Финанси

  •  

    1.      Основни концепции за парите

    1.2  функциите на парите са четири основни вида:

    -          Средство за размяна – трябва да се приемат от всички и да запазват покупателната си сила.

    -          Средство за съхранение на стойността – всеки индивид и стопански субект може да съхранява част от богатството си под формата на пари и не е нужно незабавно да ги използва за закупуване на стоки и услуги. Парите са абсолютно ликвидни.

    -          Сметна единица – с помощта на парите се изразяват цените на всички активи, стоки и услуги и лесно се определят всички относителни величини. Освен това приходите, разходите, печалбите и доходите се изчисляват в пари и това улеснява извършването на различни стопански пресмятания. Като правило парите са сметна единица, защото това е по-удобно, но не е задължително да изразяваме цените, приходите или разходите само с тях.

    -          Средство за плащане – като средство за плащане те се използват за погасяване на задължения (заеми, данъци, такси и др.). Част от парите са определени от държавата за „законно платежно средство”. Това е по-скоро правна категория, изразяваща възможността всяко задължение да бъде платено със законно платежно средство, при което задължението се приема за погасено и не може да се изисква събирането му под друга форма.

    При дефиницията на съвременните пари някои от тези характеристики могат да се пропуснат и да се акцентира върху тези, които изразяват техните същностни характеристики. При разглеждането на съвременните пари се достига да една кратка и приемлива дефиниция: абсолютно ликвиден актив, който изпълнява функциите „средство за размяна” и „съхранение на стойността”.

    1.3 Измерване на парите – има два подхода за измерване на парите – динамичен и статичен. Динамичният акцентира върху обема на плащанията при транзакциите за определен период, а статичният третира парите като запас към конкретна дата. В практиката е възприет статичния подход и за измерване количеството на парите се използват различни агрегати. Паричните агрегати се определят от ЦБ. Те са показатели, в които финансовите активи, считани за част от паричното предлагане, се групират според степента на своята ликвидност и според възможността да се използват като средство за плащане при транзакции. В паричните агрегати количеството на парите се измерва само към конкретна дата. Има три основни парична агрегата : М1 (транзакционни пари) , М2 и М3(широки пари). В агрегата М1 се включват банкноти и монети извън банките и овърнайт депозити в банките (овърнайт депозитите са средства, които са незабавно на разположение за плащане). Агрегата М2 = М1 + депозити с договорен матуритет до 2г. + депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца. Агрегата М3 = М2 + търгуеми инструменти.

    1.4 Парично предлагане – регулира се от ЦБ, според насоките на нейната парична политика. ЦБ провежда съзнателни интервенции спрямо банковата система и финансовия сектор чрез различни инструменти на паричната политика. Използват се три основни инструмента: задължителни минимални резерви, операции на открития пазар и политика по рефинансиране на ТБ.

    - задължителни минимални резерви (ЗР) – формират се в процент от привлечените средства на банките и се подържат като пари с касите на банките и по сметка в ЦБ. Когато ЦБ намалява % на ЗР, кредитната активност на банките нараства и обратно. ЗР имат много силен ефект върху кредитната активност на банките и водят до изменения на депозитните пари, дори при малка промяна на техния процент.

    - операции на открития пазар (ПО) – чрез пазарните операции ЦБ регулира сумата на банковите резерви по своя инициатива. ПО се провеждат под формата на покупки или продажби на сигурни ликвидни финансови активи межди ЦБ и ТБ. Покупките на открития пазар от ЦБ водят до нарастване на банковите резерви, докато продажбите на открития пазар на ЦБ, „изтеглят” резервни пари от банковия сектор. Чрез тези операции ЦБ упражнява индиректен контрол върху краткосрочните лихвени проценти.

    - рефинансиране на ТБ – свежда се до отпускане на обезпечени заеми от ЦБ на тези кредитни институции, които подържат задължителни резерви. Тези заеми се отпускат по инициатива на ТБ. ЦБ променя само условията по тези заеми, сред които най-голямо значение има лихвения процент, при който се отпускат. Основната лихва е главният инструмент на стратегията на паричната политика. Нейната промяна, променя и лихвения процент на междубанковия пазар.

     

    2.      Финансов сектор, финансова система и финансови посредници.