Фьодор Достоевски - творчество. 'Престъплние и накзание'

  •  

    Фьодор Достоевски - Творчество. „Престъплние и накзание“

     

     

    Достоевски е руски писател, който за пръв път в световната литература изследва болезнените прояви в човешката душа и поставя началото на ново явление. Интересът и съчувствието към страдащите са същността на светогледа му.  Творбите му са философско-психологически, свързани с вътрешната борба на човека. Книгите му трябва най-вече да се разбират. Читателят изживява всяко едно вътрешно потрепване на душата на главния герой. „Достоевски е по-близо до нас. Той живя сред нас, в нашия печален, студен град; той не се плаши от сложността на съвременния живот и неговите неразрешими задачи, не бяга от нашите мъки, от заразите на века.“ 1

    Безрадостната семейна среда се отразява потискащо върху младия писател. Тя развива у него самовглъбеност и мрачни чувства, изостря интереса му към тъжното в живота. Още в детството си той навлиза във вселената на страданието, като то е главният и може би единствен закон на битието на цялото човечество за него.

    Още с първия си роман — „Бедни хора" (1845 г.) -  предизвиква възхищението на руската литературна критика в лицето на Белински и Некрасов. По същото време Достоевски се запознава с революционера Петрашевски и започва да посещава тайните събрания на кръжока му. Увлича го и идеята за сваляне на тираничната царска власт и освобождаване на селяните от крепостничеството. Достоевски става един от най-пламенните оратори на тайното общество. Така на 19 ноември 1849 г. 22-ма петрашевци са арестувани и осъдени на смърт от Николай I, между които и Достоевски. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на  ешафода. Преживяването е най-страшното в живота на 27-годишния тогава писател. Нанесен е тежък удар на психиката и здравето му. От този момент зачестяват епилептичните му припадъци. Той е пратен в каторга, но това  не сломява духа му, напротив - преобразява го. Той преосмисля политическите си възгледи и избира друг път — на религиозното самоосъзнаване.

    На 23 януари 1854 г. веригите на Достоевски са свалени, но това все още не значи, че е свободен. Разрешава му се да живее в Твер под надзор. Едва през 1859 г. благодарение на намесата на влиятелни приятели се завръща в Петербург и започва нов живот. Заедно с брат си Михаил издава списание  „Время", което става орган на новото руско литературно течение почвеничество. За двете години съществуване на списанието негови сътрудници са А. Островски, Некрасов, Шчедрин и др. Тук за пръв път Достоевски печата откъси от романите си „Унижените и оскърбените" и „Записки от мъртвия дом". След като „Время" е спряно от правителството, братя Достоевски продължават да го издават, но с ново име — „Епоха".

    Далеч от Русия Достоевски написва един от най-хубавите си романи — „Идиот". На няколко пъти проиграва на рулетка всичко, което притежава и поставя семейството си пред тежки изпитания. През 1868 г. в Женева умира първото дете на писателя. Тази смърт го поразява и задълбочава култа му към страданието и детето страдалец.

    В последните години от живота си Достоевски твори в Русия. През 1872 г. се появява романът му „Бесове", а през 1880 г. и най-голямото му произведение от това време — „Братя Карамазови". На следващата,1881 г., Достоевски умира в разцвета на творческите си сили на 60-годишна възраст.

    Творчеството му може да бъде разделено на два периода. Първият включва времето от 1845 до 1849 г., когато е изпратен в  каторгата. Най-известните му творби от това време са повестите „Бедни хора" (1846), „Двойник" (1846), „Хазайка" (1847), „Ползунков" (1848), „Неточка Незванова" (1849) и сантименталният роман „Бели нощи" (1848). Основен тип герой в тях е „малкият човек", а основни проблеми — двойничеството и противоречието между мечта и действителност.

    Голямата си популярност и световна слава Достоевски дължи на романите от втория си творчески период. Това са „Престъпление и наказание" (1865—1866), „Бесове" (1872), „Идиот" (1867-1869), „Братя Карамазови" (1879—1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл те и до днес са ненадминати.

     

    „Престъпление и наказание“ е един от най-известните романи на Достоевски, който му носи световна слава. И до днес, този психологически роман се чете и е пример за всички поколения. В „Престъпление и наказание" ясно се очертават два основни момента. Първият разкрива конкретните обстоятелства на извършването на престъплението, а вторият   изследва психологията на престъпника философ и страданията на разкъсаната човешка душа като най-страшно наказание за пролятата невинна кръв.

    Още с първото изречение на I глава Достоевски конкретизира — „началото на юли, необичайно горещо време". Писателят насочва вниманието и към страшните горещини не просто за да пресъздаде картината на летния град, а за да внуши, че това всъщност е  атмосферата на престъплението — потискаща, мъчителна, настройваща човека отрицателно към всичко наоколо. Такова е времето, в което се заражда и назрява престъпният замисъл на главния герой Разколников. Действието се развива в Петербург. Авторът рисува този градски пейзаж съвсем повърхностно, като се стреми не да опише цялата картина подробно, а да предаде настронието и. По този начин у читателя възникава поразителната и реална картина на големия град, който се чувства зад всяка сцена на романа. Действието в романа се развива много бързо – има единство на времето, то е динамично.  Романът не е  плавен – всичко става почти мигновенно, стреми се страстно и неудържимо към една цел, към края.

    Като сянка в неприветливия град още на първа страница изниква бившият студент Разколников — младеж с привлекателна външност, „с прекрасни тъмни очи, тъмнорус, ръст над средния, тънък и строен", но веднага създаващ впечатление на омерзен от живота човек, с разстроени нерви, излъчващ някаква колебливост и нерешителност. Той страни от хората, обича самотата – презира действителността. Той е  мечтател, в него няма нищо практично. Притискан от постоянна бедност, той обитава малка приземна стая и всеки път, когато излиза, старателно избягва срещата с хазяйката си заради неплатени наеми. Измъчван от двудневен глад, той почти престава да забелязва света и разговаря сам със себе си.

    Достоев­ски въздейства върху читателя и чрез подбора на имената на главните герои. Наприемер името на Разколников не е избрано случайно. „Разкол" означава старообредство, староверие и се свързва с руско религиозно движение от XVII в., завършило с поправки на старите църковни книги и обреди, но довело до раздвоение на руския народ. Достоевски е отрицателно настроен към разколничеството. Също така тази дума може да се използва в съвременните езици като нарицателно за ерес, секта или нещо отхвърлено, недопустимо.  В името на своя герой писателят влага двоен смисъл: от една страна го свързва с раздвоението, а от друга — с религиозния фанатизъм на разколниците.

    Всеки път, за да излезе на улицата, Разколников изкачва няколко стъпала. Движението нагоре и надолу по стълбата присъства на много места в романа със символичен смисъл на възход и падение. Разколников го повтаря като психически ритуал — всяко стъпало е част от приближаваното или отдалечаването от доброто и злото. Всеки външен контакт е свързан с движение нагоре по стълбата, а пътят надолу, към мрачната квартира, всъщност е свързан с пътя  към дъното и нравственото падение. Тази квартира  е светът, от който Разколников иска да се откъсне, поради което се решава да наруши една от най-строго почитаните божи заповеди: „Не убивай". Така още в началото си проличава една от основните идеи на романа; основната ос, върху която е изграден. Това е  всекидневната борба между доброто и злото. Тази борба води всеки един от нас в душата си.

    Обектът на престъплението е подсказан на Достоевски от действителността. Руските вестници от 1865 г. са изпълнени с обяви за даване на пари в заем срещу лихва. Самият Достоевски често решава финансовите си затруднения, като взема пари от лихвари. Отвращението на Разколников към старата лихварка, която той по-късно ще убие, е добре познато в личния живот на автора.