Гордостта от славянската писменост

  • Присъщали е днесрадостта и гордостта  на нашите прадеди от славянската писменост?Смятате ли,че сме се отдалечили от тях?

     

    От край време ,още при създаването на една държава и формирането на народност хората се стремят към независимост.Те търсят своя    идентичност  ,очакват своята съдба и желаят да напишат собствената си история.Но как да изразят надеждите,тревогите,,стремежите,щастието и всички онези чувства,който не желаят да пазят само за себе си?Как да увековечат подвизите,победите,и дори загубите си,ако нямат свое слово и писменост? Това е и причината хората да боготворят своята азбука,а след приемането на религията и Словото, подготвящо всички да познаят Бога.

    Собствената притча на Константин-Кирил Философ “Голи са без книги всички народи” ясно ни предава посланието си – още от древни времена словото и писмеността се смятат за едни от най-важните отличителни белези на един народ.Не случайно радостта и гордостта на нашите прадеди от новосъздаденатаславянска писменост е била така голяма.Те са осъзнавали невероятната необходимост от единно слово за сплотяването на народа и мотивацията му да постига все по-големи успехи.Връзката с Бог и достигането до същността на неговите учения също би била невъзможна без силата на словото,наречено “свещено дело”.Още една изключително важна причина за непрестанните стремежи на праотците ни да създадът свой собствен език,чрез който целия славянски народ ще се доближи с още една крачка към Отеца си.

    Както без светлина и радост не ще има

    за окото, зрящо божието дело цяло,

    но всичко е ни хубаво, ни зримо,

    така е всякоя душа без книги,

    невиждаща добре Закона божи,

    Закона — писмен и духовен,

    Закон, откриващ рая божи.

    Не можем обаче да не се попитаме ,след всички тези години на същесвтвуване, какво е словото за днешния човек?Все още ли оценяваме съкровището,завещано  ни от предшествениците,замисляме ли се изобщо някога колко ценно е това богатство?Горди ли сме от факта,че сме дарени с него? Едва ли..

    Всеки човек от днешното общество е твърде зает със себе си и проблемите си,за да се замисли над това. Родният език е приеман за даденост или просто за обикновено нещо от ежедневието,но почти никога като шанс да изразим себе си,индивидуалността си и да покажем на света своята уникалност.Едва ли можем да приемем това отношение като признак на радост и гордост

    Литературата ни дава възможността да опознаем чудесата на света,променя мирогледа ни,показва ни пътя на познанието и вечната жажда за  нови и нови неща.Книгите са един от най-приятните начини да избягаме от рутината,да развием фантазиите си,а дори и да се пренесем в друг свят.Но за разлика от миналото,днес се четат все по-малко художествени произведения…И това е един от най-видните белези,че сме се отдалечили от прадедите си,защото ако те са се стремили чрез словото да “нахранят” душите си,ние по-скоро сме поставили нашите  на диета.

    Днешните хора пренебрегват словото и писмеността,а така незачитат и усилията на всички онези,който са посветили дори една малка частица от живота си,за да може този дар да достигне и до нас.Макар да сме забравили това,всички възторжени чувства на прадедите ни са били породени от факта,че словото е символ на нестихващото,бурно съзнание, на желанието да опознаем по-добре себе си и заобикалящия ни свят,нонай-вече символ на свобода,..а свободата е незаменима.