Фонетични, граматични и лексикални варианти на диалектни форми

  • За да пресъздаде действителността, Хайтов сякаш си е поставил за цел да адаптиракъм текстовете си целия набор от колоритната лексика на родопския говор.Някои от диалектните думи е невъзможно да бъдат разбрани без да се провери значението им, а други не успяваме да открием дори и в речник, затова остават непонятни.Лексикалните варианти, които откриваме са: зайде, което означава залезе; ноги – крака; азмак е вариант на тресавище; ударихме със значение на побягнахме; не рачил – не се съгласил; курдисахме – нагласихме;табиетлии – с характер; тътралка като вариант на уста; оки, което е стара мярка за тежина; бахча означава зеленчукова градина; драговали –обичали; изник е изгрев, а заник – залез; бастисат е вариант на книжовното нападнат; ровнал е вариант на заровил; смислювал – мислил; дечинките – дечицата; подзим е употребено вместо през зимата; кай означава каза; троица е вместо трима; мартинката – стара бойна пушка; издебело е със значение на дълбоко; текнало му – дошло му на ум; одеве – преди малко; артисва – остава; въвонял означава вмирисал; въз е със значение над; нямаше мегдан – нямаше да се случи; заднем – назад и пр. Лексикални варианти като куртулисване, тулима остават неразбрани.

    Художественият стил на Хайтов предопределя и изобилието от диалектизми в неговите „Диви разкази”. Той напълно оправдава този свой похват, като твърди, че „диалектите са богатството на един език и не трябва да се ограничават или потискат”. Неговата дъщеря Елена Хайтова оценява творчеството на баща си така: „ Неговата магия беше Хайтовият език - непосредственият негов сочен език, изпълнен с народни думи. Той казваше - ако писателят избягва диалектните думи, естествената реч - няма пиперец, няма го вкуса на манджата. Тази естественост е в основата на неговата магия.”

    Според  литературната критика прекомерната употреба на диалектизми е недостатък на авторовия език и значително намалява силата на художественото въздействие.

    Особено многобройни са диалектните думи и форми в творчеството на Тодор Влайков, Михалаки Георгиев. За тези автори, особено за Тодор Влайков, може дори да се каже, че пишат направо на диалект и че създават донякъде регионална литература. Влайков пише на родния си пирдопски диалект, a Михалаки Георгиев — на видинския диалект. Употребата на диалектизми у тая група писатели се обуславя от художествения им метод, от стремежа им правилно да изобразят живота на народа в селото и малкия провинциален град. За тази цел те употребяват диалектни думи и форми не само в речта на героите, но и в собствената си реч.

    Употребата на многобройни диалектизми в творчеството на  Тодор Влайков преди всичко се обяснява с желанието му да изобрази действителността правдиво и точно, като за тази цел използува и езика. „Аз преднамерено разказвам случките - пише сам той - така, както би ги разказала майка ми: същите думи, същите почти изрази, както си ги припомням аз от нашите беседи.” Освен това Влайков и теоретически оправдава многото диалектни думи и форми в своето творчество, като смята, че по този път обогатява литературния език: „Не само чист, без чуждици трябва да бъде езикът на българския писател. Тойтрябва да бъде и народен, в смисъл да има в него възможно повече думи и изрази, вземани от живия народен език. Трябва книжовният ни език все по-много да се обогатява и опреснява. A обогатяването и опресняването му ще става, като все повече и повече се вливат в него думи и изрази, почерпени из езика на народа. Това най-успешно може да върши, a поради туй най-много е и длъжен да го върши българският писател... Творец на литературни ценности — той е творец и на езика. Като възсъздава в художествени произведения живота на народа във всички негови слоеве, той трябва да възсъздава и езика на народа, като по такъв начин принася в езика все по-нови народностни елементи” .