Фолклор от моя роден край - село Долен

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    ПоБългарски фолклорНа тема

    Фолклор от моя роден край-

    Село Долен

     

     

      Село долен е разположено в югозападната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 километра от гр. Гоце Делчев и на около 250 км южно от София. Намира се на 1020 м надморска височина. Създадено от заселници, спасяващи се от насилствено помохамеданчване през ХVI в., то се споменава в турските регистри още в 1671 г. Възрожденският архитектурен разцвет, съхранен и до днес, чрез 70-те къщи паметници на културата, го прави през 1977 г. “Културен исторически резерват “Долен”.

      Разхождайки се по тесните улички на село Долен, човек забравя, че живее в XXI век. Изгубеното сред дебрите на Западните Родопи селце като по чудо е съхранило почти непроменен облика си отпреди повече от 200 години. Изградени изцяло от камък и дърво, старинните му къщи с килнати тиклени покриви нашепват спомена за отдавна отминали времена. За да си представите Долен, опитайте първо с Ковачевица и Лещен. После затворете очи и си представете как изведнъж ви обзема невероятна тишина. Чувате само ромона на река, нежната песен на птиците и тихото жужене на мушици.

    През 1460 г. след падането на България под османско владичество, няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата и непроходима част на планината, където полагат основите на Долен. Местното население се препитавало с животновъдство и търговия. През зимата жените от селото тъчали дебели родопски халища, изпъстрени с мотиви, взаимствани от заобикалящата ги природа, а напролет мъжете обикаляли из цялата турска империя и ги продавали. В Долен имало и примитивни фабрики за тъкане на гайтани, които също били много търсени на пазара. Така постепенно селото се замогнало и хората започнали да изграждат красиви къщи от камък и дърво, които и днес впечатляват с хармоничните си пропорции. Селото е процъфтявало преди 150 години като търговски и занаятчийски център. И сега тук -таме си личат дюкянчетата и кафенетата.

    Предполага се, че до края на турското владичество Долен е бил в пълния си разкош като едно от най-развитите села от градски тип. В домовете имало вътрешни тоалетни и бани. Изградена е била и канализация, изкопана под калдъръма. Там се е стичала водата от баните, разположени дори и по вторите етажи.

    Основните забележителности са старата църква "Св. Николай Чудотворец“, построена през 1837 г. в комплекс с килийно училище. Тя се слави с уникалната си дърворезба от самоуки майстори. Нейната архитектура е изящна и неповторима. Историята й ни разказва за дългите години на нейното съществуване, през които тя не се променила ни най-малко. Казват, че ако преспиш в двора й и вярата ти е достатъчно силна, можеш да се излекуваш от всяка болест.
    Най-интересни като възрожденски типични улични ансамбли са кръстовищата “Кавалите”, “Николовската чешма” и чаршийската уличка. Селото е известно в миналото с добре развитото си златарство и кираджийство. Население 477ж.

    Творби от моя роден край:

    1.Легенда за името на село Долен-

    Едно време когато дошла Турция,наше село било на маалички,отсреща така,едно-друго на маалички е било.Сега като дошъл турчина взел да ги потурчва.Кой са потурчили,кой не са.Кой не са е потурчил,се криел по блатата,изпотурчил ги тия маалички и продължили да турчат нататък селата.

      Добре,ама турчин дошъл след две-три години със заповед от турския цар да ги турчат вече,да ги колят… И тогава се заселило наше село в дерето долу,в дола.

    Застроило се къщички така,малко къщички.И от ден на ден става вече село големо и си носи името Долен- от дол Долен.

    2.Обичаи за лечение на болести-

    В Родопския край съществуват интересни вярвания и поверия,свързани с болестите.Считайки заразните заболявания за резултат от действие на свръхестествени сили,населението пристъпва често към изпълнението на определени обредни бедствия:хващане на нов огън,провиране през корен на вековни дървета,месени на пити който намазват с мед и т.н..Особено често прилагана практика в цялата област е билколечението.

      Разпространено е схващането,че “за всяка болькя има и билькя”.Тук смятат,че най-лековити са билките и коренчетата,брани или копани преди изгрев слънце срещу Гергьовден или Еньовден.Някои билки се берат и през други месеци на годината,но има едно задължително условие,свързано с лековитостта им,да се берат преди изгрев слънце.

      Ето няколко начина за лечение на болестите:

    -Шарка-До 40-те година на XX век едно от най-разпространените заболявания сред децата е шарката-наричана при нас “сипка”.Когато някой се разболее от сипка,не го пускат да излиза на студено,дават му по-лека храна,в къщата където живее не се правят пържени ястия,на една салфетка се намазва мед и се закачва на входната врата,за да може Баба Шарка да е “блага и медена” и т.н.

    -Ечемик-На по-слабичките жени и деца често излизат “чеминик” го наричаме ние.Минава се през болното око три пъти със златна халка на човек който е най-малък от семейството и се казва “Днес да те видя,утре да те не видя”.

    -Жълтеница-При нас се нарича “жълтушка”.

    При появата на това заболяване опитни баби баят и режат с бръснач под езика,на ушите и между веждите,за да изтече лошата кръв и с нея да си иде и жълтеницата.А също така на ръката на болния се връзва усукан жълт и червен конец.Това се прави,за да избяга “жълтата жълтушка”,а болният да остане пак червен,какъвто е бил,преди да се разболее.

    -Уроки-Най-запазеното е баенето срещу уроки.

    Наред с произнасянето на неразбираеми заклинания баячката прави следното:взима нова паница,сипва в нея неначената вода.С помощта на маша се “улавя жив въглен от огнището”,с него се прави три пъти обикаляне на паницата с водата,а на третия път се пуска въглена във водата.Процедурата се повтаря три пъти.При първото гасене се взимат-7 въглена,при второто-5 въглена, при третото-3.Ако въглените потънат във водата,казват,че болният е урочасан.С тази вода се измива лицето и ръцете му,а останалата изливат върху някой храст.

    -За премахване на брадавици- Известни са няколко вида терапия:мажат ги със сок от сурови картофи,мажат ги с дъждовна вода от един голям камък който си има няколко ложи,в които се събира тази вода,връзват ги със здрав копринен конец и т.н..

       Някои народни лекарствени средства,прилагани от старите народни лечители,след съответно експериментално и клинично изпробване са внедрени в съвременната българска фармацевтична промишленост,какъвто е случаят с т.нар. благ мехлем и капките за нос с основна съставка кромид и лук и др..

    3.Обичаи за Великден-

      Един от най-големите пролетни празници ,тачен и празнуван тържествено е Великден.Без постоянна дата той е винаги в неделя,една седмица преди Връбница.Наред с религиозните практики Великден е свързан с редица чисто народни обичаи и обреди.Основни компоненти,включени в тази обредност,са:боядисването на яйца,приготвяне на великденски колаци,ходене на поклон.

    Обредният комплекс,свързан с боядисването на яйцата,е разгърнат.Количеството на яйцата,приготвени за боядисване,е в пряка зависимост от броя на членовете на семейството,като се взема предвид,че трябва да има достатъчно за раздаване на роднини,гости и т.н..

    Яйцата се боядисват в т.нар.”велик” или “червен” четвъртък.Първото боядисано червено яйце се слага на иконата на Св.Богородица и се пази там до следващия Великден.Великденските колаци остават на масата,покрити с бял месал с бродерия,а върху месала слагат и червени яйца.На самият празник,когато дойдат гостите,най-възрастния мъж разчупва погачата и се разделя на всички присъствуващи.Трохичките от обредния хляб и черупките от яйцата се завиват в месала и ги запазват до втория четвъртък(след Великден),когато се занасят на нивата и лозето,за да раждат повече.На Великден всеки отива при кръстника си.Младоженците носят на кумовете си дар,погача,баница,яйца и ракия.