География на раждането на поета (Яворов)

  • ГЕОГРАФИЯ НА РАЖДАНЕТО НА ПОЕТА

    (Чирпан – Поморие – „Мисъл”)

     

    Този текст ще върви в следите на познати факти, за да конструира един интересен и очевиден, но неизследван литературноисто­рически сюжет. Знайно е, че годините около границата на ХІХ с ХХ век са драматични за Яворов, що се отнася до неговата „литературна личност” (както би се изразил М. Неделчев). В това време поетът печата по страниците на сп. „Мисъл”, но все още пътят му е извън създаващата се вече орбита на списанието.

    Близо 3 години преди да попадне в нея и в глобалния проект за мо­дернизиране на българската литература Пейо Яворов върви в про­тиворечи­вите следи на естетическия императив, че литературата е длъжна да следва живота. Христоматийна истина е, че така започва неговият творчески път, когато пе­чата във вестник “Глас македонски” и в списание “Общо дело”. Влиза­не­то в кръга на първите българ­ски модернисти е изпитание, за което е необходима инициация, промяна във визията, но и в персона­лия­та. Текстът и по-скоро атрибутивното „Пейо Тотев Крачолов”, завършващо „омайни” неща като „Калиопа” трябва да бъде закрито, забравено, за да може да хармонира на творбите.Смяната на името в истинския смисъл на думата си означава ново раж­дане – името на Яворов е раждане на твореца за една кауза, каквато е бъл­гарският модернизъм.

    Някак неусетно още от 1899 г. талантът и индивидуалният свят на Яворов биват белязани от амбициите на 2 перспективи – идентификаци­он­­ните събития,породени от каузата “Македония”, и личностната мотивация на кау­зата “български модернизъм”. Знаем, че тези перспективи в пътя на тво­ре­ца са в разнобой, известни са недоизказаните или огласени мнения на д-р Кръстев и Пенчо Славейков за политическите интриги в македонстващите организации, в които се забърква Яворов – за адептите на бъл­гарския мо­дернизъм те са губене на време и хабене на таланта. Та­ка или иначе младият Яворов не попада в клопката на “сюблимното безум­ство”, както би се изразил Вазов.

    След приблизително осем годишнини, буквално на границата ХІХ–ХХ век“Мисъл” се превръща в ин­сти­туция, защото освен че е орбита от таланти, още и създава система от идеи за модернизиране на родната литература. Списанието е заредено с енергия да създава новите сюжети в българския литературен процес. Институцията “Мисъл” терминира свои пространства, в които се възпитават мла­ди таланти – не само да обучат перото си в езика на модерната визия, но и да изпробват силата на своята омраза към традицията и Вазов. Яво­ров никога няма да отрече творче­ството и персона­ли­стичната енер­гия на Вазов, заради това и патриархът за­пазва топло отношение към него. „Мисъл”събира и насочва амбициите на уче­ни хора в началото редакцията включ­ва освен немските възпитаници Кръстев и Славейков, както и гра­витира­щия недоучил френски студент Петко То­доров, още и Т. Г. Влайков, също висо­ко­учен човек, попивал 4 години влиянието на московския уни­вер­ситет. На този фон Пейо Тотев Крачолов със своя недо­вършен гимназиален курс трябва наистина да бъде „отвоюван” (както казва Славейков) и приютен. Списание “Мисъл” става кръг, в кой­то започват да цир­ку­лират идеи, свързани с един новоговор, не­познат за българската лите­ратура.