мислят и да разсъждават, да могат правилно да преценяват света.

    Творчеството на Джани Родари е нов етап в развитието на съвременната литературна приказка и той, както неговите предшественици, тръгва по фолклорната приказка, но създаването на нова художествена творба се превръща в забавна и весела игра и за автора, и за читателя.

    Значително място в творчеството му заема темата за труда. Хората с различни професии – рибар, пожарникар, дървари и миньори, които са положителните герои на неговата поезия, изпълнена с искрена обич и уважение  към тружениците („Плетачът на столове”; „Цветовете на труда”). Увлекателни, изпълнени с въображение и хумор, са кратките приказки от сборника „Приказки по телефона”. Героите в повечето от тях разкриват образа на съвременното дете – любопитно и палаво („Алиса пада в морето”); разсеяно, но жадно да опознае света като в „Разходката на един разсеян”. Обичана и многократно преиздавана е стихосбирката „Небето е на всички”. В унисон с настоящото новогодишно настроение е завладяващата приказна повест „Синята стрела”. Творбата е свързана с италианския празник на Бефата (съвпада с християнския празник Богоявление). Родари избира като обект за игра старата приказка, използва нейните герои, структура и съдържание, но променя случки, място на действие, отношението между героите, финала. Участниците са традиционно познати, знае се в какви отношения са помежду си и по определението на Родари са като навити, готови веднага да продължат действието. Играта се завързва около структурните възли на приказката – началото, изложението и края, като се дава предимство на нови теми, епизоди или завършек. Откритите истории, т.е. незавършените или приказките с няколко финала, предпочитани от писателя, имат формата на фантазни задачи, за които пише в книгата си” Граматика на фантазията”. За тяхното решаване читателят разполага с предварително известни данни за героите, за епизодите и съдържанието и изхождайки от тези данни, трябва да взема решение за тяхното комбиниране. Това е изключително ценна и полезна книга за учители и родители, в която се обяснява, че въображението играе важна роля при децата и че родителите трябва да насърчават тяхното творческо мислене.

    Световна известност му донася приказният роман ”Приключенията на Лукчо”, който излиза на български език още през 1953г., преведен от Светозар Златаров и Никола Иванов. Романът е изпълнен с безброй драматични и комични ситуации. Главният герой – храбрият Лукчо се впуска в приключения, след като баща му е арестуван от подчинените на злия принц Лимон. Лукчо се натъква на група селяни, които са жестоко ограбвани от жителите на замъка, и са под непрекъснатия гнет на управителя на замъка дон Домат. Той е важна личност и при появата му всеки се заключва. Ябълката на раздора става една малка къщичка, построена от чичо Тиквичка, а събитията се търкулват към адски смешки, караници, гоненици, надлъгвания и сложни планове. Първият план, който мисли Лукчо е за спасяването на приятелите си, които са затворници в замъка. Сприятелява се с Черешко, който се намира под контрола на двоя учител дон Мерудия, наречен така, защото си вре носа навсякъде. Неповторима е срещата на Лукчо с госпожа Къртицата, която му помага в критичните моменти. Важно място заема и благородният паяк Седем и половина (защото има седем крака и един половин), който се жертва при изпълнението на своя дълг като разносвач на поща.

    Собствени физиономии имат арогантният управител на замъка дон Домат, лакомият барон Портокал, алчният дук Мандарина, адвокатът Грах, които угодничи пред силните, занаятчията майстор Гроздан и чичо Тиквичка – измъченият собственик на къщичка.

    Благородници и трудови хора, бедни и богати, насилници и мамени – романът е карикатура на всяка страна, където право на човешки живот имат само хора с титли и пари. Много умело, под приказна форма, Джани Родари показва проблемите в човешкото общество – социалното неравенство, властта на парите и титлите, алчността, угодничеството и раболепието, безхаберието и некадърността на властта, работата на съда в услуга на властимащите, непосилните данъци, с които са облагани обикновените хора, потискането на всяка творческа инициатива. Като във всяка приказка, доброто накрая побеждава, рухва старият ред и с това писателят прокарва идеята за революция, която чакат милиони хора по света, и която ще донесе справедливост за всички. Разкривайки пред децата прекрасните, неподозирани, вълшебни страни на света, който ни заобикаля, Джани Родари показва, че има и противоречия, несправедливост и много тъжни неща, но хората могат да се преборят с тях, защото на този свят има мъжество, честност, другарство.