Хеницелулоза

  • Хеницелулоза- група вискомолекулни полизахариди съдържащи се в вдървените тъкани, при хидролизата се обтразуват манани, галактани, пентозани
    г0 пектинови вещества-високомулекулни, които влизат в матрикса на клетъчната обвивка, съдържа се в ябълки круши грозде кореноплоди цвекло
    5. Минерални в-ва , налират се в вид на йони соли или съединения с белтъци , въглехидрати и липиди. Влияят в/у физко-химичния състав и състояние на цитоплазмата
    6. Соли влияят за поддържане на осмотичното налягане и ПХ на клетките

    7. метали и металоиди-играят ролята на отровно и противоотровно действие. Поддържа тургура и проницаемоста на протоплазмата. Изпълняват функцията на катализатори на биохимичните реакции.
    „тургур”-степен на наситеност на клетката с вода.
    8. Минерални в-ва- участват във храненето и обмяната на в-вата в растенията.

    Основната част от продуктите на жизнената дейност на протопласта се отлагат във включения на вакуолите със клетъчния сок, мазнини , масла , кристали , восъци, млечен сок.
    А) клетъчен сок – водниста течност със слабо алкална неотрална или кисела среда. Тук се намира под формата на колоидни разтвори мин.соли въглехидрати белтъчини, органични киселини, алкалоиди , глюкозиди, съпонини, дабилни в-ва и пигменти.

    I минерални соли- това са азот NO3 , so4 PO4, Cl
    концентрацията им зависи от вида на растението и типа на почвата. Най- висока концентрация на минерални соли в клетъчния сок имат халофитите- растения които растат на насолени почви. Минералните соли поддържат осмотичното налягане на клетките. Във младите клетки преобладават натриеви калиеви и калциеви фосфати във кората и сърцевината- натриеви и калиеви нитрати.
    II. Въглехидратите са най- разпространени растворени в-ва в клетъчния сок – до 30 % . биват монозахариди- глюкоза и фруктоза- отлагат се в плодовете; дизахариди- захароза- отлага се в кореноплодите; захарно цвекло – 17-28% а на захарната трастика- 14-18%. От полизахаридите се срешта главно инулин образуван от фруктозни остатъци. Във вода образува колоиден разтвор. При взаимодействие с алкохол кристализира, среща се в цихолията,; гликоген- облага се в клетъчния сок на прокариотите. В клетъчния сок се образува силно хидратиран колоиден разтвор
    III. Белтъчини- в клетъчния сок са от групата на ниско разтворими протеини и се намират в силно хидратирано състояние. При намаляване на водното съдържание на клетките белтъчините преминават във твърдо състояние и фактически вакуолите исъхват. Исъхналите вакуоли се превръщат в тей наречени алерионови(протеинови) зърна, които се стрещат във семената на растението, където водното съдържание на клетките  при зреене намалява до 10-12%.  Алиреоновите семена биват прости и сложни:

    а)простите алерионови зърна се състоят от обвивка и аморфна белтъчина, образуват се във семената на растенията, при които без азотните резервни вещества се отлагат под формата на
    скорбяла. Във семената на пшеницата те изпълват клетките на периферния слой, на ендосперма, известен като алерионов слой.
    б)сложните алерионови зърна се срещат във клетките на семената в които резервните вещества се отлагат под формата на мазнини- слънчоглед, рецин. Те се състоят от обвивка, аморфна белтъчина, кристална белтъчина, кристално телце глобоид. При покълване на семената алерионовите зърна поглъщат вода. Веществата в тях се разтварят и те се превръщат във вакуоли.
    4-та съставна част- органични киселини- намират се под формата на разтворими соли. Придават киселия вкус на клетъчния сок на плодовете и др органи. Най- често срещани органични киселини са:
    -аксалова киселина- среща се най-често в стъблата и листата под формата на калциев оксалат(киселец лапа).
    -янтарна киселина- най-вече в гъбите и в зелените плодове.
    -яблъчна киселина- широко разпространени при ябълката и малината.
    -винена киселина- под формата на калциеви и калиеви соли при черницата, доматите и лозата.
    - лимонена киселина- най-богати на нея са лимоните, среща се в големи количества в стъблатана никотян ...
    5-та. Алкалоиди – азотни съединения с алкална реакция. Срещат се под формата на разтворими соли на винената и яблъчната киселина. При талусните растения се среща при някои гъби- ерготин- алкалоид на моровото рогче( паразит по житните). При покрито семенните растения най-често се отлагат във клетъчни сок на сем лютикови, макови, бобови, лилиеви, картофови, при тютчна, листата на чая.
    6-то. Глюкозиди- етероподобни съединения на въглехидратите, главно на глюкозата. Имат горчив вкус, едни са отровни, други- ароматни. Съдържат се  в растенията от сем розацея- бадем и кайсия. Съдържат амигдалин. Глюкозидите вземат участие в обмяната на веществата.
    7-мо. Дабилни вещества- сложни безазотни органични съединения по химичен състав близки до глюкозидите. Съдържат се предимно в двудомни растения- дъб, акация, бреза , върб. В кората на дъба те са 10%. Дъбилните вещества предизвикват кооголация на белтъците(пресичане на белтъците). Служат за резервни храни и предпазват клетките от обезводняване. Играят роля при метаболизма на захарите, предпазват органите от гниеене. При хидролиза на дъбилните вещества се получава глюкоза, към тези се отнасят и танините, придават тъмно оцветяване на плодовете(гроздето),(черешите).
    8-мо.  Съпонини – срещат се рядко в клетъчния сок, органични вещества които се пенят в вода. Съдържат се в люцерната, не се приемат добре от животните.

    пигменти на клетъчния сок- органични съединения близки до глюкозидите, коренно различни от пластидените пигменти. Във клетъчния сок се срещат 3 вида пигменти- антоциян, антохлор и антофеин.
    а) антоциан- оцветява венчелистчетата и плодовете, предпоазва растенията от измръзване, поглъща слънчевите лъчи.
    б) антохлор- жълт пигмент от групата на флавоните, на него се дължи жълтия цвят на венчето на ломена, игликата , на плодовете на цитрусовите и на стъблата на гергината.
    в) антофеин- най-рядко срещания пигмент, на него се дължи кафявия цвят на баклата и някои орхидеи, (киви може би) .
    В) млечен сок- вкючения в цитоплазмата , от него се получава кодеин, морфин, папаверин-(мак). От млечния сок на каучуковото дърво се получава 50% каучук.
    ТЕМА3
    основни свойства на цитоплазмата
    Основните свойства могат да бъдат обособени в 3 групи:
    а) колоидно химични- цитоплазмата е система от голям брой компоненти, дисперсната фаза са белтъци, липоиди, захари, соли. Водата испълнява ролята на дисперсна среда. Колоидната природа на цитоплазмата обославя наличието на вътрешна повърхност, която определя активна абсорция , десорция. Под влияние на различни фактори температура, ПХ-а , соли на тежки метали и други могат да настъпят следните процеси.
    1-во. Коологация (генаторация)- при този процес хидрофилните колоиди се превръщат от зол в гйол. Генаторацията може да бъде обратима или необратима в зависимост от някои външни или вътрешни фактори- Висока температура, засушаване , засоляване. Остовойчивоста , дехидратация е свързана с величината на електрическия заряд на мицелите. Този заряд зависи от внасяне на електролити, минерални соли следователно чрез минералното хранене може да се повлияе на колоидните свойства и от там на биохимичните процеси в цитоплазмата. При прибавяне на йони или други мицели с противоположни заряди мицелите се скупчват в по големи агрегати които лесно се отаяват.
    2-ро. Коацервация- при определени условия няколко колоидни мицела могат да се обединят като образуват обща хидрационна обвивка, при което се формират тей наречените коацерватни капки. Това става при частично неотрализиране на заряда или при частична дехидратация. Това мопже да стане още и при смесване на 2 колоидни разтвора с различен електически заряд .
    б) физични свойства- 1-во. Относително тегло, високо , ядрото митохондриите и хромопластите имат по високо тегло и са потопени
    2-ро. Движение(циклоза)- бива няколко вида:
    - колебателно( при водорасли и някои гъби)
    -цирколационно- характерно е за цитоплазмата и вакуолата
    -фонтановидно- характерно е за клетките на кореновите власинки и прашеца
    -фото динеза- под действие на светлината
    -термо гинеза, по действие на температурата
    -травмогинеза- при нараняване
    3-то. Вискозитет- свойство да се съпртивлява на преместване на едни частици спрямо други. Вискозитета е от 12-20 пти по висок от този на водата.вискозитета характеризира структорното състояни е на цитоплазми и диклоиди и силите на взаимодействие между отделните мицели както и функционалното състояние на растителните организми като цяло.
    4-то. Еластичност- способност на цитоплазмата да бъде изтеглена на тънки нижки. Еластичноста и вискозитета зависят от физиологич              ното съсрояние и въздействието на външните фактори и е в пряка колараци с устойчивоста на високи температури и обезводняване.

    в) електохимични, електрофизиологични -Чрез 2 основни реакции- електрични и физиологични
    -електрични(електрохимични)- в резултат напоглъщане на квантите слънчева светлина(фотосинтеза). Електоните избити на хлорофила достигат висок редокс потенциал. От това високо енергетични ниво пр различните химични реакции електроните се бъзвръщат към по ниско ниво, при това енергията се отдава на порции за синтезирани на богати на енергия продукти- синтезира се адинозин трифусфат (АТФ), енергията на АТФ се израсходва за образуване на разнообразни химични съединения- въглехидрати, органични киселини, белтъци, мазнини.
    -физиологични(дразнимост)- форма за предаване на сигнали от една клетка на друга и е връзка на растението с околната среда. Предаването на растенията се осъществява по 2 начина- по химичен път(чрез растежни регулатори) и чрез електричния им импулс. Чрез тези импулси се предава информация за финкционалната кординация на биохимичните процеси.