Глобални заплахи

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

    По дисциплина:Международна и национална сигурност

    На тема:Глобални Заплахи

    Краят на 20 век и началото на 21 век са белязани с развитие на доверието и сътрудничеството в глобален мащаб. Разширяват се и се задълбочават процесите на европейската и евроатлантическата интеграция. Укрепват мирът и сигурността. Нарастват възможностите за управление на кризи и предотвратяване на конфликти. Това повишава равнището на международната и регионалната сигурност, както и сигурността на отделните държави. Степента на опасност от глобален конфликт е ниска и не създава заплахи за световния мир.

    Сега съществуващите заплахи и рискове в средата за сигурност не са нови. Това, което ги определя като нетрадиционни, обаче, е повишения им интензитет и превръщането им в най-сериозната заплаха за националната и международна сигурност след края на студента война. С други думи, в новата среда сигурността е застрашена от фактори, процеси и тенденции, които по време на студената война не бяха възприемани като сериозни заплахи. Известно е, че периодът на студената война беше по-стабилен и предвидим по отношение на заплахите и държавите прилагаха добре структурирани политики в отговор на тези предизвикателства. В новите условия, обаче, ранното идентифициране на зараждащите се заплахи и изработването на адекватни политики за отговор е много по-труден процес. Тук проблемът не е липсата на ресурси за изработване на политика за сигурност, а по-скоро - превръщането на тези ресурси в адекватни политики и способности в отговор на заплахите и рисковете в новата среда.

    Националните и международни системи за сигурност се оказват неадекватни на съвременните предизвикателства към сигурността. Отделните държави разполагат с институционалните рамки за формулиране на политика за сигурност, създадени през годините на студената война и оперират в международни организации, които с изключението на НАТО не бяха напълно адекватни на предизвикателствата дори и преди края на идеологическото противопоставяне. Сега държавите и международните институции са изправени пред нетрадиционни рискове и заплахи, разполагайки с обичайните инструменти за отговор. Затова ключовият въпрос сега е, как държавите и международните институции да трансформират политиката за сигурност, за да я направят адекватна на новата среда за сигурност. Това разбира се е проблем, който стои и пред България.

    Нетрадиционните заплахи, рискове и тенденции в новата среда за сигурност, включително и българската, могат да бъдат определени с:

             разпространение на оръжия за масово унищожение

             разпространение на асиметрични въоръжени конфликти

             международен тероризъм

             придобиването на оръжия за масово поразяване от държави, които не спазват международното право и общоприети норми

             организирана престъпност

             отслабване на държавността в много райони на света и появата на слаби държави

             придобиване на военни способности, включително и оръжия за масово поразяване от играчи, които не са държави

             деградиране на природните условия

             етнически конфликти и масови миграционни процеси

             увеличаване на непредсказуемостта за възникване на конфликти

    Въпреки високата степен на интеграция между страните в евроатлантическата общност и особено в Европейския съюз, страните все още са изправени пред едни и същи, но различни по своя интезитет заплахи и предизвикателства. Това не може да се промени, независимо от степента на интеграция. Трябва да се отбележи, че до голяма степен настоящото напрежение между някои от държавите в евроатлантическата общност са породени от различните възприятия за това, кои са най-важните заплахи за сигурността и съответно за подходящата политика при тяхното неутрализиране. Така, един от най-важните въпроси пред тази общност е как да се трансформира НАТО така, че тя да отговаря на различните нужди за сигурност на своите членове, породени от различни заплахи към тяхната сигурност.

    Терористичните действия се активираха до степен на терористична война. Борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят. Възникна необходимост от прилагане на комплексен подход за гарантиране на сигурността, който да се основава не само на отбранителните способности, но и на политически, икономически, финансови, информационни и технологични възможности. Само тяхното съчетаване и ефективно използване ще осигури гарантиране на националната сигурност и защита на интереси. Трагедията в руския град Беслан, войната в Ирак временно поставят на заден план, но не отменят въпросите , свързани с рисковете за сигурността на Балканския регион. Дните след кризата изобилстват с намерения и уверения за предприемане на мерки , за подобряване на взаимодействието и т.н. Ако разгърнем вестниците от предишни години –след трагедията с българските части в Камбоджа , нападението над кулите в Ню Йорк , терористичното нападение на чеченци в Москва ще отбележим същото обилие от намерения. Всеки от големите конфликтни райони в света се е формирал исторически по различен начин и да се налагат еднотипни модели на справяне с кризи е недалновидна работа.Едни са историческите корени на конфликтите и съответно на рисковете в постсъветското пространство,други са в Близкия изток, съвсем различни са на Балканите. В анализите на експертите безусловно има консенсус ,че рисковете за сигурността и правовата държава в Югоизточна Европа /ЮИЕ/ са предимно от вътрешен характер и имат дълбоки исторически корени. Това е важно да се подчертае за да се избегне или ограничи възможността за внос на външни модели за справяне с рисковете и заплахите или прибързани политически решения.