Фонетични, граматични и лексикални варианти на диалектни форми

  •  

     

    К У Р С О В А    Р А Б О Т А

     

    по Проблеми на интерференциите в езиковото обучение

     

     

    на тема:„Фонетични, граматични и лексикални варианти при адаптиране

    на диалектни текстове към  книжовната  норма  в  съвременния        

    български език”

     

     

     

    Понятията книжовенезик и диалект най-често се противопоставят. От лингвистична гледна точка между тях няма разлика – и единият, и другият представляват система  от езикови знаци, с които си служат  носителите на определена общност в комуникациите помежду им. Разликата при тях е във функциите, които изпълняват и в обществения им статус. Така например диалектът се реализира предимно като говор и с него си служат говорещите на определена територия. Книжовният език служи като средство за разбиране на цялото общество, във всички области на живота. С него се свързват чувствата за национална и културна принадлежност. Един диалект (или група диалекти) може да се издигне до ранга на книжовен език с процес, който е известен като нормиране. Нормирането протича при определени обществено-политически условия с важна роля на конкретни личности – грамотни представители на интелигенцията, с принос за културния облик на общността в областта на образованието, културата, обществения живот.

    Опитите за внасяне на диалектизми в нашия книжовен език са сравнително малко. Същото е и в художествената литература. Най-големите майстори на българското художествено творчество, колкото и на теория да се отнасят с почит и обич към диалектните думи, много внимателно внасят диалектни елементи в своите творби. Те се стремят да пишат на разбран и общодостъпен език, като спазват особеностите на книжовната норма в съвременния български език.

    Примери за приобщаване към нормите на книжовния език и за отказване от особеностите на родния диалект намираме в творчеството на редица наши поети и писатели. Многократно авторите редактират своите произведения като заменят диалектни думи и форми, характерни за родния им говор, с книжовни съответствия. Особен интерес представляват фонетичните, граматични и лексикални варианти при адаптиране на диалектни текстове към книжовната норма в съвременния български език.

    Известно е, че Христо Ботев внимателно преработва своите стихотворения, като при всяко ново издание внася в тях редица поправки.Той работи главно през 70-те години на XIX век, когато българският книжовен език още не е бил напълно установен. В началотоБотев пише, силно повлиян от родния си калоферски диалект, който принадлежи към така наречения централен балкански говор.Това е основната причина, предопределяща характерните особености на диалектизмите, които срещаме в отделните стихове. Така ние най-често се натъкваме на редуцирани гласни (а, е, о в неударено положение преминават в ъ, и, у), преглас на гласна аслед мека съгласна или ж, ч, ш в е (полени, чекаме), меки съгласни, твърди глаголни окончания, косвена падежна форма и пр. В непреработените си произведения Ботев употребява форми като идимвм. отидем, гуритевм. горите, нашити вм. нашите, разкриймвм. разкрием, боляствм. болест и пр.