Идеи и проблеми в 'Приказки по телефона' на Джани Родари

  •  

     

    Тема: Идеи и проблеми в „Приказки по телефона” на Джани Родари

     

     

     

    Джани Родари (1920-1980) е един от най-известните италиански писатели на ХХв.Роден е в малкото градче Омнея  край живописно езеро в Северна Италия.Той произхожда от бедно семейство и прекарва тежко и нерадостно детство.Когато е едва на 9 г. умира баща му.От малък опознал лишенията и неволите,срещнал се с недоимъка и глада,той не забравя това цял живот.Напротив,с огромна обич и топлота се отнася към децата,които и сега в съвременните условия са принудени да живеят оскъдно и лошо.За тях писателят пише своите приказки,а вгледаме ли се по-отблизо ще открием,че те са и героите от книгите му.

    Джани Родари работил като начален учител.Той не притежавал специално образование,но имал талант да общува с децата.Често им разказвал измислени от него истории.Детето е личност , която е свързана с действителността . То търси актуалното , новото , иска да разбере света около себе си , да усети как се изменя той. Но пречупвайки реалният свят през въображението си , независимо от това , детето общува с действителността , защото светът му е потребен . Това е философията на Джани Родари , това е творческата основа , върху която стъпва творецът , пишейки за малките си почитатели .

    Писателят притежава дарбата на сладкодумен разказвач , който омагьосва с думите си.Той е и тънък наблюдател и проникновен психолог , който дълбоко е навлязъл и се е сраснал с нравите и бита на хората , с тяхното поведение , с обноските и действията, с мъките и радостите им , с надеждите и бедствията . Неговите теми и изразни средства са близки до света на детето , до неговото виждане на нещата , до възможностите му за разбиране . Той се отнася към малките като към възрастни . С тях писателят говори за всичко , но в подходяща форма . Той използва цялата мощ на фантазията си . „Една добра книга трябва да бъде като една добра играчка - да развлича , да задвижва цялата детска енергия , да предизвиква стремеж да се извърши нещо , да събуди мисли” - така смята автора.

    От 1948 г. Джани Родари се отдава изцяло на творчество за деца . Малките читатели особено обичат неговите „Приказки по телефона” в които богатото въображение на твореца им предлага невероятни пътешествия . Те стават свидетели на такива необикновени явления като дъжд от бонбони , дворец от сладолед , шоколадов път подвижен тротоар и стигащ до звездите асансьор .

    Това развива въображението на децата и ги кара да вярват , че всичко е възможно . В света на децата няма невъзможни неща . В света на Джани Родари и неговите приказки също всичко е възможно .Мечтите се сбъдват , а най-странните им мисли и фантазии започват да изглеждат съвсем реални .

    Детският свят е огромно богатство,несвършваща фантазия . Тук децата имат свой език като в приказката „Бриф,браф,бруф”  на който говорят само те и го разбират само тези , които не са намусени , а са запазили детското в себе си . Това засяга и проблема за допускането на родителя в света на неговото дете , където „светът е прекрасен” и децата казват „колко сме доволни , че живеем” Това се опитва да внуши автора на своите читатели , чрез приказките си .Опитва се да провокира фантазията у децата , а след това мисълта им .

    В приказката „Планетата на истината”  изобретателят Брун изобретил безброй полезни и интересни неща , но най-прочутото било машината за казване на лъжи.Машината била заредена с всички лъжи на света ; тези , които вече са казани , ония , които хората измислят сега , и всички други , които могат да бъдат намислени по-нататък . След като машината издекламирала всички възможни лъжи , хората били принудени да казват винаги истината „  Тук  и в приказката „Кристалният Джакомо”авторът се опитва да внуши на децата колко е важно да се казва истината „защото истината е по-силна от всяко нещо , по-светла от деня по-страшна от ураган.” По този начин ги учи да различават доброто и злото.

    „Младият рак” е приказка за нестандартното , за упоритостта на един млад рак , който искал да се научи да крачи напред като жабите и бил готов на всичко за да постигне тази своя мечта . Положил огромни усилия . Когато гордо демонстрирал постиженията си пред своите родители бил строго порицан и подложен на присмеха на своите братя.Автора осъжда неприемането на различните и заклеймяването им.Подчертава също това,че всяко дете е уникално и различно . Опитва се да покаже колко е важна вярата в собствените сили и възможности,защото има ли желание – човек може всичко да научи .

    Закостенялото мислене на възрастните както и строгото спазване на правилата пречат на духовното развитие и сбъдването на мечтите на човека.

    Това се вижда и в приказката за „Синият светофар” където праволинейността не позволява на хората да бъдат импулсивни и да полетят когато им е предоставена тази възможност, защото всеки човек е мечтал да лети . Поне веднъж .

    „Заспиване,събуждане”е една изключително кратка приказка за това,когато просто детето вътрешно не е готово за разни правила и изисквания на живота . Когато живота се случва по-бързо , от колкото детето расте и разбира.Тогава най-правилно е не да се обясни сто пъти , а да се даде време на детето да стигне до даден извод само.

    Приказката Невидимият Тонино се различава от съвременния разказ с герой дете само по наличието на фантастичен елемент - странният старец, който явно е магьосник, изпълнява желанието на момчето, като го прави невидим. По-късно, когато това омръзва на палавника и му става мъчно, че е сам и че не го забелязват другите, магьосникът отзивчиво изпълнява новото му желание да го направи отново видим. Творбата изразява идеите за обществената същност на човека и за вниманието към личността на другия, което всеки от нас е длъжен да проявява.