Градински чай

  •  

    Р Е Ф Е Р А Т

    ПО

    Лечебни, ароматни и вкусови растения

    На тема:

    Градински чай

    Salvia officinalis

     

    Увод

     

    История:

    Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 - ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 - ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.

    Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си "Изследвания върху растенията" Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си "За лекарствените средства". Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове - бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е "Шестоднев" на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.

    Правила за бране и сушене на билки:

    Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най – пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират – през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете – малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части – през есента след увяхването на надземната част на растението или рано на пролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано на пролет преди да започне на сокодвижението /преди развитието на растението/; пъпките – рано на пролет преди разпукването им, а семената – малко преди или при пълното им узряване. Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи /пъпки, листа, цветове, корени,семена, плодове/ . От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време – дъждовно или сухо, от почвените условия, от географската ширина и др.
    Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.
    Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. Трябва добре да се познават отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Деца не бива да се занимават с бране на отровни билки. Отровните билки се берат отделно от неотровните. Билките не се скубят и късат, а се режат с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. Билките трябва да се сушат не по-късно от 5-6 часа след брането им. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира.

     

     

     

     

     

    Градински чай

    Salvia officinalis

    Ботаническа характеристика:

    Градинският чай е двусемеделно растение от сем. Устоцветни (Lamiaceae). Представлява полухраст с осева, влакнеста и силно развита коренова система. Притежава силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла, високи 20—70 см. Разклоненията им са тревисти, покрити с власинки. Листатаса срещуположни, имат продълговато яйцевидна форма и назъбена периферия. Дълги са 4-5 сm, широки 2-2,5 сm, със заострен връх. Повърхността им отгоре е брадавичесто- власинчеста, а отдолу е мрежеста. Множеството власинки им придава белезникаво зелен цвят и кадифена плътност. Цветовете са разположени по върховете на стъблата и разклоненията в рехави класовидни съцветия и са виолетови до морав- червени. Чашката на цвета е тръбовидна и двуустна, с дръжка. Венчето е дълго 2,5 сm, двуустно и завито надолу. Тичинките са 4, от които 2 са нормални и 2 са закърнели. Плодникът е четиригнезден. Растения цъфтят през юни и юли. Плодът е орехче.