География на полезните изкопаеми в България

  •  

    ГЕОГРАФИЯ НА ПОЛЕЗНИТЕ

    ИЗКОПАЕМИВ БЪЛГАРИЯ

     

     

    I.ЗНАЧЕНИЕ

    Полезните изкопаеми са природни минерални образувания в недрата на земната кора, свързани с нейният строеж и различните видове скали. Те са изчерпаеми и невъзобновими ресурси, които могат ефективно да бъдат използвани в сферата на производството. Качествената им оценка се определя от полезната съставка, която може да се използва при преработка на полезните изкопаеми. Високото съдържание на полезна съставка води до изразходване на по-малко количество за производствена единица обем от продукцията, а по-ниското съдържание изисква флотация (допълнително обогатяване) и оскъпява производството. Изцяло зависещи от разположението и добива на полезни изкопаеми са енергетиката (добив на горива), металургията (добив на руди, кокс, варовици), производството на строителни материали (нерудни полезни изкопаеми). Подобна зависимост изпитват химическата промишленост и някои производители на леката промишленост.

    Класификация:

    -горива и суровини годни за използване;

    -според произхода;

    -според предназначението;

    Горивни полезни изкопаеми - Те са основен източник на енергия с ограничен произход и имат три агрегатни състояния: твърдо - въглища и битоминозни шисти, течно - нефт и газообразно - природен газ.

    Рудни - Добив на метали с магмен и по рядко седиментен произход - това са руди на черни и цветни метали.

    Нерудни - Неметални суровини за химическата промишленост и селското стопанство. Качествените показатели на горивните полезни изкопаеми са степен на въглефикация, калоричност, примеси - пепел, влага и сяра. А на рудните са процент, метално съдържание и примеси. 

     

    II.КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

    Става въз основа не техния произход, стопанско приложение, особенности на разположение и техните качества. Според ролята им за развитието на стопанството, тяхната изученост и качествени параметри се различават в три групи полезни изкопаеми:

    Промишлени запаси на полезни изкопаеми - Знае се точното разположение, количество, свойства, процент на полезно вещество, т.е. всички параметри на находището, а освен това няма никакви технически и икономически пречки за тяхната експлоатация.

    Балансови запаси на полезни изкопаеми - Знае се точното разположение и свойствата им, но с условност останалите параметри, може да има временни технически затруднения за експлоатацията им. Могат да се експлоатират или стоят в резерв поради горните трудности, по-големи разходи, по-висока цена или наличие на по-удобни находища.

    Геоложки запаси на полезни изкопаеми - Известни са само техническите параметри, а експлоатацията им е затруднена в отдалеченост, дълбочина, неблагоприятни хидрогеоложки условия. Според начина на образуване се различават главно магматогенни, седиментни или метаморфни полезни изкопаеми. С магматичен произход обикновенно са рудните полезни изкопаеми, при които се наблюдават два подвида - интрузивни и ефузивни. Със седиментен произход са повечето нерудни полезни изкопаеми. Метаморфен генезис имат полезните изкопаеми от всички видове. Най-разпространената класификация на полезни изкопаеми е според тяхното приложение в отделните стопански отрасли. Първата група са наречени горива, защото дават енергийни източници,  втората са рудни, защото от тях се извличат метали, а третата нерудни. Полезните изкопаеми обединяват разнообразни находища, използвани в химическата промишленост, металургията, стъкларската промишленост и други.

                                

    III.ГОРИВНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

    В структурата на българските горива преобладават въглищата, чието разположение се свързва с котловинни области в Централна и Западна България, Старопланинската верига, а напоследък бяха открити и в Дунавската равнина. По-малки единични запаси, но с по висока калоричност са нефт и земен газ, чиито находища са свързани предимно с Мизийската плоча, а с голяма преспективност се очакват новите сондажи в черноморския шелф.

    Въглища - Общите им балансови запаси надхвърлят 6 милиарда тона, между които най-голям дял имат нискокачествените лигнитни въглища. Те заемат 92,6 %, следват ги кафявите въглища 6,7 %, черните 0,5 % и антрацитните 0,2 %, които имат по малко от 1 %. Според произхода на дървестната маса от която са се образували те биват автохтонни и алохтонни. Първите са образувани от растителна маса, която се е образувала в мястото на находището, а при вторите е била пренесена от по-далечни разстояния. Такова е находището на черни въглища при село Гурково (Белоградчишко),  докато кафяви въглища на Бургаския басейн имат смесен автохтонно-алохтонен произход, всички останали находища са от първия тип.

    Лигнитни - Имат калоричност от 1200-2200 калории, като образуването им е станало в периферията на плитки водни басейни през Палеогена и Неогена. Посочената ниска калоричност се преодолява чрез брикетиране, с което тя се увеличава два пъти, извършва се единствено в брикетната фабрика при Гълъбово. Други техни неблагоприятни параметри са високото съдържание на влага 50 % и пепел 30 %, което изисква използващите ги ТЕЦ  да се строят близо до находищата, за да се намалят транспортните разходи. Благоприятно обстоятелство е, че 2/3 от лигнитните въглища (“Марица-Изток”, село Станянци) са близо до повърхността, което позволява да се добиват по евтин открит способ. “Марица-Изток” се намира в източната част на Старозагорското поле, между Раднево и Гълъбово. Има площ 100 квадратни километра, като са оформени 3 пласта с дебелина до 18 метра, калоричността на въглищата е 1500 калории и е близка до минималната, което изисква да се брикетират или изгарят в пещите на ТЕЦ. Плиткото им разположение и дебелината на пластовете създава условия за открита експлатация. Общите запаси са 2,8 милиарда тона. “Марица-Запад” започва от Димитровград и на север допира до река Меричлери, общата площ е близо 70 квадратни километра, а запасите са 170 милиона тона. Калоричността е по-висока 1500-2200 калории, но независимо от това те също се изгарят в двете ТЕЦ в Димитровград. Оформени са повече от 5 пласта, но с по-малка дебелина от 3 метра, която в съчетание с по-голямата дълбочина на залягане изисква галерийното им разработване. Софийският басейн се образува по периферията на Софийското поле, когато то е било заето от голямо пресноводно езеро. Общите запаси са над 800 милиона тона с калоричност до 2000 калории. Пластовете са 4 някои от които достигат до 40 метра. По крупни находища са Станянци в северозападната част на полето, Алдомировци на югозапад от Сливница, Галша на север от София и Чукурово в юзгозападна посока. Най-висока е калоричността на Чукурово, но всички находища имат над 1500 калории. Ломският басейн е близо 300 милиона тона и Елховският близо 600 милиона тона. Те се отнасят към геоложките запаси, поради лежащите върху тях оводнени пластове. С по-малки запаси са лигнитните басейни в Канина (Неврокопско), село Огняново, при село Бистрица.

    Кафяви въглища - Запасите ни в страната надхвърлят 300 милиона тона, а калоричността им е над два пъти по-висока в сравнение с лигнитните между 3000-5000 калории. Образувани са при Олигоцена, предимно в езерно-блатни условия. Най-голямото находище е при Бобовдол със запаси 162 милиона тона. Част от въглищата са използвани в едноименната ТЕЦ, а близо половината се изнасят в Югозападна България и по-малко в други райони. Пернишкият басейн има около 37 милиона тона запаси. Представени от 4 пласта, които на юг от града се обединяват в един пласт с дебелина 15-30 метра. Това позволява да има галерийна и открита разработка. Тъй като това е първият разработван в България басейн (1891) запасите са намалели. Бургаският басейн се намира на север от града при село Рудник. Въглищата са плътни, високо битоминозни, разпростират се в шест пласта. Запасите са 54 милиона тона, а приложението им е в местната ТЕЦ в югоизточния район. Пиринският басейн има най-малко запаси от 23 милиона тона, но за сметка на това са най-калорични. Добивът се утежнява от голямата дълбочина на въглищните пластове от 800-900 метра.

    Черни въглища - Образували са се се през Мезозоя при преобладаващи морски условия. По-голямата им възраст обуславя калоричност от 5000-6000 калории. Влагата е ниска под 6 %, а пепелта е 30 %. БАЛКАНБАС е основно находище със запаси от 9 милиона тона. Има от 3 до 8 сравнително неравномерни по дебелина от 40 сантиметра до 3 метра пластове. Това оскъпява много добива, поради прекопаване на ненужна скална маса. Включва обширна територия между град Плачковци и Сливен в Елено-Твърдишкия дял на Стара планина. Най-големи рудници са Боровдол и Киткинград. Но всички въглища се обогатяват в Твърдица. Висококачествените се използват за коксуване в Кремиковци, а нискокачествените се изгарят в ТЕЦ в град Сливен. Добруджанския басейн е с геоложки запаси от 1,2 милиарда тона, но са на дълбочина 1300-1900 метра, а освен това над въглищата има оводнени земни пластове. Намира се на север от град Балчик между село Гурково и Вранино.