Фолклорни мотиви в разказа „Спасова могила” от Елин Пелин

  • Курсова работа по предмета:

     

    Исторически парадигми и версии на литературни истории

     

     

    Курсова работа на тема:

     

    Фолклорни мотиви в разказа „Спасова могила” от Елин Пелин

     

     

    Елин Пелин

     

    1. Литератулният контекст на Елин-Пелиновото творчество

     

    Иван Вазов 1850-1921 г.

    Пенчо Славийков 1866-1921 г.

    Пейо Яворов 1878-1914 г.

    Алеко Константинов 1863-1897 г.

    Елин Пелин 1877 - 1949 г.

    Димчо Дебелянод 1887-1916 г.

     

          Елин Пелин дебютира през 90-те години на XIXвек, когато все още е господстващ Вазовият национално-идеологически модел, но се налага и модернистичната естетика. Това е време, когато крахът на надеждите за постигане на националните идеали е вече факт. Друг факт е навлизането на нова номенклатура от ценности в междуличностните отношения. Светът на патриархалната идилия упорито се руши.

         Един от основните проблеми, които поставят Елин Пелиновите разказиe сблъсъкът между селският човек, носител на традиционния етос с агресията на държавата и властта. Става дума за един наболял проблем, който Вазов по друг начин емблематизира в разказа „Дядо Йоцо гледа”. Един от основните акценте в Елин Пелиновите разкази е върху задълбочаващото се драматично отчуждение между човека и държавата, между патриархалната идилия и законите на новото време. Показателен в това отношение е разказът „Андрешко”. Сюжетният сблък между съдия изпълнителя и Андрешко е по същество сблъсък между обикновения човек и човека облечен с институционална власт. Проследявайки диалога между двамата персонажи, можем да видим в снет вид етапите на крайното отчуждение между човека и социалните институции. Представата за държавата мащеха се разгръща още в разказите „Пристъпление” и „Закъснялата нива”.

            Цялото творчество на Елин Пелин се крепи върху фундаменталната етическа идия за близоста между хората. Идея, която непрекъснато се оказва уязвена , подлагана под ударите на новото време.

          Процесите на трансформация на ценностната система довеждат до там, че героите на Елин Пилин все по-трагически изживяват безперспективността на битието. Така Гаврил от „Летен ден” е принуден да изрече примиренчески нихилистичната реплика, която постепено прераства във философия: „ и да работиш и да не работиш все тая”. Боне Крайненеца от „На браздата” е принуден трагически да се самозалъгва, разговаряйки с Белчо и Сивушка: „И днес да работим утре ще почивате”. Неговатавяра обаче в това утре е тотално изчезнала. Бъдещето престава да бъде за Боне реален времеви координат. Своеобразни двойки образуват Елин-Пелиновият разказ „На браздата” и Яворовото стихотворение „На нивата”, „По жътва” и градушка”.С изострен скептицизъм мислят и героите от „Престъпление”: „..ние сме хванати в серкмето и колкото повече шаваме, толкова повече се заплитаме...”. Лудата от едноимения разказ дръзва дори да богохулства – нещо непривично за патриархалния религиозен човек: „Няма правда...Няма бог!”.

             Нравствената поквара, огрубяването на човешките сетива, вулгарността на социалната конюнктура стига до там, че син ще посегне на баща си от разказа „Син”, а любовта се продава за една овощна градина в разказа „Кал”. Социалната безперспективност, липсата на стожери, рухналата вяра се оказва най-болезнено изживяната драма от  героите на Елин Пелин.

           Сюжетът на повестта „Гераците” се гради върху процесите, които се извършват в границите на един род. Повестта представя трагическия проблем за прекъснатите родови връзки, за изкореняването и деградацията на традиционната етика. Разтърсващ в това отношение е изводът на стария Герак „ любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя”.Повестта проблематизира отприщилите се егоцентрични стихии, развихрилите се човешки страсти, които постепенно се превръщат в център на човешкия живот. В този смисъл „Гераците” е драматичен разказ за изначалния стремеж на човека към хармония и невъзможността винаги да я има, откъдето и екзистенциалния трагизъм. Ако домът през възраждането е колкото битово-социална категория, толкова и място на единението, сплотеността, семейната съборност и християнския етос, домът на гераците се превръща в място на злобата, грубостта и отчуждението.

     

      2.                 Фолклорни мотивив разка „Спасова могила”

     

    „Спасова могила” е метафора за силата на вярата като алтернатива на непомерното човешко страдание. За повесвованието не е важно дали могилата действително води до физическо избавление. За смислите на повесвованието е важно, че човешката вяра съществува, че тя е сила която повежда човека към реалната и метафизична Спасова могила, че човек не губи упование в спасителните сили на Бога.

            За разлика от героя на Йовков, който е екзалтиран във вярата човек, героят на Елин Пелин е недоверчивият богомолец, вярващият скеприк, съмняващият се homo-religiosus.

    В художествения свят на автора някои образи функционират многозначно: и като универсални символи, и като метафори, и като конкретни реалии в текста.Подобно наслояване има и в образа на Спасова могила. Заглавието насочва вниманиено към сърцевинното място, което този образ заема в творбата. Името „Спасова” е свързано с точно определен момент от народния календар седмият от Великите четвъртъци, който се свързва с възнесението на Христос – Спасителя. На този ден се извършват различни обреди и религиозни действия, които имат за цел измолването на милост и живот както за хората, така и за природата: срещу Спасовден хората ходят на Росен с надежда да намерят изцеление, на същия ден се извършва ритуалът Пеперуда, Черкуване с надежда за дъжд. Той е във времевия отрязък, когато душите на мъртвите са „пуснати” /от първия Велики четвъртък до Спасовден/.