Финансови деривати

  •  

    Финансови деривати-основите се срещат през 1900 г.от Луй Башълие.Той разглежда

    ръзката между спекулациите и оценката на опции.Следващите 10-летия се разработва

    теоритичната основа на дериватите.Основна предпоставка за развитието им са обектив-

    ните процеси,свързани с развитието на срочни сделки на фондовите борси.Пазарите за

    деривати се развиват основно в страните с развита фондова търговия.Съвременната те-

    ория за финансовите деривати се развива през 60-70 год.на миналия век.Тогава лихвени те % са относително стабилни,а пазарът на акции се характеризира с постоянен ръст,но на лице е ниска волатилност/изменения в цените на акциите/.Когато има ниска волатил- ност,няма големи амплитуди.В началото на 70-те год.лихвените % са значително нараст нали,пазара на акции бележи спад.На лице е обективна необходимост да се търсят нови инструменти,деривати.Появява се нужда от систематично управление на риска/предпо- ставка за развитие на пазара на деривати/.Чрез деривативната теория се създават пред- поставки за разпределение на съществуващия риск.

    Освен основните фин.инструменти търгувани на капиталовите пазари,каквито са акции

    те и облигациите,в борсовата теория се въвеждат и мнжество други фин.инструменти,

    изградени на базата на основните.Основни от тях са фючърси,опции,форуърд и др.Най-

    широко разпространени и рано възникнали са фючърсите.Това е договор за покупко-

    продажба на ц.книжа или валута,при който прехвърлянето на собствеността става на

    дадена дата,но на цена и количество,определено в деня на сключване на сделката.Дру-

    га особеност: дериватите се сключват в стандартни количества,което позволява лесно-

    то им търгуване на борсата.В зависимост от обекта на сделката,фючърсите се делят на:валутни и лихвени.При валутните,обект на сделката е дадена валута,която двете страни се договарят да прехвърлят по определен курс на дадена фиксирана дата.При лихвените-обект са ц.книжа и договора засяга измененията,които настъпват в лихвени- те %.

     

    Предимства на фючърсния пазар са относително ниските комисионни и големия ливъ-

    ридж,който може да се използва при заемането на позиция.

    Обема на контрактите е сравнително голям за дребните спекуланти,а и търговията е ог-

    раничена до часовете,през които работи съответната борса.

    За да се търгуват фючърси е необходимо да се отвори сметка при брокер,предлагащ та-

    зи услуга.Изискванията за маржинг варират в зависимост от посредника,както и въз-

    можността за реална физическа доставка.

    За фючърсите, при изключване на  други условия,цената която се плаща при доставка,

    трябва да бъде равна на цената на купуване на актива(включително лихвите) плюс раз-

    ходите за съхранение,т.е рационалната цена представлява очакваната бъдеща цена,дис-

    контирана с безрисковата норма на възвръщаемост.

    В условията на съвършен пазар връзката между фючърсните и спот цените зависи един-

    ствено от времето,лихвите,разходите за съхранение,дивиденти и други подобни.

    На практика цените на фючърсите отчитат съвкупност от цялата информация,която мо-

    же да оказва влияние на дадения пазар.Цените се менят постоянно в зависимост от фак-

    тори като времето,военни конфликти,политически кризи и др.

    Фючърсите дават възможност за търговия на множество пазари и инструменти,при из-

    ползването на голям ливъридж.Това открива потенциал за реализирането на големи пе-

    чалби,но при сериозен риск и за загуби.

     

    Близки до същността на фючърсите са форуърдните сделки.Те засягат главно сделките

    с валута,при които количествата и сроковете се договарят свободно между двете страни

    Тази им характеристика ги прави трудни за прехвърляне на капиталовите пазари.

    Опциите са договори,даващи право на собственика да купи или продаде определено ко

    личество ц.книжа или валута на определена цена в определен период от време.За тази

    възможност се заплаща определена сума наречена премия.В последните години може

    да се купува и продава и фючърс.За разлика от фючърса,който е задължаващ договор,

    при опциите притежателят им може да се възползва от благоприятните изменения на цените и да извърши съответната операция на друга от определената дата.В този случай

    ако цените се изменят в обратна посока,той губи само премията,платена за опцията.

    В зависимост от това кога притежателят на опциите може да упражни правото си над тях,те се делят на европейски или американски тип.При американските,ц.книжа,

    предмет на сделката,могат да се купят или продадат през целия договорен период,дока-то при европейските,собственика може да упражни това право само в края на периода.

    Дериватите трябва да отговарят на определени условия.Те представляват фин.инстру-

    менти,чиято цена зависи от цената на базовия актив,който стои зад него.Деривативни-

    те ц.книжа се промотират като такива,които повишават пазарната ефективност и дават

    възможност за по-бързи пазарни корекции.Борсите се разглеждат като идеалния пазар

    заради липсата на спекулативно ниски цени.

    Някои автори и икономисти са на мнение,че появата и търговията с деривати води до

    инфлация/повишаване на инфлацията/. Но като цяло ролята им е положителна.

    Деривата е фин.инструмент,който трябва да притежава следните характеристики:

       1)Стойността му се промена в отговор на промени в конкретния лихвен %,цена на

    фин.инструмент,цена на стока,валутен курс,индекс на цени,кредитен рейтинг или др.

    променливи,посочени по отношение на нефинансови променливи.

       2)Не изисква първоначална нетна инвестиция или изисква такава,която е по-малка

    от необходимата за други видове договори,за които се очаква да реагират по сходен начин в промените на пазарните фактори.

       3)Договорите се уреждат на бъдеща дата и цена.

     

    Специфики на срочните и деривативни техники.Разширяването на акционерната собственост и реализирането на приватизационните процеси изискват формирането на

    адекватни сегменти в структурата на фин.план,които да осигурят необходимите средс-

    тва за нормална инвестиционна дейност.Основните измерения на това развитие могат

    да бъдат няколко аспекта:

       1)Осигуряване на възможност за свободно движение на капиталите чрез повишаване

    ефективността на вторичния капиталов пазар /фондовите борси /.

       2)Създаване на нормални и благоприятни условия за управление на инвестиционните

    рискове чрез поддържане на висока ликвидност и висока пазарна способност на търгу-

    ваните инструменти.

       3)Ефективно формиране на системата за клиринг и сетълмент.

    Сделките на фин.пазари могат да бъдат класифицирани на основата на различни крите-

    Рии:

    Според критерия „срок за изпълнение” те биват: сделки е незабавна доставка и

    разплащане ; срочни сделки.Сделките с незабавна доставка и разплащане се фор-

    мират в две подгрупи: касови сделки и спот сделки. Касовите се сключват на извън-

    борсовите пазари,докато спот сделките изискват борсова организация.Това изискване е

    резултат от особеностите в технологията на тяхното сключване и и зпълнение.Докато самото понятие „касова сделка” изразява сделка,която буквално се изпълнява непосред-

    ствено с или след нейното сключване.Заплащането се извършва едновременно с прех-

    върлянето на активите.Тя предполага наличност на активите и заплащане в брой.Догова

    рянето или отсъства или е ограничено в значителна степен от офертата,обявена от пос-

    рдениците.Спот сделките се сключват единствено на борсовия под,а изпълнението им е регламентирано от борсовия правилник и най-често е до третия работен ден.Изключе-

    но е едновременното сключване и изпълнение на сделката,тъй като последното се извършва от отдела за клиринг и плащането на съвпада с доставката.

    Срочните могат да бъдат определени като сделки,които се сключват в определен мо-

    мент,а изпълнението се извършва на или до определена дата.Може да бъде фиксирана

    точна дата или определен период.Регламентацията на изпълнението зависи от характе-

    ра на самия срочен контракт и приетата организация за търговия.

    Съществуват конкретни разлики между фючърсните и форуърдните сделки,които се ос-

    новават на мотивите за тяхното сключване.Спекулативните мотиви са характерни за фючърсите докато при форуърдните сделки е на лице желание за действителна достав-

    ка.Като следствие от тези мотиви са формирани и следните по-съществени различия:

    * по отношение на стандартността на контракта,при фючърсните,стандартността е за-

    дължителна,а при форуърдните е нормално нарушаване на стандартните клаузи,най-