Гранични стойности на концентрацията за атмосферния въздух в населените места

  •  

    Гранични стойности на концентрацията за атмосферния въздух в населените места

    а. Средно денонощна концентрация концентрация – средната за едно денонощие.

    б.  Максимално еднократна – средната за 30 мин. допустима най-висока концентрация за атмосферния въздух.

    3.Съобразно разработените гранични концентрации за води в България има 4 категории:

        а. Годни за пиене – с тях се запълват и плувни басейни и за хранително вкусовата промишленост.

        б. Води за водопой на животни и за езера в паркове – с малко разходи може да ги направи води за пиене.

        г. Води, в които протичат протичат анаеробни процеси – отпадни води. В тях минава разтворен кисловод.

    4. Гранични стойности за хранителни продукти

        а. Нитрати

        б. Върхови гранични стойности

    Върхови гранични стойности – те се прилагат за изключително бързо действащи токсични вещества. Те не трябва да се прЕвишават. Граничните стойности на концентрациите никога не може да са нула. Това е така, защото действието на токсичното вещество не започва от 0 стойност на концентрация. (графика)

    Гранично допустимите концентрации не са твърдо определени const величини. Те могат да се променят и това зависи от начина на действие на веществото върху организма, а те не са стандартни. Различните хора реагират различно на токсичните вещества. Пример: женският организъм е по-добре действащ на наркотичното вещество от мъжкия.

         в. Комбирано действие на токсични вещества

    Промишлените отрови рядко действат изолирано в реални условия се наблюдава действието на две или повече вещества, които действат. Съществуват различни теории и класификации за комбинираното действие на токсичните вещества. Най-общо казано действието може да бъде разделено на 3 вида:

         а) Синергично действие

         б) Антагонистично действие

         в) Независимо действие

    А) Синергично действие – синергизъм се нарича еднопосочното действие на токсичните вещества. От себе си то може да се раздели на два вида:

    - сумиране(адитивност) на действието – това е най-често срещания в практикатаслучай. Може по отделно концентрациите на всяко едно от тях да е под граничната стойност, но заедно да предизвикват заболяване. Пример: саждите и каменовъгления катран поотделно са слабо канцерогенни, но заедно имат силно изразено действие.

    - усилване(потенциране) на действието на едното вещество от другото. Пример: мангана усилва действието на кобалта. Наличието на въглеводороди засилва действието на сероводорода. Въглеводородния диоксид засилва действието на всички вещества. Причината за това е, че той учестява дишането, при което нараства количеството на вдишания въздух за единица време при което концентрацията на токсичните вещества нараства.

    Б) Антагонистично действие – това е действие, при което едното вещество намалява действието на другото вещество. Той най често се наблюдава при действие на тежки метали. Пример: манганът намалява действието на оловото.

    Много от веществата може да не са токсични сами по себе си но при съвместното въздействие може да предизвикат усилване или отслабване на действието. Антагонизмът широко се използва в медицината за лекуване на отравяния. При отравяния с тежки метали се вкарват съединения, които съдържат две подгрупи HS-R-SH дитиоли. Те извличат тежките метали от организма и намаляват тяхното действие. Известен е методът за лекуване на отравяния с метанол CH3OH. При това CH3OH се разгражда в организма до мравчена киселина HCOOH, която действа върху очите. Такива хора се лекуват от метилов алкохол. Те се слагат в тъмна стая и им се дава етилов алкохол и натриев карбонат( Na2CO3)

    Съвместното действие на токсичните вещества може да се прецени като се изчисли отношението за сумарната ПДК

    C1ГСК1+ C2ГСК2= CnГСКn ≤1