Хазарската мисия на Константин Кирил според пространното му житие

  •  

     

     

    „Хазарската мисия на Константин-Кирил

     

    според пространното му житие.”

     

     

    Пространното житие на Св. Кирил слага начало на славянската книжовност. То е едно от първите оригинални произведения, написани на славянски език, дело е на учениците на Солунските братя и се отнася пряко до Кирило-Методиевата мисия и съдба на първоучителите. Житието датира от IX век и според изследователите то е създадено преди 881-882г. Основен ориентир за тази датировка  е т.нар. „Италианска легенда”[1], която се позовава на сведения от житието. Мястото на създаване и авторът също за хипотетични – смята се, че е създадено в Моравия от един от учениците на светите братя – Климент Охридски.

    Сюжетът на житието е свързан с делото и личността на Константин-Кирил. Същинската част на произведението е изградена от верига от епизоди, свързани в хронологически ред, а същинският биографичен разказ е разделен в няколко обособени части – сведения за родителите, детството на героя и деянията му. Преобладаваща част от житието заемат теологическите спорове, които Кирил води. Четири от тях са основни, като най-обстоятелствено е представен третият спор – хазарската мисия. За нея свидетелстват няколко жития, както и отделни исторически и легендарни текстове.[2]

    Повод за мисията на Константин-Кирил в Хазарския каганат е писмото с молба на хазарите за  „учен мъж”[3], който да „обори евреите и сарацините”[4] и да им разясни всичко за Светата Троица и християнството с цел приемането на една религия.Хазария в IX век била голяма езическа държава, управлявана от каган или хан със столица Итил на устието на р.Волга. Населението в тази страна било смесица от хазари, славяни и др. народности. Освен ислямът и юдейската религия, християнството също взело да си пробива път в хазарските земи. Византийската империя имала свои колонии в непосредствена близост до хазарското царство. В отговор на хазарската молба се сформирала дипломатическа мисия, начело с Константин, която в 860г. потегля за Хазария. Кирил е придружаван от брат си – Методий. Византийското пратеничество се спира в град Херсон, където Константин изучил „еврейския език и книжнина” и превел „осемте части на граматиката”. По този начин той усъвършенствал знанията си с оглед на предстоящите прения с евреите. В Херсон мисионерът извършва едно от най-забележителните си деяния – открива мощите на Св. Климен I Римски – третия по ред римски епископ. След няколкото приключения, а именно, срещата с един хазарски войвода, който искал с ордата си да нападне града, където се спрели мисионерите, за да го ограби, но когото св. Константин укротил с мъдрите си увещания и след щастливото избавяне от скитащите по южноруските степи угри (маджари) — двамата братя продължили морското си пътешествие към Хазария. Това събитие е накратко описано в Пространното житие на Кирил, а читателят е отпратен към т.нар. Обретение, което от своя страна отразява вероятно битуващото в славянските ръкописи „Слово за пренасяне мощите на Климен Римски”[5] . От Херсон братята продължават за хазарската земя. В IX глава на Житието става ясно, че пътуването е станало с кораб през Азовско море, през столицата на каганата Саркел. Там Константин най-напред е посрещнат от „един опитен и хитър мъж”[6], може би, за да проучи равнището на пратеничеството и да го упъти.

    В резиденцията на кагана философът води продължителни дискусии с юдеи, мюсюлмани и разяснява с прмери и притчи отделни положения от християнската религия на хазарската аристокрация. Там Кирил е имал възможността да покаже обширните си знания, ораторското си красноречие и диалектическата си дарба. След пристигането си в столицата, на обяда, самият владетел запитал мисионера: „Какъв е твоят сан, та да те поставим (на съответно място) според сана ти?” Той отговорил мъдро, с думи, издържани в библейската картинност, понятна за опонентите му: „Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърских предишната си прадедовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.”. Думите на св. Константин съдържат цяла проповед – той смирено изповядва греховността си като внук на Адам, счел се за недостоен за чест пред хората, но със същия стремеж към онова високо достойнство, което Адам имал до грехопадението си. Отговорът му бил добре разбран и направил дълбоко впечатление на домакините, които отдавали на философа още по-голяма чест.

    В самото начало на дискусията каганът пръв вдигнал тост с думите: „Да пием в името на единия Бог, който е създал всяка твар.” Тостът на хазарския владетел дал не само повод, но и насока за по-нататъшните разговори. Тогава започва и мисионерската проповед на Кирил със свидетелствата за Светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух, като в подкрепа на християнския догмат използвал доводи от Стария Завет, който бил единствения авторитетен за евреите. На забележката на кагана, че християнството слави Троицата, а те само един Бог, придържайки се към писанието, философът възразил, че старозаветните книги възвестяват Словото и Духа, като прибягнал до помощта на притчи и сравнения, каквито имал способността да измисля на момента и да сполучливо да съчетава в зависимост от обстановката. „Ако някой ти оказва почит, но не почита твоето слово и твоя дух, а пък друг почита и трите, кой от двамата те почита повече?” – „Който почита и трите”[7] бил отговорът, а Кирил привел известното място от св.прор. Исайя, където второто Лице на св.Троица говори: „И сега ме проводи Господ и неговият Дух”. А когато евреите го запитали „ Как може женски пол да вмести в утробата си бога, когато не може да прогледне, а камо ли да роди”, мисионерът започнал да обяснява, че е било нужно Бог да се роди като човек от жена, защото според неговите думи „...човешкият род, който е изпаднал в изтление, от кого другиго би получил обновление, ако не от самия свой Творец...”.

    Богато начетеният философ сипел доказателства след доказателства. Магнаурският възпитаник познавал и ползвал добре светите Отци. За да убеди събеседниците си, че предложеното от него учение е учение на Св. Писание им привел молитвата на Мойсей, споменавайки философа Акила, който бил авторитет за евреите.

    След завършването на обяда, разговорите се прекратили и тогава определили ден, в който да продължат събеседванията си.

    В следващата беседа евреите повдигнали въпроса „...кой закон е дал Бог на хората по-напред: Мойсеевия ли, или тоя, който вие държите”. Философът схванал, че евреите искат да извлекат предимството на Мойсеевия закон и веднага обезсилил техния аргумент с въпроса: „...първия закон при обрезанието ли бе даден, или преди обрезанието” и получил отговор от евреите: „Мислим, че при обрезанието”. За да им покаже, че се заблуждават, Кирил им дал пример с дадения от Бог закон, наречен от него „завет”, на Ной след грехопадеието на Адам. Но евреите възразили, че те действително държат на първия закон – Мойсеевия, защото при Нояне е имало закон, а завет. Философът с много цитати от Писанието доказал противното – че законът се нарича и завет. Той припомнил думите на св. прор. Йерелия, който нарича Мойсеевия закон завет и особено подчертал, че именно пророците съобщават за отменянето на стария закон и обещават даването на нов завет, понеже старият закон бил потъпкан и отхвърлен от юдеите.

    С апостолско вдъхновение св.Кирил продължил да разкрива пред хазарските юдеи смисъла на старозаветните месиански предсказания, припомняйки им пророчеството на Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова;ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал върху осле... ще възвести мир на народите, и владичеството му ще бъде от краищата на земята до крайните предели на вселената”. “Като виждате, че всичко това се е сбъднало и изпълнило, кого другиго чакате?” — запитал той и, неизчерпаем в знанията си и необорим в доказателствата си, продължил да привежда нови и нови доводи чрез пророчествата на Даниил за седемте седмини и за царствата, от които при желязното(римското) царство, камъкът откъснат от планината „без човешки ръце” и означаващ Месия, разрушава римското царство, за да въздигне християнското, което ще стои вечно. След това мисионерът припомнил познати пророчества за раждането на син от Дева във Витлеем, както и някои други. На забележката на евреите, че те са благословеното семе от Сима и имат благословението на Ноя, философът отговорил осведомено: „ Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен възхвала към Бога и никак не се отнася до самия него[т.е. до Сима]. По-нататък евреите заговорили за обрезанието, за яденето на свинско и заешко месо и пр. и на всички тези въпроси получили мъдри, обосновани с цитати от Писанието отговори. Каганът видимо бил много доволен от проведените беседи и го помолил  когато се съберат за следващия разговор, философът пак да ги поучи със своите притчи.