Генеалогична класификация на езиците (езикова генеалогия)

  • Генеалогична класификация на езиците

    (езикова Генеалогия)

     

    Генеалогичната класификация (родословната делитба) представлява разпределение на езиците в езикови семейства, групи/клонове и (евентуално) подгрупи въз основа на родствени­те им отношения, на обшия им произход.

    Родството на езици като българския, сърбохърватския и руския или като френския, италианския и испанския е очевидно и за неспециалиста. Но родството на езици, които нямат на пръв поглед нищо общо помежду си, като българския и арменския или френския и гръцкия, може да се докаже по неоспорим начин само с помощта на сравнително-историческия (компаративния) метод, който представлява система от изсле­дователски похвати. Сигурен показател за наличието на родство между два или повече езици е установяването на достатъчен брой съответствия (закономерни съотношения на звукове, форми, думи, модели на построяване) между тях. Сравняват се думи (заемките се изключват!), цели категории думи (названия за родство, наименования на части на тялото, на животни и растения, местоимения, числителни), морфологични елементи (падежни и глаголни флексии) при строго съобразяване с фонетичните зако­ни, характерни за съответните езици.

    Под езиково семейство (рус. семья язиков, фр. famille de langues, нем. Sprachfamilie, англ. family of languages) се разбира съвкупност от езици (живи и мъртви), произлезли от един и същ праезик, който се е говорел на определена територия.

    Така че две първостепенни понятия от сферата на генеалогичната класификация на езиците са 'праезик' и 'прародина'.

    Праезик (фр. protolangue, langue mere, idiome primitif. langue commune; нем. Ursprache; англ. parent language, protolanguage) е (обикновено хипотетичният) източник на езици, които днес отнасяме към определена група или семейство. Целе­съобразно е да си представяме праезика не като нещо монолитно, а като съвкупност от диалекти . В повечето случаи езикът-източник не ни е пряко известен; щастливо изключение прави групата на романските езици, чиято основа е ясна - народно-латинският. Иначе използваме условни обозначения: праславянски, прагермански, индоевропейски праезик, прасемитски, протобанту и т. н.

    Прародина (фр. habitat primitif; нем. Urheimat; англ. original home, homeland) e територията, на която се е говорел съответният праезик. И тук романската група се оказва привиле­гирована - нейната прародина е безспорна (днешният Рим и неговите околности). За прародината на редица езикови групи или семейства съществуват различни хипотези. Например индоевропейската прародина е била локализирана отначало в Азия, сетне в различни части на Европа, а напоследък някои учени я пренасят в област южно от Кавказ. За прародина на угрофинските езици се приемат областите около Урал (в Източна Европа - районът на р. Кама и средното течение на Волга; в Западен Сибир; на границата между Европа и Азия; и др.). В някои публикации за прародина на банту се сочи южната част на на р. Конго.

    Поради различната степен на проучване на езиците, поради извънредно сложната езикова картина на много места по света (особено в Африка и Америка), както и поради оскъдните сведения за редица отмрели езици лингвистите са затруднени в определянето на точния брой и на езиковите семейства. Приема се, че те възлизат на няколко (много?) десетки. Ето някои от тях: индоевропейско езиково семейство; семейство на семито-хамитските езици; семейство на кавказките езици; семейство на угро-финските езици; семейство на тюркските езици; семейство на китайско-тибетските езици; семейство на дравидските езици; семейство на малайско-полинезийските езици и т. н.