Характеристика на Албиция

  •  

    КУРСОВ ПРОЕКТ НА ТЕМА

    Albizziasp.-характеристика и разпространение

     

    Албиция - Копринено дърво

     

    ALBIZZIADurazz. /Сем. LEGUMINOSAE /

    Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и парково дърво.
    Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас може да расте само в Южна България и покрай Черноморието. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
    Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.
    Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.
    Използва се като особено красиво парково и алейно дърво за единично и групово засаждане в парка. У нас е все още слабо застъпено и заслужава да намери по-голяма употреба в южните краища на страната.


     

     

     

    От рода е известен само един вид, а именно:
    Al. julibrissinDurazz (Юлибрисиноватаалбиция или "Коприненото дърво").

    Отечество – Персия до Китай. Представлява малко дърво, 6-8 м високо, с гладка кора и рядка, широко чадъреста корона. Листата са големи, двойно перести, съставени от множество нежни, елипсовидни листчета. Разположението им оформя ажурната корона. Цветовете са изключително ефектни, нежно розови, събрани в съцветия. Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки, разперени като ветрило. Цъфти от края на юни до септември. Плодът е дълга кафява шушулка, изпълнена със сплеснати семена, чрез които се размножава растението. Не е взискателна към почвените условия, както и към влажността. Светло и топлолюбива е.

     

    По-възрастните екземпляри на това дърво издържат без затруднение температура от минус 10°С. Привечер перестите листа се затварят в спящо положение и през зимата падат. Ароматните цветове, оформени във вид на метличка с дълги нежнорозови тичинки напомнят козметична четка. Спящото дърво достига в голям съд до 2-З м височина. Значително по-дребен е сортът „Розея". Той е особено устойчив на студ и има карминовочервени тичинки.

    Период на цъфтене: Юли до септември.

    Произход: Субтропическа Азия, от Иран до Япония, Абисиния, Централен Китай.

    Месторастене: Слънчево и горещо. Горещото лято и сухата есен благоприятствуват образуването на дървесния ствол, което е предпоставка за цъфтеж през следващата година.

    Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст.
    Поливане, торене: През лятото се поддържа равномерно влажно. До края на юли се наторява всяка седмица.

    Други грижи: Отстраняват се страничните издънки, за да се извие красива корона.

    Презимуване: Прибира се, когато температурата падне под 5°С. Може да презимува при мпература 2-8°С на светло и тъмно. Старите листа редовно се отстраняват. Полива се рядко. След март се прежда при необходимост.

    Вредители, болести: Рядко се появяват щитоносни въшки.

    Размножаване: Чрез семена.

    Albizia julibrissin e бързо растящо, листопадно дърво. Клоните на дървото започват от ниско и се разпростират на широко. Листата на албицията са нежни, тънки като дантела и напомнящи папрат. Конкретното дърво, от което произхождат семената е отличен екземпляр, цъфтящ от юни до края на октомври. Цветовете са ароматни, копринено нежни, пухкави розови топчета, достигащи 5 сантиметра в диаметър, при конкретното дърво - със съвсем лек оранжев оттенък. Въпросният екземпляр албиция цъфти изключително обилно. Албицията е добър избор за засаждане като единично дърво сред тревни площи заради леката си, шарена сянка и тропически изглед. Опадането на листата през есента предизвиква натрупването на голямо количество лесно разлагащ се естествен компост под дървото.

    Дървото мимоза, както понякога наричат Албицията, достига височина от 5 до 12 метра и 7 до 10 метра на ширина. Короната не е плътна и е с неправилна форма. Листата са двойноперести 20 - 45 см дълги и 12 - 25 см широки, разделени на 6 - 12 двойки крила, всяка с 20 - 30 двойки листенца. През есента те не променят цвета си.

    Стъблата на Albizia julibrissin нямат бодли. Кората на албицията е нежна и лесно се уврежда от механични влияния. С растежа на дървото клоните се навеждат надолу и изискват подрязване, за да могат да минават автомобили и пешеходци под короната. Подрязването е необходимо и за да развие албицията здрава структура. Албицията е податлива на чупене в областта на чатала заради слабо формиране на шийка или заради слабост на дървесината. Като цяло дървесината е чуплива и може да се счупи по време на бури, но е и лека, което намалява опасността от причинени повреди.

    Дървото мимоза расте най-добре на пълно слънчево изложение. Може да се развива на глинести, глинесто-песъкливи, песъкливи, слабо алкални почви. Толерира кисели почви, понякога мокри почви, както и добре дренирани такива. Албицията понася засушавания, но има по-плътен зелен цвят и по-привлекателен вид когато нуждите от вода на дървото са задоволени. Не толерира засолявания.

    По-голямата част от кореновата система на албицията израства от два до три дебели корена, започващи от основата на стъблото. Повърхностните корени на Albizia julibrissin могат да повдигат пътна настилка или да пречат при косенето на тревни площи. Падналите на есен листа, цветовете и шушулките се натрупват около дървото и това трябва да се има предвид при засяването му.

    Albizia julibrissin е видбобово растение  еот рода Albizia.Родовото име идва от името на италиански благородник Филипо дел Албици, който го представя в Европа в средата на 18 век. Видовото наименование julibrissin е изменение на персийската дума Гюл-и abrisham (گل ابریشم), което означава "копринено цвете" (от Гюл گل "цвете" + abrisham ابریشم " коприна ")