Глобалното затопляне

  •  

    РЕФЕРАТ

     

     

    ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ

     

    Глобалното затопляне и промяната на климата са най-големите екологични заплахи,пред които човечеството се изправя.Вследствие на глобалното замърсяване,замърсяването при което действията на един човек или на една нация могат да допринесат за разрастването на проблема с глобалното затопляне и изтъняването на озоновия слой.Само през последните тридесет години антропогенната дейност е от такъв вид и с такива мащаби,че е в състояние значително да повлиае  върху състоянието на цялата планета.Още на първата си конференция Междуправителствената комися по промяна на климата предприема обобщаването на всички известни научни факти до момента,свързани с глобалното затопляне и изготвянето на научен доклад по проблема.Тогава беше събуден интереса на много политически лидери,никога до този момент на нито една конференция не са виждани толкова много световни лидери и в този смисъл често се позовават на тази конференция като на световен връх.

    Преди милиони години милиони години е имало поредица от ледникови периоди,редуващи се с по топли.Тези периоди за завършили преди около 20 000 години и периодът,в който се намираме в момента , се нарича междуледников.  Осемдесетте години бяха необичайно топли. В световен мащаб цялото десетилетие  след 1980 г. Беше най-топло от гледна точка на глобалната средна температура, 1990 г.  Е определена като рекорно най-гореща,а седем от осемте най-горещи години,наблюдавани досега е периода 1980 – 1990 г.      Вследствие на изобилие на топлинно – задържащите парникови газове в земната атмосфера,глобалното затопляне се превръща в основна причина за промяната на климата по цял свят,както и за изчезването на стотици животински и растителни видове.Средната глобална температура може да се увеличи с 1.4-5.8 градуса до края на 21 век.

     

     

    Парниковия ефект играе важна роля за нормалните температури на Земята, но и той не е полезен ако е в прекалено големи колочества.Парниковия ефект представлява,затопляне което се случва,когато определени газове в атмосферата се задържат.Тези газове са така наречените парникови газове.Когато слънчевата светлина попаде върху повърхноста на Земята,тя се абсорбира и след това се излъчва обратно в атмосферата под формата на топлина,част от тази топлина се задържа от парниковите газове в атмосферата, а останалата част се изпуска в Космоса. За пръв път затоплящото действие на парниковите газове в атмосферата бе открито през 1827 г. От френския учен Жан Батист Фурие, добре познат с приносите си в математиката. Той също така пръв забелязва приликата между принципа на действие на парника и този в атмосферата, откъдето идва и наименованието – Парников ефектСледваща стъпка в тази област прави британският изследовател Джон Тиндел,който около 1860 г измерва количеството на погълната инфрачервена радиация от въглеродния двуокис и водните пари. По-късно през 1896 г. Шведският химик Сванте Арениус изчислява ефекта от увеличаването на коцентрацията на парниковите газове ; той оценява,че удвояването на количеството въглероден двуокис би довело до увеличаване на средната температура на планетата с 5 – 6 градуса,оценка която не е далеч от съвременните схващания.Първият израз на загриженост  за вероятните климатични промени, които могат да настъпят вследствие  увеличаване на парниковите газове , е формулиран през 1957г. От  Роджър Равел и Ханс Сюс от Института по океанография в Калифорния в техния доклад , в който се обръща внимание на това , че допринасяйки за увеличаването на въглеродния двуокис в атмосферата , човечеството се подлага на един мащабен геофизичен експеримент.  Темповете с които нараства използването на органични горива, едновременно с нарастващия интерес към околната среда  извеждат темата за глобалното затопляне  на водещо място и в политическия живот през 80-те години , което води до подписване на Климатичната конвенция през 1992 г .

    Естественият парников ефект е резултат от наличието  на водни пари  и въглероден двуокис  в техните естествени количества. Количеството водна пара зависи главно от температурата  на океаните на Земята,тъй като в по голямата си част водната пара води  началото си от океанската повърхност и количеството й не е свързано пряко с антропогенната дейност. За въглеродния двуокис нещата не седят по същия начин. Неговото количество непрекъснато нараства -  с около 25% до момента – в следствие на техническата революция,човешката индустриалн дейност и изсичането на горите. Като прогноза за бъдещето  с оглед на липсата на всякакви контролиращи фактори скороста на натрупване на въглероден двуокис в атмосферата непрекъснато ще расте , като се очаква през следващите сто години количеството му да се удвои в сравнение с това преди започването на индустриалната революция. Едва ли някой  подлага на съмнение съществуването на естесвения парников ефект, който поддържа на Земята температура 21 градуса , по висока отколкото би била без наличието му.Значителние научни познания са приложеми и при изследването на усиления парников ефект. Явлението парников ефект се наблюдава и в разположените най- близко до Земята планети Марс и Венера. Като се вземат впредвид услобията на тези планети , големината на парникови ефект може да бъде оценена. Барометърът поставен на повърхността на Марс , регистрира атмосферно налягане , по ниско от 1% от това на Земната повърхност.Поради това , че Марс се намира на разстояние от Слънцето с 50% по голямо  от колкото Земята , той получава по малко слънчева енергия.В случай , че Марс няма атмосферна обвивка, която да балансира проникващата от Слънцето енергия , температурата на неговата повърхност би била около -57 ̊C. Действителната му температура е около – 47  ̊С ; тази разлика от температурата е резултат от парниковия ефект , предизвикан от наличието на въглероден двуокис в атмосферата му.  Венера е планета , която може да бъде разпозната в близост до Слънцето при ясни утрини или вечери. По размер тя е почти толкова голяма , колкото и Земята. Барометърът поставен на повърхността на Венера, би имал задача да отмерва налягане , почти сто пъти по голямо от земното. В по голямата си част атмосферата на Венера се състои от въглероден двуокис. Гъсти облаци от едри капки почти чиста сярна киселина покриват планетата , като по този начин не позволяват на слънчевата светлина да достигне повърхноста й . Руски изследователски сонди достигат до нейната повърхност  и описват условия като тези на Земята , само че в много дълбок сумрак – само ½ % от слънчевата светлина , падаща върху облаците , прониква през тях. Фактът , че толкова малко количество слънчева енергия прониква до повърхността й, може да доведе до извода, че нейната температура е по скоро ниска. В действителност е тъкмо обратното – измерванията напревени от руските сонди, показват , че нейната температура е около 525 ̊С. Причината за тази толкова висока темпеература е парниковият ефект. Дебелата  обвивка от въглероден двуокис пропуска съвсем малка част от топлинната радиация навън от атмосферата й. Тази атмосфера играе ролята на толкова ефективна радиационна обвивка, че въпреки малкото количество слънчева енергия, достигаща и загряваща повърхността на Венера, съществуващият парников ефект способства за поддържането на температури от порядъка на 500 ̊С.Изчерпаният парников ефект е това което е станало на Венера ,то може да се обясни като се върнем назад във времето, когато се е образувала атмосферата на Венера. Тя е била формирана от газове, отделени от вътрешността на планетата , при което водните пари ,предизвикващи мощен парников ефект , преобладавали. Парниковият ефект , предизвикан от водните пари , довел до покачване на температурата на повърхността. От своя страна повишената температура стимулирала още повече изпарението на водата от повърността , която се натрупвала в атмосферата под формата на водни пара. В резултат на това парниковият ефект нараствал , температурата по повърхността също. Този процес би могъл да продължи до момент , в който или атмосферата се насити с водни пари , или цялата вода от повърхността се изпари.  Това е приблизителният път , по който се е образувал изчерпаният парников ефект на Венера. И тук възниква въпросът , защо такива процеси не са протекли на Земята – планета с приблизително същите размери като тези на Венера и доколкото е известно , с подобен химичен състав на побърхността си. Причината е в това , че  Венера се намира по близо до Слънцето , отколкото Земята , вследствие на което количеството слънчева енергия , достигаща до Венера , е два пъти по голямо от това , дотигащо до Земята.