Гогол 'Мъртви души' - уникалност на жанровата структура

  • Николай Василевич Гогол е единственият в руската литература, който създава школа. Под влияние на Гогол се формира т.нар. „натурална школа”, от която излизат най-значителните руски писатели от втората половина на 19 век Островски, Достоевски, Некрасов, Тургенев. Тази именно школа оказва влияние и върху жанровата характеристика на произведенията на Гогол, и особено на романът – поема „Мъртви души”. Това е най-значителното произведение, което е изцяло под перото на талантливия писател. Произведението е най-значителното белетристично произведение на руската литература през 30-те и 40-те години. Бележитият революционер Херцен възкликва: „Мъртви душипотресоха цяла Русия. Такова обвинение беше нужно за съвременна Русия. Това е история на болестта й, написана с майсторска ръка... „Над поемата си писателят работи от 1835г. До 1841г., която я завършва в Рим, където той живее. Гогол пръв поглежда смело и прямо към руската действителност и като прибавим към това неговия дълбок хумор, неговата безгранична ирония, ясно ще бъде защо още дълго обществото няма да го разбере.

         Основната тема  в романът поема е животът и битът на господстващото съсловие – на руското помешателство, неговата нравствена и психическа деградация, неговото изграждане и паразитизъм. Това е творение, което е необятно – художествено по концепция и изпълнение, по характер на действащите лица и подробности на руския бит – и в същото време дълбоко по мисъл, социално, обществено и историческо.

        Много интересна история има сюжетът на темата – бил е подарен на Гогол от Пушкин. „Какъв огромен, какъв оригинален сюжет!” – пише Гогол на Жуковски през 1836г. – „Каква разнообразна грамада! Цяла Русия ще се яви в него!”. Като далновиден писател, Гогол е предвидил, че подобно произведение ще му донесе и слава, но и неприятности: „Огромно велико мое творение и няма да е скоро краят му, ще въстанат срещу мене нови съсловия и най-различни господа, но какво да се прави! Моята съдба е да враждувам с моито земляци. Търпение!

        Произведението „Мъртви души” в структурно и жанрово отношение е едно особено, трудно определящо се произведение. Не случайно и Гогол го е определил ту като повест, ту като поема, за да предпочете накрая последното. Самата структура на произведението по своята мащабност и всеобхватност ни напомня за романа. Но също така навсякъде в романа се чувства неговата субективност. Тук разбираме не онази субективност, която със своята ограниченост или едностранчивост изопачава действителността на изобразяването от автора, а онази дълбока, всеобхващаща и хуманна субективност, която показва в художника горещо сърце, и духовно – лична самостойност – онази субективност, която не му позволява да бъде апатично равнодушен и чужд на света, който рисува, а го кара да пречупва през своята жива душа явлвнията на външния свят, а чрез това и на тях да вдъхне жива душа. Точно този субективизъм, заедно с лирическите отклонения в творбата, я определят като поема. Замисляйки „Мъртви души” , Гогол е искал да изобрази всестранно живота на руското общество. Съобразно с това произведението е било проектирано в три части. Първата е трябвало да бъде посветена изцяло на отрицателните страни на руския живот и на отрицателните характери. Втората е трябвало да разкрие и някои положителни страни на живота, и някои положителни характери. Третата част е била проектирана като картина само на положителни житейски явления и обрисовка на положителни характери. Също така Гогол е замислял произведение, което да напомня Дантевата „Божествена комедия”, но не е успял да осъществи творческата си идея – във втората част на „Мъртви души” да създаде образ на положителен герой от средата на дворянството и зараждаща се нова класа. От замислените три части Гогол успява да осъществи изцяло и блестящо само първата. Няколко години упорит труд, той посвещава и на втората, която след много душевни сътресения изгаря непосредствено преди смъртта си. Произведението на Гогол се състои от отделни очерци за помешчиците, които са обединени или по точно свързани от личността на главния герой – Чичиков, който минава през всички части на произведението. Социално – битовото описание заема твърде широко място в поемата на Гогол, но то не е единственото. Лиричните отклонения придават особена тоналност на произведението и го доближава до поемата. Комичната и елегичната позиция на писателя в цялото произведение се сменят и допълват непрекъснато и определят уникалността на жанровата структура. Смяната от социално – битово повествование към „високо лирическо движение” пораждат комизма и високата патетичност. Ако едното е свързано с критичното и сатиричното изображение на живота на помешчическа Русия, то другото – с народна и бъдеща Русия.

        Интересен смислов носител е още заглавието на поемата „Мъртви души”. По принцип „заглавието въвежда читателя в света на текста като отразява основната тема, изразява авторовата оценка за описваните събития, определя основната сюжетна линия и посочва основния конфликт”

    Заглавието е организиращият елемент в текста и чрез неговите послания се разбира смисълът на художествения текст. Много ясно това е изразено в „Мъртви души” – семантично натоварено е то и има подтекстово внушение. Освен сюжетната линия на покупко – продажбата на „Мъртви души”, заглавието внушава и идеята за героите като мъртви души. Гогол фиксира съдбата на социалните слоеве в крепостническа Русия. Това променя не само съдържанието, но и структурата на романът – поема. Авторът не се интересува от „частните” съдби и отношения, а от общите. Затова и структурата на социално – психологическия роман се оказва тясна за неговия сюжет. Но затова пък структурата на социално – битовия и лироепическия роман – поема му дава възможност да покаже отношенията в цяла Русия.

        Началото на романа е много важно за читателя, защото въвежда в света на художествения текст. „Началото изпълнява интригуваща функция”. В романа на Гогол се сливат две художествени стихии – на сатирата и на лириката, т.е. на помешчическа Русия и на народна Русия. Това налага и контрастът като водещ художествен принцип в „Мъртви души”. Контрастират застоят, рутината и мъртвата атмосфера в помешническите имения с вярата на писателя в бъдещето на неговата родина. Констрастират като индивидуалности и психика дори самите представители на крепостния слой. Героите – хора, душевно опустошени, обществени паразити, с безцелно и безделно съществуване, неспособни на развитие и промяна, постепенно загубват човешкото у себе си и представят различна степен на деградация на човешката личност.

        Композиционната схема – подреждането на очерците и въвеждането на героите, също е изградена върху контраста. По начало композицията на „Мъртви души” носи кръгов характер – такъв откъдето започва действието, там завършва, а именно в губернския град. В него Чичиков се запознава със собствениците на помешнически имения, за да предприеме своите посещения в тях с цел закупуването на „Мъртви души”. Редът на неговите посещения следва известна , низходяща и контрастираща  градация по отношение на героите помешчици. Започва се с Манилов и се завършва с Плюшкин, т.е. с този в когото все пак има нещо човешко, за да се стигне до този, който е изгубил духовния си и физически образ на човек. По този начин чрез галерията от образи и помешчици, авторът изгражда общата картина на крепостническа Русия.

        Първият помешчик, когото Чичиков посещава в имението му, е Манилов. Твърде сладникав и сантиментален човек. За него всички хора са „прелюбезни”, „най-достойни”, „извънредно приятни” и т.н. осем години от женитбата му, а продължава да се обръща към жена си с най – сантименталните обръщения. Много често и носи бонбончета и лешничета и й говори: „Зяпни, душке, да ти тура в устата това късченце”. Той е един празен фантазьор, който често си мечтае за неща, които никога няма да се реализират. Така например проектира да строи подземни входове под къщата, тунел и мост над езерото, от двете страни , на които да има магазинчета, от които селяните да купуват разни продукти. От две години чете някаква книга все на 14 страница стои. Човек без воля и без каквато и да е инициатива. Така че добротата на Манилов не изкупува ни най – малко неговите отрицателни качества. За всеки случай , той е една празна и вредна персона, която живее на гърба на селяните. Всъщност този паразитен живот го е направил такъв, какъвто Гогол ни го е представил.